Протести срещу правителството на Джорджа Мелони започнаха вчера в около 50 италиански града. Те са част от по-широката вълна на недоволство заради високите цени, ниските заплати и влошаващите се перспективи пред младите. Синдикатът USB – един от най-големите независими и радикални профсъюзи в Италия – обяви стачни действия в транспортния сектор и здравеопазването, а към протестите се очаква да се присъединят и студенти.

Напрежението в Италия се трупа от седмици. Докато в северната част на страната то е свързано преди всичко с условията за живот на младите хора – високите цени на жилищата и наемите, ниските заплати, несигурността на работните места и недостига на средства за образование и здравеопазване, в южните региони фермери и шофьори продължават да настояват за по-ефективни мерки срещу поскъпването на горивата и растящите разходи.

Припомняме, че още преди десет дни демонстрациите в Милано прераснаха в палежи, грабежи и сблъсъци с полицията, а в южна Италия фермери и превозвачи блокираха пътища и пристанища. По това време превозвачите заплашваха с национална стачка, а протестите вече се разпространяваха в няколко южни региона.

Този път обаче те придобиват и по-ясно политическо измерение. Лидерите на двете основни опозиционни сили – Ели Шлайн от Демократическата партия и Джузепе Конте от Движение „Пет звезди“, се срещнаха с протестиращи в южната част на страната, в опит да трансформират икономическото им недоволство в подкрепа за опозицията.

За разлика от тях, Мелони все още не е посетила южните райони. Вместо това правителството й демонстрира твърд подход и предприе сериозни мерки за засилване на сигурността. 

Военни в Милано

Миналия уикенд в Милано бяха изпратени 500 войници като превантивна мярка за опазване на обществения ред. Решението дойде след безредиците от предходните дни, когато – по данни, цитирани в италианските медии – бяха задържани 271 младежи, 32-ма бяха арестувани за по-дълго, а щетите за бизнеса бяха оценени на около 1 млн. евро.

Мелони защити публично изпращането на военни и обвини левицата, че се тревожи повече от присъствието на армията, отколкото от насилието по улиците. Според анализатора Жан-Пиер Дарни обаче разполагането на войници няма особена практическа стойност за овладяване на подобни безредици, а по-скоро изпраща политически сигнал към консервативните избиратели, че правителството е решително, що се отнася до реда и сигурността. 

Мерките на кабинета обаче не потушават напрежението 

На 22 октомври правителството също така обяви пакет от данъчни облекчения на стойност около 195 млн. долара за фермери, рибари и превозвачи, които следва да компенсират част от нарасналите разходи в тези сектори – включително за гориво. Икономисти, цитирани от „Ню Йорк таймс“, обаче предупреждават, че временните данъчни облекчения и субсидии трудно могат да решат дългогодишните проблеми на италианската икономика. Според тях страната се нуждае от дългосрочни инвестиции, а не просто от краткосрочна финансова подкрепа. Цените на дизела например са се увеличили с 32% между февруари и октомври, показват данни на италианското правителство. Част от поскъпването е свързано и с войната с Иран и отражението ѝ върху енергийните пазари.

Три дни преди планираните национални протести, на 27 октомври, транспортният министър Матео Салвини наложи забрана за стачки в транспортния сектор с мотива, че провеждането им нарушава законовия период около Деня на Вси светии – италианската Задушница между 30 октомври и 5 ноември, когато традиционно мнозина пътуват до гробищата.

Синдикатът USB обаче отказа да се съобрази със заповедта и свика мащабна мобилизация в цялата страна. Въпреки че в много градове местните транспортни фирми обявиха редовни разписания, синдикатът призова работниците все пак да се включат в протестите. В училищата, държавната администрация и здравеопазването от друга страна, където законови ограничения няма – стачката протича с пълна сила.

Междувременно властите засилиха мерките за сигурност заради опасения от нови сблъсъци. В районите около Колизеума в Рим и Миланската катедрала бяха разположени допълнителни охранителни сили. 

Организаторите на демонстрациите призоваха участниците да не носят качулки и каски, за да не бъдат възприемани като провокатори и вандали. 

Военните разходи

Част от демонстрантите критикуват и подкрепата за Украйна – тема, която поражда спорове и вътре в управляващата коалиция. 

„Пари, пари, пари се инвестират във войни, докато съкращават социалните помощи, общественото здравеопазване и образованието“, казва 22-годишната студентка от Венеция Алис Коса, цитирана от "The New York Times". 

Недоволството от военните разходи се споделя и от протестиращи в южната част на страната. Пред сградата на Камарата на депутатите в Рим тази седмица беше окачен транспарант с надпис: „Повече никакви оръжия и пари за Зеленски... Помислете за италианците!“.

„Мелони мисли за войната, мисли за други хора, за всички, но не и за нас“, казва Винченцо Лизо, собственик на компания за земни работи в област Пулия.

Недоволството може да повлияе на изборите през 2027 г.

Протестите в Северна Италия не се свеждат само до отделните искания за по-високи доходи или по-добри условия в образованието, а изразяват по-общото гражданско разочарование от политическата система, от последиците на глобализацията на местно ниво и от управлението на десницата. Това твърди политологът Джовани Орсина пред "Ню Йорк таймс". За сметка на това, исканията на фермерите и превозвачите в Южна Италия са от по-конкретен характер: спешни мерки срещу поголовното поскъпване на горивата. 

Икономистът Джанфранко Виести от университета в Бари посочва пред американското издание, че Италия от години страда от блокирана социална мобилност – много от италианците не вярват, че могат да подобрят материалното си положение и да си гарантират по-добро бъдеще единствено с труд и усилия.

„Това е свързано с дългогодишното усещане на хората, че са в капан на собственото си положение и нямат надежда за социално израстване“, казва Виeсти.

А това повсеместно гражданско усещане за безизходица може да се окаже сериозно предизвикателство за управляващата коалиция преди парламентарните избори догодина.

Тя е начело на страната от 2022 г. и е съставена от три основни партии – „Италиански братя“ (Fratelli d’Italia) на Джорджа Мелони, „Лига“ (Lega) на Матео Салвини и „Форца Италия“ (Forza Italia), основана от Силвио Берлускони. В коалицията участва и по-малката формация „Ние, умерените“ (Noi Moderati). Правителството дойде на власт след предсрочни парламентарни избори, свикани след разпадането на кабинета на Марио Драги. Дясноцентристкият съюз спечели 43,8% от гласовете и мнозинство и в двете камари на парламента. „Италиански братя“ взе най-голям дял от гласовете – около 26%. 

На 4 септември тази година кабинетът на Мелони стана най-дълго просъществувалият в историята на Италианската република – с 1414 последователни дни на власт. Мелони, разбира се, използва рекорда като аргумент за стабилността на управлението си. Към края на миналия месец рейтингът ѝ на одобрение, по данни на Ipsos Doxa, е 41% – спад с едва 1% спрямо предишното измерване през юли. Одобрението за правителството ѝ пък е 40%, спрямо 42% през юли.

Засега протестите нямат единен политически център и обединяват различни групи с различни искания. Общото между тях обаче е усещането за влошаващ се стандарт на живот и липса на перспектива.