Има Политбюро, което е определяло кой е в конфликт на интереси и кой не е, а разгадаването на състава му не изисква прозорливост, казва главният прокурор в разпространена лична позиция вчера. Макар че не ни оставя съмнение в собствената си прозорливост, Сотир Цацаров не споменава имената на конкретното Политбюро, което е изисквало от бившия шеф на Комисията на предотвратяване и установява не конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов да използва властта си, за да притиска хора или за да им осигурява чадър. Разбира се, наказателното производство не борави с прозорливост, а с доказателства – за връзки и отношения между хора (поръчители и изпълнители), за начин на въздействие, за последици…Не на наказателното право обаче е отредено централното място в разпространеното изявление на главния прокурор.

Текстът е пълен с релативистки двусмислия – че е без значение кои са инициалите на поръчителите в тефтерчето (тефтерчетата) на бившия председател на КПУКИ, защото можем ли да сме сигурни, че само хората с инициалите са се възползвали от подобни властови механизми, и т.н. в същия дух. Посланието е политическо, а не прокурорско, но съобщава и прокурорска новина - публиката се подготвя за провала по разследването.

Да превърнем делата в символи

Ако сме си мислели, че за всяка прокуратура установяването на тефтери със саморъчно написан текст от шеф на държавна комисия, в което:

- следват списъци с имена (ако се съди по копията в медиите – 26 страници) с указания “да се удари”, „да се оправи“, “да изчака”, „бързо“ („Е.Димитров – не се бърза – за цигарите за лова“, „Трайчо да се движи“, „Найден Зеленогорски – да се удари. Става приоритет“, „Гугушева – готова за прекратяване“, „Сергей Игнатов – уволнението му стига“, „Кожарев – да не се занимаваме“)
- редом до тях са написани и инициали със стрелкички помежду им и достатъчно ясни индикации за съблюдаване на инструкции зад кадър („ИФ->ЦЦ->ББ“, “ДПеевски – за цигарите”, “Е.Димитров – внимаваме, първо да се съгласува с ИФ и ДП (да се видят само дружествата; – може да се пусне? ИФ преди президента и Д. Ранкова)”, “Огнян Донев-ДП.”) - и инициалите съвпадат с инициалите на управляващите в законодателната и изпълнителната власт в момента; е златен шанс за разплитане на схема за изнудване или за притискане, или за злоупотреба с власт, или за търговия с влияние – били сме в грешка. В позицията си главният прокурор каза, че тефтерите на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов са по-скоро „символ на определен властови механизъм“, отколкото доказателство. Не би следвало да сме изненадани, защото вече имаме печален опит – дори когато всички чухме телефонен разговор между министър-председателя и шефa на митниците за осуетяване на митническа проверка, а впоследствие министърът на финансите и зам.-директорът на митниците (също главни действащи в случката) потвърдиха, че такъв разговор наистина е проведен, се оказа, че за прокуратурата разговорът не бил доказан и това, което сме чули, все едно не сме го чули. Прокурорски последствия няма, но разговорът “Ало, Ваньо” наистина се превърна в символ. По всичко личи, че наказателното дело за мащабна корупция в дейността на КПУКИ се превръща в следващия символ.

The cover up is worse than the crime*
В други държави скандали, които са почвали от доста по-малко, не само са завъшвали тежко за основните участници в тях, но са били използвани и за мащабни промени. Най-вече опитите да бъдат омаловажени, обикновено са предизвиквали катастрофални последици.

Например – аферата “Уотъргейт”: В продължение на две години „Уошингтън поуст“ публикува информация, която малко по-малко разобличава организаторите на опит да бъде поставена подслушвателна техника в сградата на демократите. Разследването започва също от един „криминален акт“ (както Цацаров квалифицира кражбата на тефтерите при първите си изяви), но държавата не си позволява да неглижира медийните публикации. Арестувани са петима човека, въоръжени с техника за наблюдение, а президентът Ричърд Никсън е заставен да предостави записите от Овалния кабинет на Конгреса. Той отказва и разследването стига до върховния съд, където са предоставени редактирани версии. Оказва се, че от тях липсват 18 минути запис. И досега не е ясно какво съдържат липсващите записи, но това е основание за предприемане на мащабно разследване и промени в различни нива на управлението, а за президента има необратими последици.

Случката се запомня с категоричното изречение, което обобщава обществената оценка – „the cover up is worse than the crime“. Аналогията с чуждия опит е съвсем ясна – много по-опасно е да се омаловажат тефтерите за поръчки на Златанов, отколкото да бъдат откраднати.

Закъсняла реакция
Позицията на главния прокурор идва:

- 14 дни, след като се разбра, че при нелепи обстоятелства оригиналите на тефтерите на Филип Златанов са изчезнали

- пет месеца, след като в сайтовете на factor.bg и „Капитал“ бе публикувана информация, че освен вече известните инициали в тефтера на Златанов присъстват и необявени до момента – “ДП, Д.Пеевски и Делян Пеевски”, които не бяха показани от прокуратурата на пресконференцията преди повече от година???;

- четири дни, след като в бТВ бяха показани слайдове от пресконференцията на прокуратура, на които на едно от ксерокопията се чете фразата „Е. Димитров да се съгласува с ИФ и 10” (според печатните субтитри, сложени от прокуратурата за улеснение на медиите, под ръкописния текст фразата е „Е. Димитров да се съгласува с ИФ и ???”) и възникнаха съмнения, че инициалите ДП са преправени на 10.

Всички неясноти, съмнения и необясними обстоятелства налагаха прокуратурата, под чието ръководство се извършва разследването за търговия с влияние, да даде категорични отговори с факти на няколко съществени въпроса.

1. Как се е движило разследването по отделените от основното дело „Златанов“ материали? Колко свидетели са разпитани и експертизи са били назначени, че да обяснят продължилото 11 месеца разследване?
2. Съществуват ли ксерокопия на цялостното съдържание на двата тефтера на Филип Златанов и къде се съхраняват? И всъщност колко тефтери и тетрадки на Златанов са били приложени по делото (вещото лице Стефан Бенчев твърди пред „Капитал“, че тефтерите са два плюс тетрадка)
3. Възможно ли е съдържанието на копията да е било манипулирано?
4. Защо следствието е назначило експертиза на тефтерите едва след като съдът по първото дело на Златанов е назначил такава и е изискала оригиналите?
5. Какви действия ще предприеме главният прокурор, за да осигури възможност на народните представители да се запознаят със съдържанието на тефтерите, за да се изключат спекулациите и да се осигури възможност дебатът за политическата отговорност за бележките в тефтерите да е информиран? (Всички въпроси, които „Съдебни репортажи“ изпрати до прокуратурата, можете да видите ТУК)

Въпреки че въпросите целяха да установят фактите около движението на делата „Златанов“, от прокуратурата ни отговориха, че позицията на Цацаров, публикувана във „Фокус“, изчерпва темата и отговор на въпросите няма да получим. Затова потърсихме отговорите на въпросите в изявлението. Не ги открихме, но разбрахме следното.

Делото е провалено

Главният прокурор ни уведомява, че кръгът на хората, диктували на Златанов, е известен. „Не се иска кой знае каква прозорливост, за да е ясно какъв е бил и какъв е съставът на едно неформално „Политбюро”, което е определяло кой „да има конфликт” и кой да няма – подсъдимият е само изпълнител на чужда воля“, казва Цацаров. В наказателноправен смисъл това изявление означава, че Златанов е имал съучастници – подбудители. Макар да са ясни на главния прокурор, те не са привлечени като обвиняеми. От позицията се разбира и че няма и да бъдат привлечени. Въпросът е омъглен, като конкретиката е омаловажена чрез обща спекулация – от това, че някой го няма в тефтера, не значи, че не е поръчвал. “Липсата на такива записки /в бележници, в компютри или където си представите/ у ръководители на други държавни органи или дори органи на съдебната власт означава ли, че точно този механизъм не е действал там? Има бележник – има манипулации и нарушения, няма бележник – няма “този да се удари, онзи да се забави?”, изразява недоверието си в значението на бележките Цацаров. Може би и заради това в позицията му липсва обяснение защо членовете на „неформалното „Политбюро“ не са обвиняеми и защо няма обещание да станат.

Цацаров съобщава, че обвиняемият Златанов в началото на разследването е потърсил контакт чрез адвоката си с разследващите и е предложил да говори – „да разкаже всичко за начина на въздействие и за източника на всяка „инструкция” в бележника си, срещу споразумение за условна присъда“. „Тази „оферта” бе валидна една нощ – на другата сутрин бе предадено, че е готов на всичко (обвинение, съд, затвор), но не и да дава обяснения. Защо, може би не е толкова трудно да се отговори …“, разказва той. Реторичният публицистичен въпрос обаче не е похват за информиране на обществото и то точно от главния прокурор, който трябва да говори без недомлъвки. Ако Златанов изпитва страх, което се потвърждава и от думите на адвокатката му и на самия него („Не зная повече от вас. Но не се учудвайте, ако изчезна и аз“, казва подсъдимият в интервю пред в. Труд), единствено прокуратурата може да му даде защита. Така или иначе, позицията на главния прокурор като че ли не показва притесненения за злепоставящия за прокуратурата характер на разказаната история с изплашения - защо ли - обвиняем.

Всички са потенциални инициали

Позицията на главния прокурор продължава с предположения и разсъждения за политическия смисъл на тефтерите и инициалите в тях. „Така тефтерът не е толкова доказателство, колкото символ – символ на определен властови механизъм. Записките в него са водени може би защото за автора им е било трудно да запомни всички указания или защото е искал да бъде стриктен в изпълнението им“, смята Цацаров. И задава реторичният въпрос, който размазва моралните граници, така че всички се оказват потенциални злодеи – дали липсата на такива записки /в бележници, в компютри или където си представите/ у ръководители на други държавни органи или дори органи на съдебната власт означава, че точно този механизъм не е действал там? „Има бележник – има манипулации и нарушения, няма бележник – няма „този да се удари, онзи да се забави”? Затова казвам, че тефтерът е символ – той е материална изява на определен начин на мислене и така порочен начин на работа в държавния апарат“, обобщава с образна реч Цацаров.

Послание в бутилка – “Д” застава до “Б”

Главният прокурор омаловажава разкритието, че в тефтерите присъстват инициалите ДП, но не обяснява защо тази информация е спестена от прокуратурата на пресконференцията, нито как ДП се е превърнало в 10 и въобще превърнало ли се е. “Тогава, наличието или липсата на инициали Д. П. ще реши ли проблема с това, дали някой, чиито имена започват с тях, е бил част от този механизъм, за който говоря? Ако ги има, Златанов ще мълчи, а някой Д. или П. ще отрече. Ако ги няма – значи ли че кръгът на хората, които са дърпали конците на председателя на комисията се изчерпва само с тези, които фигурират в страниците или пък че КПУКИ е единствената държавна институция, в която това се е случвало?“, разсъждава на глас Цацаров.

И разширява до безкрайност или до загуба на всякакво значение кръга от заподозрените, които са могли да упражнят влияние върху бившия шеф на комисията: „„Д. и Ц. , или А, Б, В …Ю и Я не са в този „клуб” защото инициалите им са в това тефтерче или пък не биха членували в него, ако не са записани там? Те са били и са, независимо от това, което си е писал Ф. З“.

Главният прокурор прави и още един извод, измествайки вниманието от отговорността на прокуратурата по случая. „Опитите сега да се разпали скандал са обясними. Един скандал ще удари част от политическата класа, защото ще постави „в пакет” Д. до Б“. Ако ползваме реторичния похват на главния прокурор – всички знаем кой е “Д” и кой е “Б”. Но за ефекта на прокурорската пледоария е важното, че и те знаят.

Обичайните заподозрени срещу работещата прокуратура

Политическото послание на позицията на Цацаров не дава конкретни отговори в полето, в което би трябвало да се изявява обвинител №1. Предположенията и размишленията не изясняват доказателствата, нито оправдават провала на прокуратурата да разплете голямата корупционна схема. В същото време обаче защитата е офанзивна – главният прокурор повтаря казаното и пред Висшия съдебен съвет миналия четвъртък, че скандалът с тефтерите на Златанов цели да удари прокуратурата. „Няма значение, че е назначена проверка в столичното следствие, няма значение, че това, което е било показано на пресконференцията е било предоставено на всички журналисти, които са поискали слайдовете, както и на г-н Кирил Добрев. Ако тогавашният говорител на прокуратурата е действал със съзнанието, че тефтерът е манипулиран, дали е щял да предоставя слайдове – същите, които сега се показват на страници и екрани?“, казва Цацаров, според който в последните две години прокуратурата, която се опитва да работи, е атакувана отвсякъде. „Няма някой, който да не е се е упражнявал върху тази институция, а и върху името на главния прокурор. Не че сме безгрешни, просто сме посочени за мишена. Не е нужно да припомням упражненията на политици, бивши прокурори и настоящи деятели на националната сигурност, синдикални лидери, лаборанти и стажанти и кой ли още не на наш гръб. Не е нужно да давам и примери – достатъчно е гузното мълчание сега на всички, които в началото ни разпъваха на кръст заради КТБ“, завършва градацията той.

Избраната реторика не включва пояснението защо според него е променено общественото недоверие към добросъвестността на действията на прокурорите за краха на КТБ. Вместо това изявлението приключва с изброяване на “врага” – сценаристите, които не се интересували от резултатите от проверките, „нямат нужда от силна и работеща прокуратура“. „За тях всеки опит за независимост на държавното обвинение е заплаха. И това не са само хора, които си вадят хляба с политика. В авангарда са и „честни предприемачи“, които освен всичко друго издават медии, защитаващи корпоративните им интереси – с или без опорни точки, но с ясно подредени пред тях мишени“, посочва сценаристите Цацаров. Финалът както се полага на избраната стилистика е безапелационен: „Толкова за бележниците“. А това дори не става за начало.

А как можеше да бъде…

Конкретен пример какво се изискваше да направи прокуратурата, за да установи истината за всеки запис от тефтерите на бившия шеф на КПУКИ, е показан в публикация в „Клуб Z”, която разказва какво се крие зад една от жертвите и това указание – “Кмета на Медковец – изчакваме с 2-3 м. (ИФ е казала в началото на септ;)”. След публикуване на тефтера журналистът е направил пълно разследване, което само по себе си би могло да бъде наказателно обвинение. По време на първото управление на ГЕРБ срещу кмета на Медковец – инж. Венцислав Куткудейски, е подаден сигнал за конфликт на интереси, защото дъщеря му е започнала работа в детската градина на селото и установила нарушения, извършвани от директорката.

Уволнената директорка потърсила съдействие в централата на ГЕРБ в Монтана и била посъветвана лично от Искра Фидосова да подаде жалба до комисията за конфликт на интереси. Срещу кмета започва разследване в комисията, а той поискал среща с Фидосова, на която обяснил, че дъщеря му е назначена не от него, а от директората на детската градина. Кметът предполага, че именно след тази среща Фидосова се е обадила на Златанов и той си е записал в тефтерчето как точно трябва да се процедира в неговия случай – да се изчакат два-три месеца. След разговорите с Фидосова, на 30 август 2012 г. комисията установила, че инж. Куткудейски не е в конфликт на интереси.

 

Текстът е публикуван в сайта "Съдебни репортажи" Клуб Z го публикува с разрешението на автора. Заглавието е на редакцията