"Не трябва да се стряскаме, да не се истеризира ситуацията". Това посъветва експертът арабист проф. Владимир Чуков пред Клуб Z в коментар за днешните акции на ДАНС  срещу радикалния ислям.

"Във Франция подобни акции има на всеки 6 месеца. Във Великобритания положението е още по-напрегнато", каза той. Чуков напомни, че наскоро британската вътрешна министърка Тереза Мей определила ситуацията в страната като най-тежката от 11 септември 2011 г. насам.

"След като се появи Ислямска държава, подобни проверки станаха част от дневния ред на обществата в Европа. Затова не виждам защо трябва да падаме от изненада", продължи с примерите експертът.

"Европейската практика е на прозрачност, на запознаване на обществото с данните. При подобни акции излизат вътрешен министър, шефове на служби, прокурори и обясняват какво се е случило. Ние просто трябва да се приближим към подобен род практики. Това вече е въпрос на подход на самата власт. Но не можем да се изненадваме. В Европа има навсякъде джихадисти. В България засега официално са нула. Интересен въпрос е защо има толкова много джихадисти в Западна Европа над 3000 души, както и в някои от балканските държави. Но не и в страните от Източна Европа. В Румъния, в Чехия, в Полша, в Унгария – също няма.  Обясненията са много, но сред тях са, че става дума за посткомунистически държави, преди смяната на режима нашите мюсюлмани са държани от силовите структури  и т. н., коментира Чуков. 

"Случаят в Пазарджик е много любопитен. Той има характеристиките по-скоро на балкански случай. Така се случва в Косово, Македония и Албания. Хората от ромската махала в Пазарджик са зарибени от саудитски и ирански фондации още от 90-те години на миналия век. Защо досега държавата не е намерила начин да противодейства? Все пак случаят с Пазарджик е необичаен, защото става дума за роми, които имат друго отношение към държава, религии и т. н.", обяснява Чуков.   

Според статистика на британската фондация „Килиям”, публикувана във фейсбук от Чуков,  броят на чужденците, биещи се в редиците на ИД, е следният:

Близък Изток и Северна Африка – 11 002, а именно:
Саудитска Арабия – 2 500; Тунис – 3 000, Мароко – 1 500, Йордания – 1 500, Либия – 600, Египет – 360, Алжир – 200, Палестина – 120, Йемен – 110, Судан – 100, Кувейт – 70, Катар – 15, ОАЕ – 15, Бахрейн – 12.

Западна Европа – 2580, а именно: Франция – 700 (според властите - 1000), Великобритания – 500, Германия – 400 (според властите - 550), Белгия – 300, Холандия – 150, Швеция – 100 (според властите – 300), Австрия – 60, Дания – 100, Испания – 100, Италия – 50, Норвегия – 50, Ирландия – 30, Финландия – 30, Швейцария – 10.

Останалата част от Европа и света – 2 755, а именно:

Русия – 700, Турция – 400 (според арабски източници - 5 000), Казахстан – 150, Албания – 140, Косово – 120, Босна – 60, Украйна – 50, Пакистан – 330, Австралия – 250, Китай – 100, Канада – 100, САЩ – 100, Сомалия – 70, Индонезия – 60, Афганистан – 25. 
Общата бройка е 16 337. 

Прави впечатление в разминаването в статистиката с официалните власти. Последните дават по-завишени цифри. Освен това няма данни за джихадисти от Източна Европа за разлика от Западна Европа и Балканите. В списъка не са включени и граждани на Македония, Сърбия и Черна гора, за които излезе медийна информация за принадлежност или готовност за присъединяване към ИД. 

В същото време британският вестник „Обзървър” пише за западни, в повечето случаи, за британски наемници, които се бият на страната на кюрдите срещу ИД. Медията говори за първата жена- наемник, 31-годишната канадка Жил Розенберг в този контингент. Британският премиер Дейвид Камерън отбелязва, че властите не следят статистиката на наемниците, биещи се срещу ИД. Той допълва, че „има огромна разлика да се биеш за кюрдите или да се присъединиш към ИД”. От външното ведомство поясняват, че британският закон не преследва автоматично поданиците си за участие във външна война. Зависи от конфликта и неговия характер.