Христо Панчугов, политолог и преподавател в Нов български университет.

 

- Г-н Панчугов, политика без политики се превърна в кредо за изборните кампании в последните години. Каква е тайната на успеха в такава среда? 

Управлението на очакванията! Но не само за кампаниите, опасявам се. Проучването, профилирането, таргетирането и в резултат на това „сплашването“ все повече се налагат като основа на съвременната политика и управление. Спомняте си скандалите около „Кеймбридж аналитика“ и кампанията на Тръмп. Сигурен съм, че сте гледали и филмите за "Брекзит". Големите идеи, визионерството и политиката като система за производство на решения на реални проблеми, на нуждите и потребностите на гражданите отдавна са в миналото.

Глобализацията, технологиите, взаимозависимостите на съвременния свят създадоха ситуация, в която все по-малко зависи от националните правителства, дори те да имат желание да адресират тези нужди. Вследствие на това политиците направиха точно обратното на нужното. Вместо да търсят нови механизми за правене на политика, те заложиха на сигурно. Краткосрочните и популистки решения все повече се превръщат в стандарт, а не в изключение  Сложните решения, които изискват политическа воля (гръбнак), за да бъдат наложени, биват избутани извън обществения дневен ред. Управлението все повече е свързано със създаването на кризи и тяхнoто разрешаване, като своеобразна атестация на успехите на едно управление.

Политиците отдавна не са тези, които образоват, променят и насочват обществените нагласи. Те проучват мнозинствата, опаковат себе си по тях и ги манипулират. Най-лесният начин за това е чрез страховете на хората. А такива все повече има. Тази тенденция добива застрашителни размери – кризата, ваксините, преди това – имиграцията, Истанбулската конвенция, „джендърите“. Универсалните страхове от промяната, чужденеца, непредвидимостта се превръщат в основни инструменти за събиране на политическа подкрепа. 

Основата на харизматичното лидерство – ползвам го не с популярното му значение на обаятелен, а като полититологичен термин, е наличието на криза и очакването на последователите лидерът да формулира радикално (почти магическо) разрешение на тази криза. В съчетание с това, което нарекох управление на очакванията, това по същество изменя същността на лидера. 

От визионер и източник на промяна той се превръща в обикновен продукт. Напудрена версия на мнозинството… А още от Аристотел знаем, че най-сериозната заплаха за общото благо е мнозинството!

- В какво състояние на духа са в предизборната борба премиерът Бойко Борисов и ГЕРБ? 

Не се наемам да определям душевните състояния на г-н Борисов, но поведението му е на победен човек. Сигурно е щастлив от това, че е оцелял в поредните масови протести срещу неговото управление и ще завърши първия цял от трите си мандата като министър-председател на България. Няма го обаче вече онзи премиер, който хвърляше оставка в лицето на опозицията с идеята, че пак ще я „бие“ на избори. Ние видяхме един мандат, изпълнен със скандали, доказателства за конфликти на интереси, злоупотреба с влияние, оставки на най-близките му хора, есемеси, снимки… В нито един от тези случаи г-н Борисов не води битката лично. За капак, мандатът му завърши с шантаж – снимков, но и политически. Отстъпките пред ВМРО за проекта на нова конституция и във връзка с отношенията с Република Северна Македония, провалът на идеята за Велико народно събрание, унизителните договорки с Марешки са всичко друго, но не и решения на лидер и на човек, който контролира ситуацията. Бягството в джипката в този смисъл беше единственото възможно решение. Без значение колко неговите пиари се опитват да го представят като победа, то си остава значката на поражението. 

- На какво ще разчитат управляващите, за да запазят позициите си?

На липсата на алтернатива и на страха от „комунизма“. Коалицията със СДС обслужва втория страх. Корнелия Нинова и нейното откровено заиграване с носталгията по предишния режим също играят огромна роля в това. 

Протестите и тяхното затихване успокоиха управляващите по отношение на първото. Невъзможността на гражданите и на наличните опозиционни партии да дадат ясен облик и лице на промяната продължава да бъде основен фактор за дифузния характер на общественото недоволство. То се разбива в скалата на политическия нихилизъм. Дотолкова сме свикнали с наглостта и цинизма на българските политици, че само те не са достатъчни да провокират истински бунт срещу това статукво. 

Тези два фактора изглежда ще осигурят на ГЕРБ политическа победа на изборите, но същевременно силно намаляват възможността за сформиране на управленска коалиция в следващия парламент. Всеки, престрашил се да прави коалиция с управляващите, рискува изчезването си от политическата сцена, и то в краткосрочен план. 

- Как пандемията се отрази на стабилността?

Определено няколко сериозни скандала в началото на годината минаха сравнително вяло, в условията на пандемия и социална изолация. Не мисля обаче, че пандемията фундаментално промени процесите в българската политика. Тя затвърди това, което вече знаехме. Институциите са в състояние на разпад. Премиер няма. Решенията са колебливи и основани на публични очаквания, а не на обективни данни. 

- Къде ще бъде голямото разделение, отличителните белези между различните участници в изборите?

Мисля, че на тези избори ще видим същите разделителни линии, които се наблюдаваха и преди. Комунизъм – антикомунизъм (ГЕРБ – БСП), патриоти – Доган (ВМРО – ДПС), статукво – промяна (Слави, „Изправи се! Мутри, вън“, в някакъв смисъл и „Демократична България“). В ситуация, в която кампанията е силно ограничена заради противоепидемичните мерки, не очаквам особено въображение. Фокусът ще падне неизбежно върху мотивиране на решилите, а не върху разширяване на подкрепата. 

Българското общество има нужда точно от обратното. Вдъхновяващи кампании, които да върнат вярата, че гражданите могат да променят политиката, а не просто да я наблюдават с усещането, че са в театър на абсурда. 

- Какво става вляво? Доколко са уместни оценките, че Корнелия Нинова много иска да е премиер, но няма желание да управлява?

Мисля, че е обратното. Толкова трескаво иска да е премиер, че не успява трезво да прецени каква е стратегията това да се случи. В един от най-слабите мандати на ГЕРБ, белязан от коалиционни, корупционни и обществени скандали, от БСП не само не успяха да разширят подкрепата си, но сами я ограничиха до някакъв минимум. Взетите съзнателни решения за курс към евроскептицизъм, конфликт с европейските социалисти, защита на позицията за отмяна санкциите срещу Русия, позицията срещу Истанбулската конвенция, заиграването с носталгията по комунистическия режим, репликата за това как демокрацията ни е отнела много, не позволиха Корнелия Нинова да се наложи като алтернатива, която българското общество приема сериозно. 

Вместо да си вземе поука, в навечерието на протестите срещу това управление БСП преизбра Нинова и потвърди този курс. Тук амбициите за управление приключиха. БСП не само ще бъде втора политическа сила, но и силно ограничава възможностите си за преговори за създаване на бъдещо управление. 

- В последните месеци върви много силно роене на патриотичните формации, а и немалко партии взеха на въоръжение патриотичната реторика. Какво е вашето обяснение за тази тенденция?

Става дума за силното им желание за влизане в следващия парламент. Подкрепата за така наречените патриотични формации се беше свила драстично в началото на тази година. Поредицата политически демонстрации, особено тази с Република Северна Македония, са евтин и зле маскиран опит да се даде отговор на въпроса какво точно правихте в управлението през миналите 4 години? Въпрос, който не задавам аз, а техните избиратели. Подкрепата за подобен тип формации винаги е била сравнително стабилна през изминалите години, но разпръсната сред множеството такива. Съсредоточаването на управленски ресурс в една от тях е свързан и с опит тя самостоятелно да се позиционира като доминираща това пространство. Аз лично имам съмнения по отношение на електоралния успех на такава стратегия. 

Негативните ефекти от вече развихрилия се патриотичен популизъм обаче не може и не трябва да бъдат подценявани. 

- Какъв потенциал има новата формация на Цветан Цветанов? Ще успее ли да къса живо месо от ГЕРБ и от „Демократична България“?

Това вероятно ще бъде единствената стратегия на тази формация. Намаляващата подкрепа за ГЕРБ, както и опитът да се покаже промяна в партията, ще скъсят доста списъка със сигурни места в следващия парламент. Това ще постави доста недоволни и потенциално влиятелни фактори в изборната машина на ГЕРБ в изкушение да се присъединят към Цветан Цветанов. Няма да е достатъчно за сериозен резултат на формацията, но със сигурност ще навреди на ГЕРБ. Що се отнася до „Демократична България“, не мисля, че някой от потенциалните им избиратели би припознал Цветанов като свой представител. 

- Каква управленска коалиция може да създаде новият парламент? Какви изненади можем да очакваме?

На база на сегашните социологически проучвания и заявките на потенциалните участници виждам все по-малка вероятност да се формира правителство в следващото Народно събрание. Разбира се, всички помним „Реформаторския блок“ и завоя, който направи, включвайки се в коалиционен кабинет на Бойко Борисов. Подозирам, че и в ГЕРБ, и в БСП се надяват на такъв завой сред бъдещите парламентарни формации. Но не мисля, че това е твърде вероятно с оглед на дълготрайните последици за тях вследствие на подобно решение. Убеден съм, че се разиграват и сценарии с потенциален експертен кабинет, но той отново ще се трансформира в парламентарно мнозинство. Не мисля, че обществото ще приеме с лека ръка подобна формула. 

Тоест, вероятно ще видим парламент, който ще изиграе ролята на трибуна за ожесточени публични заявки като подготовка за следващи избори, без сериозна възможност за създаване на управленска коалиция. 

- По какъв начин изборите за парламент ще окажат влияние на президентския вот през есента?

Ще послужат за премерване на силите и описание на дефицитите, както и за тест на няколко нови субекта на „промяната“. Възможно е, ако те не съберат необходимото доверие, да се търси нова формула около поредната (или вече налична) „фигура“ за следващите президентски избори.

- Ще има ли нови парламентарни избори след 4 април? За какво да се готвим?

Освен ако няма сериозни изненади, това е един от най-вероятните сценарии. Промяната няма да дойде от политиката, но ще дойде чрез избори. Решението е да се промени обществото ни. Да намери вяра във възможността си да се организира и търси промяна. Докато не се промени структурата и нагласата на обществото, няма как да очакваме да се промени и българската политика. Едната възможност е да влезем в поредица от избори, която да катализира подобна промяна. Другата възможност е доста стряскаща…  

Интервюто е публикувано в мартенския брой на сп. "Клуб Z".