През 2009 г. Димитър Петров отлита за Лондон, за да следва анимация в Уестминстърския университет. В края на обучението се озовава в Cartoon Network и за шест месеца е част от екипа, работещ по анимационния сериал „Невероятният свят на Гъмбол“.
Покрай този опит той си дава сметка за мащаба и комплексността на анимационното кино, но и осъзнава, че „сложно“ не означава „невъзможно“.
Воден от желанието си да създаде анимационен сериал с български фолклорни мотиви, Димитър се връща в България и се гмурва в дебрите на българската култура. Посещава кукерския фестивал в Перник и розобера в Казанлък, свързва се с фолклориста доц. д-р Вихра Баева, пише, рисува и лека-полека мечтата му се оформя като проект за сериал със заглавие „Златната ябълка“.
„Първоначално беше като упражнение: мога ли да разкажа положителна история, базирана на нашата култура?“, казва Димитър. „Тогава излизаха гангстерски филми и постсоц гангстерски филми. Малко се изнервих, че само това показваме. Така се роди „Златната ябълка“. Първите няколко години беше само проучване. Осъзнах, че [българският фолклор] е едно огромно богатство, за което нямах никаква [представа], въпреки че съм израснал тук. Много от хората, с които говорих, също нямаха никаква идея. Това е едно от нещата, които запалваха хората – ние самите не познаваме собствената си култура.“
Осем години след прибирането си на родна земя Димитър, управител и арт директор на „Студио Змей“, продължава да търси възможности за реализирането на сериала и ръководи екип от артисти, които вярват, че България има потенциала да бъде част от международната анимационна индустрия.
Дългият път до пилотния епизод на „Златната ябълка“
Димитър споделя идеята си с аниматорката Светла Радивоева. Тя се заема с рисуването на персонажите за „Златната ябълка“ и свързва Димитър със Станислав Цветков – аниматор с дългогодишен опит в българското студио „Венелин анимация“, който в онзи период живее в Кипър. Станислав се запалва по идеята и в началото на 2014 г. започва да подкрепя екипа от разстояние.
През пролетта на 2015 г. Димитър полага основите на „Студио Змей“, в което днес освен него и Станислав дялове имат и продуцентката Елена Рапонджиева и озвучаващият актьор Момчил Степанов.
Първоначално фирмата оперира като облачно базирано студио и екипът включва български аниматори, живеещи в Англия, Германия, САЩ и Япония. По-късно MOVE.BG предоставя място за офис на студиото в своето споделено офис пространство в центъра на София, което ускорява развитието на компанията.
През 2017 г. „Студио Змей“ стартира „Академия Змей“. Първото издание на тримесечния курс по анимация завършват 25 млади артисти. Най-добре представителите се от тях се присъединяват към аниматорския екип на „Златната ябълка“.
Първият и засега единствен епизод на „Златната ябълка“ е завършен през есента на 2018 г. благодарение на къртовски труд, лични спестявания, миноритарна подкрепа от Българската национална телевизия (БНТ) като копродуцент и от студио „Екран“ и успешна кампания за фондонабиране през платформата Indiegogo. Междувременно пускат и „Легенда за първия кукер“ – късометражен филм и книга от света на „Златната ябълка“.
В кампанията за фондонабиране и трейлъра на епизода студиото инвестира 400 евро, които събира от продажбата на чаши с персонажи от „Златната ябълка“ в партньорство с Laika.bg.
„Ние успяхме да направим търговска библия, художествена библия, трейлър и краудфъндинг кампания без никакво финансиране, което, като си го представя сега, е абсурдно, но някак си успяхме“, отбелязва той. „Това е проект, създаден с подкрепата на хората, които искат да го гледат, и затова сме [им] безкрайно благодарни.“
Пробив на международната сцена
„Студио Змей“ търси местни партньори за създаването на цял сезон на „Златната ябълка“. Опитват да спечелят за каузата БНТ, която излъчва пилотния епизод през май 2020 г., но не успяват. Обръщат се и към инвеститори, но срещат неразбиране за специфичния бизнес модел в анимационния сектор.
Със средства, дарени от съмишленици, „Студио Змей“ представя проекта на медиен пазар във Франция. Намират партньори в лицето на френската компания Dandeloo, която от есента на 2019 г. е копродуцент на „Златната ябълка“ със 70% участие в продукцията.
„Проектът е жив благодарение на това, че вече е френски – въпреки че ме боли сърцето да го кажа, все пак искаме да е български фолклор“, казва Димитър. „Успяхме да го доразвием, [за] да изглежда още по-добре. С двама страхотни сценаристи работихме по преработката на сценария, така че да стане разбираем за чуждестрана аудитория. Това, което грабна тези двама души, е това колко различно е всичко [във] фолклора ни [и] колко е богат. Запазихме основата на проекта. Това все още е сериал, базиран на българския фолклор. Много се промени, стана много по-съвременен, но запази душата си.“
Бъдещето на „Златната ябълка“ остава неясно. Причината: създаването на такъв сериал с 13 епизода от по 26 минути би струвало няколко милиона евро и би отнело около година и половина. Затова „Студио Змей“ и Dandeloo търсят голям международен разпространител, който да осигури необходимото финансиране и разпространение на цял сезон от сериала.
Докато търсят варианти за продължаването на „Златната ябълка“, Димитър и колегите му работят по чуждестранни продукции.
През 2019 г. започват да анимират епизоди на френско-испанската копродукция „Аз, Елвис Риболди“. Правата за излъчване на сериала са продадени в над 130 територии. „Златната ябълка“ допринася за появата на тази възможност за „Студио Змей“, но и късметът изиграва своята роля – една от продуцентките на „Аз, Елвис Риболди“ взема уроци по български от приятелка на Димитър, която учи във Франция. След преговори студиото печели доверието на копродуцентите и в крайна сметка анимира 9 от 52 епизода от първия сезон на сериала.
Освен че позволява на Димитър и колегите му да развият своите умения, работата по „Аз, Елвис Риболди“ генерира и финансови постъпления, които позволяват на „Студио Змей“ да се премести в нов офис и да закупи оборудване. Идват и предложения за копродуцентско участие в две нови продукции, но те отпадат заради пандемията от коронавирус.
Отпадането на тези проекти принуждава студиото да се раздели с няколко души от екипа и да оптимизира разходите си. Собственикът на офиса проявява разбиране и намалява наема. Студиото получава помощ и от държавата по програма за подкрепа на бизнеса по време на пандемията.
Въпреки изпитанията през 2020 г. студиото анимира епизоди от сериала „Простоквашино“ на руското студио „Союзмультфильм“, разработва интерактивна платформа за въвеждане на новите студенти във френския университет EDHEC и работи по кампания за опазването на есетрите на Световния фонд за дива природа (WWF). Публикува и „Приказка за Долната земя“ – дебютен роман на Ирена Първанова (с илюстрации на Мира Мирославова), издаден съвместно с изд. „Сиела“ и с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Само преди две седмици студиото отвори кандидатстването за следващото издание на „Академия Змей“, което ще се проведе онлайн под ръководството на лектори от Франция и Чехия.
Авторски продукти и адекватни политики
В България още не може да се говори за анимационна индустрия, защото компаниите нямат авторски продукции, а собствеността генерира дългосрочна възвръщаемост, устойчивост и средства за повече оригинални продукции, обяснява Димитър. Според него тук има добри професионалисти в гейм индустрията и студиа за специални ефекти, но те, подобно на „Студио Змей“, извършват предимно аутсорсинг за чуждестранни компании.
За да се зароди индустрия, казва той, България се нуждае от механизми за привличане на международни продукции и популяризиране на българската култура.
„Защо никой не знае за кукерите извън България? Ами как да знае, [когато] ние самите не го рекламираме и нямаме механизми, с които да привличаме други хора да го показват.“
Като примери за ефективни държавни политики в този сектор Димитър посочва Франция, Ирландия и Шотландия, където чуждестранните студиа се ползват от значителни данъчни облекчения. Гърция и Румъния прилагат подобен подход, допълва той.
„Имаме аниматори в Disney [като Светла Радивоева от екипа на „Златната ябълка“ – б.а.], в Cartoon Network, и винаги се гордеем с техните постижения, но нямаме място за тези хора тук. Имаме изключително талантливи и технически компетентни деца, които искат да се научт и да работят. Това, което липсва, са [механизми за създаване и задържане на продукти с висока стойност в страната], инициатива и много упорити хора.“
---
Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни