Много е важно в България да има честни избори, признати от всички. Това, което България не може да си позволи, е повече хаос. Това коментира пред бТВ политологът Иван Кръстев.
"Това, което не можем да си позволим, е да излезем след 4-6 дни и да се окаже, че имаме нелегитимни избори. Не знам дали хората си дават сметка това какво означава. В какъв цикъл бихме влезли?", добави той.
Ако хората решат да излязат да гласуват, рискът не е повече, отколкото ако отидат до магазина, посочи Кръстев.
"Как пандемията ще се отрази върху изборите? Ако съм напълно честен - не знам. Различните избори в света по време на пандемията имаха напълно различни резултати", каза още той.
Според Кръстев вероятно може да се очаква по-ниска избирателна активност, но такава е щяло да има "независимо дали сме в пандемия или не".
Той отбеляза и как "всички говорят за пандемия, с изключения на тогава, когато става дума за избори". "Пандемия и избори вървят паралелно."
Както през март миналата година, никой не е знаел какъв ще е ефектът от пандемията върху живота въобще, сега при новата ѝ вълна не е известно как тя ще повлияе на политическите системи, смята анализаторът.
Кръстев се спря и на някои особености на сегашната ситуация.
Отношението към смъртта
"Ние сме спрели да приемаме смъртта като естествена. По начина, по който се държи светът в тази пандемия, по начина, по който се държат правителствата, имам чувството, че те обещават това, което и Господ не е обещавал - че ще бъдем безсмъртни. Всяка смърт се мисли или като престъпление, или като медицинска грешка. Начинът, по който ние се отнасяме към смъртта, е най-силното ми усещане от тази пандемия.
Едно от изумителните неща на тази пандемия е, че много по-малко хора умряха, но мислим много повече за смъртта. Така е по две причини. Едната е заради медиите. Второто е, защото сега живеем в съседната стая със смъртта. А преди са живеели с нея в същата стая. По време на пандемията влезе в същата стая. Изведнъж цялата уязвимост на хората, на обществата - това е нещото, което излезе по време на пандемията", сподели Кръстев.
За загубените свободи
"Когато дадете на един войник автомат, много трудно е след това да му вземете автомата и да му върнете лъка. Изведнъж правителствата, държавите получиха инструмент за социален контрол, който не са използвали преди. За разлика от предни кризи хората се оказаха много по-готови да се съгласят да им ограничат права и свободи в сравнение с предишни ситуации - примерно при антитерористичните закони", посочи той.
Според анализатора едва ли ще има връщане към това, което е било преди нормално. Дори и заради факта, че по време на пандемията емигрирахме в "едно виртуално нормално".
Ваксините разделиха света
Кръстев коментира и силното разделение, което идва в света и вътре в обществата по линията на ваксинирани- неваксинирани.
"Ваксините много разделиха света. 90 процента от ваксините в момента са в най-богатите страни на планетата. Излезе големият парадокс - примерно вътре в западните общества има солидарност по отношение на ваксинирането, има много голяма грижа за по-възрастните хора, но солидарността трудно прекрачва границите на отделните държави. В момент на криза всеки се грижи за собственото си население. Това е много очевидно и след пет-десет години ние ще видим резултата от това разделение."
Невероятната неготовност на ЕС да поема риск
По време на пандемията ЕС е показал "невероятна неготовност да се поема риск". Притеснителна била идеята, че може да има решения, които носят нулев риск. Кръстев даде за пример - спирането временно на ваксинацията с "АстраЗенека". И на аналгина пише, че причинява странични ефекти. Дори и когато пресичате на пешеходна пътека, няма 100 процента гаранция за безопасност, аргументира се той.
"Има политически елити, за които страхът от поемането на отговорност, е по-важното от каквото и да е било", отбеляза Кръстев.
Той отчете, че в сегашната ситуация положението на правителствата е много тежко, но никога няма да разбереш кой е успял, кой - не. Поне докато не минат няколко години и не видиш всички последици, комплексно.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни