Седем партии влизат в новия парламент, ако изборите бяха днес - това показва проучване на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на БНР. 

На базата на резултатите могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон около интервала между 2,6 и 2,9 млн. души.

Декларативната активност на база реално пребиваващи в страната гласоподаватели е 50%, но според официалните списъци се очаква тя да е чувствително по-ниска - например в диапазон по-близък до 40%.

Прогнозите за активност обаче са изключително трудни и не са изключени сериозни колебания извън тези граници. Минимален дял от гласувалите се очаква да отбележат „Не подкрепям никого“, отбелязват от агенцията.

Гласовете, подадени за партии, коалиции и кандидати, ако изборите бяха днес, показват следната картина в последните дни на кампанията.

За ГЕРБ и СДС биха гласували 28,2%, за БСП - 20,8%. Това са първите две формации. Дистанцията е 7,4 на сто.

За „Има такъв народ“ се очакват 12,9%, а за ДПС – 12,7%, двете политически сили са с изравнени позиции. На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на третото място - всичко зависи от различните типове мобилизация при двете партии.

„Демократична България“ с 6,1%, формацията „Изправи се! Мутри, вън!“ с 5,2% и ВМРО с 4,4% са близо помежду си, а не са и далече от потенциалния ръб. Изгледите на тези формации зависят изцяло от последните дни и даже последните часове, както и от величината на бариерата и степента на „твърдост“ не електоратите. Това се седемте формации, които биха били в парламента, ако изборите са сега, отбелязват от агенцията.

Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например коалицията „Воля“-НФСБ е с 3% и ще се надява евентуално на предвидим вот и по-малко гласове, необходими за прескачане на бариерата от четири процента, посочват от агенцията.

С 1,6% е „Възраждане“, с 1,4% – АБВ, с 1,3% е формацията на Цветан Цветанов, с 0,6% е „Атака“ и т.н. За други партии вероятно ще гласуват 1,8%.

Данните на „Галъп интернешънъл“ са от изследване „лице в лице“ с таблети между 24 и 31 март сред 1013 души, по поръчка на БНР. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове.

Графика в голям размер

Следизборната кампания ще е по-интересна от предизборната, прогнозира Първан Симеонов от „Галъп“ пред БНР. Той не изключва напрежение в самия изборен ден, включително протести, заради изнервената обстановка.

Кампанията ни се струва вяла, защото не можем да я отличим от общия изборен фон, в който живеем от лятото насам, отбеляза той.  

„Коронавирусът направи така, че в началото на кампанията имаше дори по-бодри очаквания за активност. Сега изборите попадат в най-високите точки или в платото, както говорят от Щаба, на случаите. Няма как да преценим точно каква ще е активността. Тя може да варира в много нестабилни параметри, много стабилно да варира“, коментира социологът.