Д-р Петър Петров е началник на отделението по инфекциозни болести в УМБАЛ „Св. Анна“ – София и един от първите лекари у нас, които започнаха да преливат реконвалесцентна плазма при пациенти с COVID-19. 

 

Д-р Петров, вие прилагате хиперимунна плазма от месец септември 2020 г. насам. Какво ще споделите с колегите си? 

Специално по прилагането на хиперимунна плазма вече имаме достатъчен опит. Смятам, че освен ремдесивира тя може спокойно да се причисли към етиологичното лечение на това заболяване. Комбинацията на ремдесивир с реконвалесцентна плазма, приложена в първите 6 до 8 дни от началото на заболяването, има синергичен ефект, който е повече от добър. Много пъти се разчита само на плазма или само на ремдесивир и, разбира се, резултатът не е така добър, както при тяхното комбиниране.

Защо е важно да се прилага плазма в доста ранен стадий от заболяването?

Философията е проста – да се помогне на организма да се справи с вируса. При всеки конкретен болен се вземат предвид няколко критерия: кога е направен контактът с вируса, колко е продължил инкубационният период, какви са придружаващите заболявания (особено диабет), доколко те водят до компрометиране на имунитета... Това е важно, защото, докато вирусът е в кръвното русло, ние можем да го атакуваме с противовирусни апарати като плазма и ремдесивир. Така ще намалим общия брой на вирусите в кръвта и ще се даде време на организма да се справи с онези вируси, които вече са навлезли в клетките. Но ако пропуснем този момент, вирусът успява да колонизира голяма част от клетките, където е недосегаем, организмът се изтощава и можем да очакваме най-лош изход. 

Искате да кажете, че реконвалесцентната плазма има своето място при лечение на COVID-19, когато се приложи навреме?

Да, затова трябва да знаем как се развива инфекциозният процес при всеки един пациент и да не унифицираме нещата. Въпросът е да не се пропусне моментът, в който да се приложи плазма с ремдесивир.

Имате ли на разположение достатъчно плазма при условие, че болницата се намира в София, където е и Националният център по трансфузионна хематология? 

За съжаление, не винаги успяваме да доставим плазма навреме. Ако плазмата не може да се приложи още в първите дни от заболяването, ефектът обикновено се губи. Но кръвната плазма има и други качества – тя има детоксичен ефект, който е добре известен; тя съдържа не само антитела, но и други важни съставки – ензими, протеини, мазнини, хормони, витамини. 

По колко плазма обикновено преливате на един пациент?

Ако липсва ефект от първата, преливаме втора, трета плазма. Но броим и дните, защото ефектът, който отчитаме, не е само клиничен - как се чувства болният. Паралелно се следят и промените в параклиниката - от един момент нататък става ясно, че организмът започва да се справя и няма смисъл от друго преливане. Нали разбирате, че плазма не може да се прелива безкрайно, въпреки че при лечение на автоимунни заболявания се употребяват огромни количества. 

На какъв процент от вашите пациенти бихте желали да прелеете плазма, а нямате възможност?

На почти всеки пациент, който постъпва при нас, преливаме плазма. Още в Спешния център се определя кръвната група с цел да се поиска плазма. За пациентите в тежко състояние се иска плазма веднага. Друг е въпросът кога се получава – понякога стигаме до невъзможност да се прелее: минали са 4-5 дни, плазма няма, болният или е почнал да се влошава и преместен в реанимация, или се подобрява и няма смисъл да се прелива плазма. Мисля, че е ясно, че не разполагаме с достатъчен резерв, за да работим спокойно. 

Антибиотиците имат ли място при лечение на COVID-19?

Досега по никакъв начин не се доказа, че има полза от който и да е антибиотик при лечението на това заболяване. Напротив, има вреда. Ние живеем с приблизително 8 пъти повече микроорганизми, отколкото са клетките на нашия организъм, и без да искаме, ги избиваме с антибиотика. А тези микроорганизми са естественият антагонист на вируса. И какво правим – помагаме на вируса да проникне по-дълбоко в организма. Е, това ли е целта на антибиотика? Кой лекува вирусни инфекции с антибиотици? Това е криворазбрана инфектология. Превантивно даване на антибиотик при болен с много придружаващи заболяване донякъде е оправдано, защото може да се развие бактериална инфекция. 

Какво бихте препоръчали на лекарите в COVID отделенията като инфекционист с 40-годишна практика?  

Винаги повтарям едно и също нещо: инфекциозният процес не се е променил – при бактерии, вируси и гъбички той е един и същ. Нека да спазваме доктрината, която е известна от много години: да се ползва етиологично лечение, симптоматично, патогенетично лечение. Всички тези азбучни истини да се спазват. Някои казват – нямаме етиологично лечение при вирусите. Напротив, имаме! Ако се даде тамифлу в първите 48 часа от началото на симптомите, грипът си отива. Ако го дадем 4-5 дни по-късно, няма никакъв ефект. И при SARS-CoV-2 имаме етиологично лечение.