И отново България се завъртя в познатия кръг.

Деца безчинстват нощем в някой голям град, стига се до сериозни престъпления, задържат някои от тях, журналистите намират родителите им, те оправдават децата си, обществото обвинява родителите и всичко приключва.

За биещите по улиците „локали“ вина носят единствено и само майките и бащите им и точка. Само че подобен механизъм на обществена реакция води само до описания омагьосан кръг и нищо не се оправя. А и наистина ли са виновни само родителите и какво могат да направят те? Аз смятам, че в такива вече брутални случаи, вината е най-вече на полицията.

Не ме разбирайте погрешно, разбира се, че на първо място родителите носят отговорност за непълнолетните или малолетните си деца. Но когато един тийнейджър е вече толкова излязъл от руслото, че извършва тежки побои и го заплашва най-строго наказание от закона, то родителите очевидно не могат да се справят с детето си. Независимо дали доброволно са се отказали от това още в началото на проблема или така и не са успели да намерят начин въпреки положени усилия. А когато случаите на побои от тийнейджъри са толкова чести, че вече се говори за явление, вината на първо място е на полицията. И е грешно да ѝ се помага да се прикрие зад гърба на родители – били те некомпетентени и безотговорни или загрижени, но въпреки това в пълна невъзможност да се справят сами.

Защото опазването на реда и сигурността по улиците е задържение единствено и само на полицията. А България е в топ 10 на държавите в ЕС по брой полицаи на глава от населението. Според статистиката – на 100 хил. души у нас се падат 421 полицаи. За сравнение – в Германия броят им е 311 на 100 хил. При това Германия е страна, която  е притегателна не само за хора от всички възможни култури и общества в света, но в която пробват непрекъснато да действат и всички възможни мафии, терористични организации, банди, трафиканти и каквито още се сетите групировки извън закона.

Тоест работата на един германски полицай е доста по-опасна и предизвикателна, отколкото работата на един български полицай. И пак немците се справят с по-малко полицаи, а българите очевидно не се справят въобще. Защото полицейската работа не е като във филмите – да арестува топ гангстерите или да открият и заловят серийния убиец – това също се очаква от тях, но работата им всъщност е всекидневна и по-обикновена. А именно - да осигурят безопасност и ред в населените места. И също така да работят за  превенция на престъпността.

Да бъдат в помощ на гражданите. Ако така или иначе ги няма при едрите риби, поне да са там, където се събират малките хулигани. Да са видими около местата, в които има проблеми – например в случая с „локалите“ да са около моловете, в кварталите, в центъра. Не, за да всяват страх, а да откликват при нужда, да помогнат, и в случай на хулиганство да се намесят. Имат всички законови възможности да го сторят.

Българският закон забранява на деца под 16 да са навън след 22 часа. Глобата е между 200 и 1000 лева. Защо тогава на пъпа на София очевидно всяка вечер се събират бандички малолетни далеч след този час? Какво ще стане, ако полицията започне да ги прибира през нощта и да вика родителите им да си ги вземат и да платят глобата, а при рецидив да се обаждат на социалните и в училището?

Възможно е на родителите да не им пука къде е детето им в полунощ и да започнат да се притесняват, едва ако не си е дошло до сутринта. Или дори и тогава не. Има и такива родители. Ако платят три пъти по 1000 лева и започнат да ги проверяват социалните, вероятно обаче ще започне да им пука много бързо. А има и родители, които умират от притеснение, но никак не могат да се справят с детето си, не са му авторитет или то е попаднало в лоша среда и за нищо на света не иска да не е като другите. Тогава полицията със сигурност е доста по-сериозен авторитет от безпомощните родители.

Не са много 15-16-годишните, на които им е все едно дали ще бъдат санкционирани. Не са много и родителите, на които им е все едно, ако полицията редовно ги посещава. И обратното – колкото по-често се разминаваш безнаказано с провиненията си, толкова по-големи започват да стават те.

Затова в повечето държави в Европа полицията провежда и сериозна превантивна работа. Тя започва от сътрудничеството с училищата, където в час на класния може да влезе полицай и да държи лекция по различни особено остри за тийнейджърите проблеми като разпространение на наркотици, правилник на движение или кибертормоз. И се стигне дотам, че се санкционират достатъчно строго съвсем дребни провинения.

Например тук, в Берлин, моят собствен кротък и възпитан 17-годишен тийн, бе хванат да прави пробно кръгче с моторетката на приятеля си. Той обаче няма книжка. И не, не ми е все едно, не съм забравила да говоря с него за сигурността по пътищата, за реда и законите, но въпреки това го е направил. Получихме покана от полицията да отиде на курс за тийнейджъри, нарушили правилника за движение. В продължение на 6 лекции им припомниха отново всички правила за движение по пътищата и с картинки нагледно им показаха докъде може да се стигне, ако го нарушаваш. От тогава няма по-примерен пешеходец от него. За това допринесе и фактът, че родителите му платиха 400 евро!!! за въпросния курс, които се удържат поетапно от джобните му.

Тийнейджър на познати в Берлин намерил на земята уличен знак и с приятели го разнасяли насам-натам за забавление. Спряла ги общинската полиция и се стигна дори до съд за щети на обществено имущество, тийнейджърът мете две седмици двора на една детска градина. Иначе родителите му са чудесни, а той е кротък отличник.

Още по-строго се отнесоха с младеж, изявявал дарбите си със спрей по фасада на сграда. Дете на близки в Холандия, на 13, пускало пиратки ден след забраната за тях – там фойерверки и пиратки са разрешени само няколко дена около Нова година. И там покана от полицията и избор – или да мете няколко дни улицата, или да напише есе за опасността от пиратките.

Друг юнак на фатална пубертетска възраст пък ударил шамар на съученик и му счупил очилата. Отново сигнал в полицията, съд и метене на улица плюс официално извинение и възстановяване на очилата.

Силна музика след полунощ и безрезултатно идване два пъти на полицията? На третия път тя пак идва и си тръгва с уредбата. Безкрайно много такива примери мога да дам, които звучат брутално строго и в България най-много да струват родителски задвратник. Да, тези мерки не унищожават цялата престъпност по принцип, но определено намаляват значително броя на възрастните нарушителите на закона.

Превръщането обаче на един ударен от хормона тийнейджър в съвестен гражданин, който спазва правилата, не винаги е гарантирано от природата явление. Трябва си работа за това, а в немалко случаи само родителите не са достатъчни, трябва цялото общество да слага границите и да показва посоката, да санкционира умерено, но с поука и да се опитва да обере колкото се може повярвали си хлапетии от нощната улица и да ги научи на ред и закон. Особено, когато нещата са стигнали дотам, че да пребиват пешеходци.

Пак неприятния пример с "другата Европа" бих могла да дам – за такова явление като „локалите“ в други европейски столици полицията отдавна вече щеше да е направила спецзвено и да работи активно и с родители, и с училища, и със социалните, да посещава редовно явките им и да контролира тийоновете през нощта навън.

Ала при такова изобилие от полицаи и бюджет за тях в България, в крайна сметка да се подминава всичко и да се правят акции само спорадично, накрая да стане белята, да извадят пред прожектора семействата на малолетните хулигани, за да ги наругае обществото едно хубаво, да удари по един кръст, че „наш‘то не  е такова“ и да продължи напред, означава да обречем тези и десетки следващи пубертети на безалтернативно изпадане от нормалния коловоз на живота.