От лятото на 2019 година периодично  се представя и рекламира поредната прожекция на филма „Ханът и империята“.

В многобройните публикации по този повод се споменава, че проектът се „случва 38 години след създаването на трилогията „Фанагория”, „Преселението” и „Земя завинаги”, които са едни от най-гледаните ленти в българското кино въобще, с общо над 10 милиона зрители.“  

Казва се също, че в заснемането на филма са участвали 100 000 души. На моменти имам чувството, че режисьорът Людмил Стайков се изкушава да спомене всички тези участници, заедно с имената на конете, но така и не научаваме, кой е сценарист на филма. Или поне на трилогията, за която става дума. 

Съзнавам, че Вера Мутафчиева, която е написала въпросния сценарий, като личност, интелект и талант може да създаде неприятни усещания на хора като Людмил Стайков. Но без да съм юрист, мисля, че мога да определя подобно поведение като мародерство, извършено в съучастничеството на обидно голямо множество от хора.

Освен ако не е използван друг сценарий, защото на едно място при представянето на филма пише, че „Ханът и империята“ е създаден  с нова драматургична структура“. Признавам, че не ми е много ясно какво означава това... Може пък при тази „драматургична структура“ хан Аспарух да е подминал нашите земи, за да се спре на друго място, където има повече хора с добра памет и достойнство.

*„Всичко във филма („Хан Аспарух“) е автентично, до копчетата“ – Людмил Стайков при среща със зрители на филма, 1981 година.