На 28 ноември 1878 г. в София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св.св. Кирил и Методий.

Идеята е на софийския учител Михаил К. Буботинов. Специална комисия с председател Марин Дринов е натоварена със задачата да създаде българска национална библиотека.

През1900 г. за нея е купена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ е преименувана на Народна библиотека „Кирил и Методий“. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение. С § 5. на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

На практика библиотеката е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата публична библиотека в страната. В нея могат да бъдат намерени всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 28 ноември по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив