Франция се съвзема от една от най-тежките вълни на улично насилие от години. Масовите протести срещу поскъпването на живота и лошите условия в училищата прераснаха в сблъсъци с полицията, палежи и грабежи в различни части на страната. По данни на вътрешното министерство близо 2400 души са били арестувани в събота, 17 октомври, а около 1000 полицаи и жандармеристи са пострадали, някои от тях тежко.

Според властите в демонстрациите са участвали около 550 000 души в цялата страна, докато организаторите оценяват броя им на 800 000. Част от шествията са преминали мирно, но в няколко града, сред които Париж, Лион, Лимож и Марсилия, групи от маскирани участници са нападали полицаи, палили автомобили и сгради и са разграбвали магазини. Около 1500 търговски обекта са били засегнати, а щетите се оценяват на стотици милиони евро.

Пожар унищожи историческото кметство в Лимож

Особено тежки бяха последиците в Лимож - град с около 130 000 жители в централна Франция, известен по-скоро с производството си на порцелан, отколкото като огнище на безредици. 

Демонстрацията там започнала спокойно. Няколко хиляди души излезли по улиците в късната сутрин, за да протестират срещу поскъпването на живота и да подкрепят учениците, настояващи за по-добри условия в образованието. Следобед обаче ситуацията се променила. Около 17 ч. групи от хора се насочили към центъра на града с намерението - по думите на местната власт - да палят, чупят и грабят. Около час по-късно нахлули в кметството и подпалили сградата, докато вътре все още имало служители и посетители. Огънят бързо обхванал дървения покрив и унищожил голяма част от постройката. По-късно същата вечер часовниковата кула се срутила. Силният вятър затруднил работата на пожарникарите.

Междувременно вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс използва случая, за да атакува имиграционната политика на европейските държави. В публикация в социалната мрежа X той сподели видео от пожара и обвини западните либерали, че с подкрепата си за имиграцията са допринесли за кризата, без обаче да разясни какво общо има тя с насилието и вандализма по време на протестите. 

„Те пренебрегнаха основни въпроси, свързани с интеграцията и съвместимостта“, написа Ванс.

Кметството в Лимож е построено през 80-те години на XIX век по проект на парижкия архитект Шарл-Алфред Льоклер и е обявено за исторически паметник. Сградата има богато украсена фасада, метална часовникова кула и мозайки с портрети на местни личности. В началото на Втората световна война приютява белгийски депутати в изгнание, след като Белгия капитулира пред нацистка Германия.

Кметът Гийом Герин определи палежа като нападение срещу самата република. Той обвини националните власти, че не са осигурили достатъчно полицейски сили, и заяви, че местните служители на реда са останали без средства за овладяване на безредиците още около 15:30 ч. Прокуратурата съобщи за 17 арестувани в града през уикенда, сред които седем непълнолетни, без да уточни колко от тях са заподозрени за палежа.

В Лион беше подпален туристически информационен център.

В Марсилия част от протестиращите за кратко проникнаха във фоайето на кметството, а маскирани хора нанесоха щети на полицейски участък.

Протестиращи опустошават туристически офис в Лион, Франция, 17 октомври 2026 г. Снимка АП/БТА

Протестиращ се загръща с френското знаме пред горящия туристически офис в Лион, Франция, 17 октомври 2026 г. Снимка АП/БТА

Погроми в Париж

В столицата горяха автомобили, бяха разбити витрини и разграбени магазини. Париж отчете 557 задържани. 

Заместник-кметът Ламия Ел Арадже определи насилието като безпрецедентно за града.

Младежи чупят витрина на магазин по време на протестите в Париж, 18 октомври 2026 г. Снимка АП/БТА

В неделя напрежението продължи около площад „Република“, където полицията използва сълзотворен газ, след като групи се опитаха да подпалят велосипеди и контейнери за отпадъци.

Хора разглеждат графити по статуята на площад „Република“ в Париж, 18 октомври 2026 г. - ден след протестите. Снимка АП/БТА

В Сент Етиен 17-годишно момче загуби дясната си ръка при взрив на полицейска граната за разпръскване на тълпата. И това не е първият такъв случай. На 5 октомври 15-годишният Еван, ученик в професионална гимназия по дърводелство, загуби лявата си ръка и няколко пръста на дясната при експлозия на полицейска шокова граната край училище в Ланс. 

В Мюлуз пък прокуратурата разследва случай, при който 17-годишно момиче е загубило едното си око.

Полиция за борба с безредиците се изправя срещу протестиращи по време на демонстрация в Париж, събота, 17 октомври 2026 г. Снимка АП/БТА

Макрон обеща твърди мерки

В неделя президентът Еманюел Макрон заяви, че страната изпитва едновременно гняв и срам от случилото се. Той обеща извършителите на погромите да понесат отговорност, а онези, които са разграбвали магазини, да възстановят нанесените щети. Наред с това възложи на регионалните държавни представители, известни като префекти, да координират с кметовете мерките за защита на обществени сгради и търговски обекти. Той допусна и забрана на шествия, когато властите преценят, че не могат да гарантират сигурността.

Премиерът Себастиен Льокорню обеща държавата да помогне за покриване на щетите от пожара в Лимож. Правителството планира да обсъди и възможностите за подкрепа на пострадалите търговци, освен наказателното преследване на извършителите.

Безредиците оскъпяват заемите на Франция

В понеделник инвеститорите (банки, инвестиционни фондове и др.) започнаха да продават френски държавни облигации - ценни книжа, чрез които държавата набира пари назаем, съобщи британското издание "Гардиън". Когато търсенето им намалява, държавата следва да предложи по-висока доходност, за да привлече купувачи.

На практика това означава, че Франция ще трябва да плаща повече за парите, които заема.

Доходността по френските облигации с 10-годишен срок нарасна до 4,849%, а при тези с 30-годишен срок достигна 5,397%, което показва, че инвеститорите искат по-висока възвръщаемост, когато влагат парите си във френския държавен дълг.

Протестиращи влизат в сблъсък с полицията по време на демонстрациите в Париж, 17 октомври 2026 г. Снимка АП/БТА

Притесненията им обаче не са свързани само с безредиците. Франция вече има сериозен бюджетен дефицит и се опитва да ограничи разходите си с бюджета за 2027 г. - правителството планира съкращения на разходи за пенсии и държавни ведомства. Нестихващият протест и съпътстващото го политическо напрежение обаче могат да затруднят прокарването на тези мерки.

Според Джим Рийд от "Дойче банк", цитиран от "Гардиън", протестите добавят още един източник на несигурност за инвеститорите преди президентските избори през 2027 г. Колкото по-големи са опасенията им за политическата и финансовата стабилност на Франция, толкова по-скъпо може да ѝ струва привличането на средства от финансовите пазари.

Недоволството в страната започна със стачки, барикади и протестни демонстрации на ученици и учители през септември, предизвикани от недостига на персонал и ресурси в училищата. Макар първоначалните искания да бяха удовлетворени, протестната вълна се разрасна и се насочи към други обществени проблеми - високите разходи за живот, поскъпването на горивата, безработицата и усещането за бездействие от страна на правителството.

В нея се включиха синдикати, студентски организации и активисти - много от тях привърженици на движението на „жълтите жилетки“ от 2018 г., което започна срещу планираното увеличение на данъците върху горивата, но също прерасна в национален протест срещу социалното неравенство.

Протестиращ тича през сълзотворен газ по време на сблъсъци между протестиращи и полицейски служители в Париж, 18 октомври 2026 г. Снимка АП/БТА

Мъж минава покрай разграбен магазин в деня след протестите в Париж, 18 октомври 2026 г. Снимка АП/БТА

Кризата идва в последните месеци от президентския мандат на Макрон. Франция трябва да избере негов наследник през април 2027 г. 

Изглежда, че неотслабващото обществено недоволство и спорът за полицейското насилие ще се превърнат в централни теми на предизборната кампания.

Вече е насрочена нова мобилизация за 5 ноември.