Действащите министри от кабинета "Борисов 3", които бяха избрани за депутати след изборите на 4 април, ще положат клетва утре и като народни представители, но ще останат такива закратко. Те ще се върнат на местата си като членове на правителството, вече в оставка, а местата им в парламента временно ще бъдат заети от следващите в кандидатдепутатските листи.

Това потвърдиха пред Клуб Z представители на управляващата досега партия. Не се очаква някой от тях да вземе друго решение - към днешна дата.

Темата е важна с оглед на това как ще се конституира утре 45-ото Народно събрание, пред което по конституция правителството следва веднага да подаде оставка. То обаче остава да работи до избора на нов редовен кабинет, а при невъзможност това да се случи - до указ за разпускане на законодателната институция, назначаване на служебно правителство и насрочване на нови парламентарни избори.

Депутати, според изборния резултат и решението на ЦИК, са общо 14 от министрите на Борисов (самият той участва във вота като кандидат, но се отказа от мандата си в парламента, според юристи и представители на изборната администрация - на ръба на закона - б.р.). Клетва се очаква да положат утре министрите Томислав Дончев, Екатерина Захариева, Кирил Ананиев, Десислава Ахладова, Костадин Ангелов, Христо Терзийски, Петя Аврамова, Деница Сачева, Красимир Вълчев, Десислава Танева, Росен Желязков, Лъчезар Борисов, Теменужка Петкова и Красен Кралев. 

Още поне двама представители на изпълнителната власт също са избрани - зам.-министрът на регионалното равитие Николай Нанков и областната управителка на Пловдив Дани Каназирева. Те двамата напускат настоящите си постове с клетвата в парламента.

При министрите обаче ситуацията е по-различна - места в законодателния орган им се пазят, докато са на най-висшите постове в изпълнителната власт, а на тяхно място по заместване встъпват следващите в листите.

Има обаче различни конституционни тълкувания какво следва с клетвата на 14-те министри - спират ли те автоматично да са министри - по конституция не може да си в изпълнителната и законодателната власт едновременно. Какъв е срокът за отстраняване на несъвместимост - такъв в основния закон няма, но пък има в антикорупционния закон. И е един месец от настъпване на несъвместимостта. 

Практиката досега

За 30-те години, в които България е парламентарна република, едва три пъти досега е възниквал казус министри да бъдат избрани за депутати - през 2001 г., през 2005 г. и през 2009 г. Сегашният случай е едва четвъртият подобен, а причината е ясна - преди формиране на новия парламент във всички останали случаи е имало незавършени управленски мандати и назначени служебни правителства. Неговите членове, закономерно, не могат да бъдат и кандидат-депутати.

В изброените случаи обаче броят на министрите, избрани за народни представители, докато са такива, е бил по-малък. Практиката е била те да положат клетва и да продължат да министерстват за съвсем кратко - макар и във формална "несъвместимост". Във всички случаи обаче е имало сравнително ясни нови парламентарни мнозинства и сравнително бързо се е стигало до избор на нов кабинет.

И никога до предсрочни избори. През 2009 г. например Сергей Станишев се заклева като народен представител, въпреки че още е премиер (в оставка). Декларира пред Народното събрание, че иска да получава заплата от Министерския съвет, а не от парламента. Това обаче е за кратко, защото скоро е избрано новото редовно правителство. 

"Самият факт, че във финансовите правила към правилника за дейността на работата на Народното събрание има такава графа - откъде предпочиташ да си получаваш заплатата - дали като народен представител или като министър, потвърждава, че такава практика съществува отдавна", коментираха юристи.

Какви са опциите

Според конституционалисти една от възможностите сега е след като министрите се закълнат като депутати, а правителството така и така е в оставка, за даден период техни заместници да осъществяват функциите им - до избора на нов кабинет. Тъй като и министри в оставка подлежат на парламентарен контрол обаче, тук не е съвсем ясно как би се осъществил такъв.

Ако избраните за депутати министри не се оттеглят от НС и останат в качеството си и на народни представители, то тогава всички актове, които приемат, може да бъдат обявени впоследствие за нищожни заради конституционна несъвместимост, предупреждават юристи.

Самите министри в оставка могат да заявят пред Народното събрание статута си, ЦИК временно да попълни местата със следващите в листите, а те да се върнат след това. Конституцията пази депутатските места на министрите (чл. 68 от основния закон). Това е и логичен вариант, защото няма да има "дупка" в парламентарната група на ГЕРБ в случая - като брой депутати. Това изглежда и най-чистият вариант от законова гледна точка.

Трета опция би била клетвата на министрите малко да се забави, а оттам - 45-ото Народно събрание да се конституира с по-малък брой депутати. Това отпада като вариант.

Какъв е изборът

Подходът, който са избрали в ГЕРБ, е утре министрите да се закълнат като народни представители, след което веднага да депозират, че временно ще изпълняват функциите си на членове на кабинета в оставка. Макар законът да им дава едномесечен срок да обявят тази несъвместимост. 

"На практика няма друг избор. Избран си и за двете позиции. Коя можеш да прекъснеш? В случая мога да прекъсна да бъда народен представител, замества ме следващият в листата. Правителството е в оставка. Нов министър на моето място не може да бъде избран", коментира пред Клуб Z член на кабинета.

Или в резюме - 14-те действащи министри, влезли в парламента, ще се закълнат като депутати, но временно - докато има яснота относно съставянето на ново правителство. Освен ако някои не решат впоследствие да не се връщат изобщо в Народното събрание.

Кои ще са "заместниците"

Така в парламента на местата на избраните министри трябва да влязат: Николай Сираков вместо вицепремиера Томислав Дончев, Десислава Тодорова - на мястото на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева, Александър Александров - на мястото на министъра на финансите Кирил Ананиев, Любомира Попова - на мястото на министъра на здравеопазването Костадин Ангелов, Георг Георгиев - на мястото на министъра на транспорта Росен Желязков, Зорница Михайлова - на мястото на социалната министърка Деница Сачева, Пламен Стоянов - вместо министърката на земеделието Десислава Танева,  Митко Стайков - на мястото на енергийната министърка Теменужка Петкова, Христина Георгиева - вместо министъра на правосъдието Десислава Ахладова, Димо Георгиев - вместо Красимир Вълчев, просветен министър, Мирослав Аспарухов - вместо Петя Аврамова - министър на регионалното развитие, Александър Паризов влиза вместо министъра на МВР Христо Терзийски, а Алисе Муртезова вместо Красен Кралев (спорт), Радостин Танев - на мястото на Лъчезар Борисов.

От изброените Георг Георгиев, който е зам.-министър на външните работи, ще трябва да прекрати това си качество.