Ако ситуацията носеше на майтап, щях да кажа, че да падаш само с един от Бразилия (която най-нахално ни измести от 111-о място по свобода на словото), си е вид победа. Таман си бяхме свикнали със 111... Но ситуацията не носи на майтап, а и Бразилия е държава, където – доколкото съм чел – ти отвличат колата с пистолет по светофарите. А ние сме членка на ЕС, където поне мутрите се държат прилично и тихо си крадат в ъгъла.

Да, подобни класации щяха да имат малко повче авторитет , ако в тях не включваха абсурди като убитата колежка, докато тичаше в Русе (говоря за предишни години). Но това не променя основния факт. А той е, че:

Българските медии не са корумпирани в смисъла на – един дал на друг едни пари за една услуга. Медиите са почти напълно завладени. До степен, че няма нужда хората-процесори в редакциите, през които протича влиянието (аз така съм си ги кръстил) дори да указват какво се иска. Репортерите си знаят. В медиите откровено излизат неща, писани някъде другаде, а журналисти си слагат името под текстове, дошли на флашки.

Телевизии, сайтове, разпространение, рекламни агенции, през които се претакат парите... Да не говорим за сламените вестникарски магнати, магнатки и магнатченца, които – напълно комично – се събудиха такива за една нощ... Мен ако питате, му се чудя на акъла - дали ще го наречете Шиши или нещо друго, все тая - защо са му толкова много? Само му трошат кинти. А авторитетът им е по-нисък от на "Работническо дело". Ама никой не е опрял до моята "безценна" експертиза как се сглобява завладяна държава и как се рисува паралелна реалност.

И, разбира се, трябва да добавим, че този карцином нямаше да съществува, да се разплува и да завладява нови части от тялото без колосалните кражби на обществен ресурс. В този смисъл – ако се "изчисти" правосъдната система, тя би решила косвено и част от проблема с напълно пробитите с откраднати пари български медии и единични журналисти. Защото в крайна сметка тази схема е и много скъпа.

За какво са ти 4 телевизии, незнам си колко сайта и всичките вестници? Като в тях пише едни и същи неща?

Но това е, както казва великият Дъглас Адамс, НДП – нечий друг проблем.

Има обаче един наш проблем. И той е - дали ние, рабоещите в медии, желаем да бъдем освобождавани? Или повече чакаме новия пореден освободител само да ни сведе правилните посоки. Чакаме го с баница...

Винаги съм си мислел: Борисов, Доган, Шиши, Домусчиев, бликове, пицове, или каквито там етикети се сетите да слагате - нито един от тях никога нямаше да се случи, ако не беше безбрежната склонност на българина да се сниши, да се подмаже, да е безгръбначен... Да пълзи, да раболепничи, да е конформист и в крайна сметка да се продава за една купа леща.

Защото е напълно загубена кауза някой да бъде "освободен", ако не желае да бъде освобождаван. Да казвам ли имена?