Медийната среда в България се влошава и страната изпада с още една позиция в международния индекс на „Репортери без граници“ (RSF) – от 111-о на 112-о място сред 180 държави в света.
Така страната ни остава на последно място по медийна свобода сред всички държави в европейската общност. И единствено съседна Турция е с по-лоши резултати в региона (153-то място).
Позицията все още не е най-лошата, на която България е била поставяна от френската журналистическа организация. През 2016 г. ни бе отредено 113-о място.
Негативната оценка на „Репортери без граници“ бе очаквана. В началото на март оттам излязоха с 10 препоръки за подобряване на медийната среда в България, изготвени с помощта на български медийни експерти. Те засягат сигурността на журналистите, достъпа до информация, финансирането на медиите и журналистическа етика. Според документа, който трябваше да привлече и вниманието на родните политици, през 2020 г. неправителствената организация регистрира множество случаи на насилие срещу репортери във връзка с работата им. Властите са се затруднили да отговорят на тези престъпления, казаха тогава от организацията.
През февруари оттам настояха за „ново, независимо и прозрачно разследване“ на побоя над журналиста Димитър Кенаров, който беше извършен от полицаи на 2 септември 2020 г. Прокуратурата и МВР отказаха да разследват случая. А преди дни от "Репортери без граници" излязоха с критична позиция срещу МВР, чиито служители съставили предупредителен протокол на журналиста от „Бивол“ Димитър Стоянов, който се оплакал, че е бил заплашен от бизнесмен, защото му задал въпроси, свързани със злоупотреба с европейски средства.
Челните места в класацията са за скандинавски страни. Първата позиция е на Норвегия, която е №1 за пета поредна година, въпреки че медиите в страната се оплакват от липса на достъп до правителствена информация, свързана с пандемията. Втора е Финландия, за третото и четвъртото място има смяна на местата - Швеция се вдига с една позиция, Дания пада. Индексът показва успеха на скандинавските държави в удържане на медийната свобода, отбелязват от международната неправителствена организация.
В глобален план годишният индекс за свободата на медиите за 2021 г. на „Репортери без граници“ показва, че журналистиката, която е основната ваксина срещу дезинформацията, е напълно или частично ограничена в 73 от общо 180 държави, които влизат в проучването на организацията. А в други 59 страни търпи ограничения.
Медийната среда в тези страни е определена като “много лоша”, ,,лоша” или “проблематична“. Данните анализирани в допитването на RSF, които измерват ограничаването на достъпа до информация и пречките при отразяване на новини, потвърждават наличието на опитите и мерките за ограничаване на работата блокиране на журналистите. Съответният индикатор показва драматично влошаване, се казва в доклада.
Пандемията, предизвикана от корона вируса, е използвана като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен. Дали обаче тази практика ще бъде загърбена, когато пандемията приключи? Данните от проучването показват, че за журналистите от Азия, Близкия изток и Европа е все по-трудно да разследват и отразяват чувствителни теми.
В доклада на RSF се цитира проучване на Edelman, международна компания за комуникации и маркетинг. То разкрива обезпокоително ниво на обществено недоверие към журналистите през тази година, като 59% от анкетираните в 28 държави казват, че журналистите умишлено се опитват да заблудят обществеността, като разпространяват информация, за която знаят, че е невярна.
Но в действителност плурализмът в журналистиката и сериозните репортажи служат за борба с дезинформацията и „инфодемията“ – манипулирана информация и слухове.
„Журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформация“, казва генералният секретар на RSF Кристоф Делоар.
И продължава:
„Но за съжаление правенето и разпространението на журналистика са твърде често блокирани от политически, икономически, технологични и понякога дори културни фактори. Като отговорът на заразната дезинформация, която прекосява границите благодарение на дигиталните платформи и на социалните мрежи, е журналистиката като основно средство, гарантиращо , че общественият дебат се основава на разнообразни и доказани факти.”
Тази година само 12 от 180-те страни в индекса (7%) могат да претендират, че предлагат благоприятна среда за развитие на журналистика, в сравнение техният брой миналата година беше 13 държави (8%). Дори Германия губи позиции и пада с две места – до 13-то. Десетки немски журналисти бяха нападнати от поддръжници на екстремистки и конспиративни групи по време на протестите срещу ограниченията, наложени в борба с пандемията, припомнят от френската организация.
Още по темата
- Посланици от ЕС попитали Борисов има ли вариант за правителство без Пеевски. Той си замълчал
- Как американците ще гласуват за българска диктатура
- "Продължаваме промяната - Демократична България" ще сезира КС, иска цялостна проверка на резултатите от изборите
- Как българските "патриоти" и "националисти" тръпнат в очакване на… американските избори
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни