Българският данъкоплатец продължава да плаща заплати на чиновници, които не знаят какво вършат! През последните пет години Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол безспорно е ведомство, което освен че осигурява заетост на стотина души, не върши почти никаква работа.

Ако се върнем назад, ще видим, че от идването на ГЕРБ на власт през 2009 г. досега, приватизационният процес реално е във фризера. За това време "успешно" продадените по-големи предприятия бяха само три  - "Булгартабак", "Техноекспортстрой" и недовършената сграда на ИПК "Родина" на столичния булевард "Цариградско шосе". И при трите сделки имаше само един кандидат-купувач, чиито инициали корпулентно се закръглят на 10. (В интерес на обективната истина сградата, която трябваше навремето да стане дом на "Работническо дело", съвсем официално бе спечелена на търг без участието на други кандидати от майката на депутата Делян Пеевски Ирена Кръстева - бел.ред.).

А тази година?

Тази година нищо от заложеното в плана на АПСК за приватизация не е изпълнено. Ведомството управлявано от Емил Караниколов трябваше да вкара в хазната 217 милиона лева, да продаде Българската фондова борса, Централния депозитар, държавния дял от БМФ (30%) и в Пловдивския панаир (49 на сто). Нищо от това не се случи!

Единствените приходи са от продажба на поземлени имоти държавна собственост от различни краища на страната - сделки за по стотина-двеста хиляди лева и толкоз.

Колко всъщност са приходите от приватизация не може да се каже, защото ведомството не е внесло отчет за дейността си в Народното събрание? Но е напълно възможно те в действителност да се окажат отрицателни.

Как е възможно това?

Ако разгледаме списъка на големите вложители в КТБ, който се появи в интернет и бе публикуван от няколко медии, ще видим, че АПСК е сред най-опарените вложители в трезора на Цветан Василев. Там според списъка са  блокирани 10 599 432 лева на приватизационното ведомство.

Източници на Клуб Z потвърдиха, че сумата на депозита е точна до стотинка. Парите са част от цената на компанията "Техноекспортстрой" и са заделени в доверителна ескроу сметка като гаранция на купувача срещу скрити задължения на строителното предприятие към момента на приватизацията. 

От Надзорния съвет на АПСК вече са поискали обяснения от изпълнителния директор на АПСК защо парите са били точно в тази банка и защо не са били предприети действия за прехвърлянето на 10-те милиона в друг трезор. Караниколов уверил надзорниците, че парите не са загубени и че те са дължими от купувача. Сметката била в КТБ защото тази банка обслужвала купувача "АТ инженеринг".

Оптимизмът на Караниколов е доста преувеличен. Въпреки че АПСК не е могла да изтегли парите, то правата върху депозита са именно на държавното ведомство. Купувачът по сделката е изпълнил ангажимента си да внесе сумата. Така в крайна сметка губещият ще е приватизационната агенция.

Според повечето специалисти след разпродажбата на активите на КТБ депозитите над гарантираните 196 000 лева вероятно ще бъдат редуцирани със 65-70 на сто.