От вчера имаме официална смяна на поколенията в лидерството на десницата.

Оттеглянето на Иван Костов е ясен знак за това, че голямата отговорност е вече в ръцете на поколението на Кънев, Малинов, Москов и т.н. Това само по себе си е добра новина - показва развитие и приемственост. А е и неизбежно отражение на голямата гражданска активност вдясно, чийто основен двигател беше точно това поколение.

Оттук нататък хората ще очакват новото поколение да се докаже с резултати, които да надхвърлят организирането на дясното. Съдебна реформа, здравна реформа, банкова стабилност и пр. Т.е. - отговорност за управлението на страната като цяло. За това се иска голяма енергия, концентрация, а в настоящата ситуация и способност да се разбираш с други партии, някои от които са доста различни като политически профил.

Кънев е прав да води дебата за бъдещето на РБ. Алтернативите, които очертава, дават представа за възможните пътища. По-интегриран вариант би бил по-добър за РБ и съм сигурен, че ДБГ също разбират това. В този смисъл, въпросът е да се договори цивилизован преход, като различията не се преувеличават и скорострелно оповестяват в медиите. Макар че хората посвикнаха с този стил и може да им липсва.

Костовата позиция от вчера сигурно може да бъде четена по много начини, но в същината си е ясна и почтена: той дава път на новото, не се отказва от убежденията си, съзнава, че новият избор на партията носи рискове, пожелава успех. За рисковете, вярвам, всички са съгласни и новото поколение ще е отговорно, ако се окажат неоправдани. Алтернативите - според мен - бяха още по-рисковани и неприемливи, което не отменя отговорността на тези, направили избора. Каквото и да стане, Костов няма да е основна причина за успеха или неуспеха. Тъй като има огромно влияние в партията, обаче, ще е важно, тази декларация да не се превърне в основа на някакъв вътрешнопартиен саботаж на Кънев. Самият Костов, сигурен съм, не би се въвлякъл в такъв тип безцелни и вредни боричкания.

С две думи, времето на обучението изтече - идва времето на работата. Успех на Радан, Петър, Светослав... и да не забравят, че лидерството не е някаква естествена поколенческа привилегия, а е нещо, което се доказва!

------

* Текстът е публикуван в блога на Даниел Смилов. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.