Клуб Z публикува без съкращения текст на депутата д-р Тунчер Кърджалиев, публикуван на сайта на ДПС. Текстът е по повод изключването на двама дапутати от парламентарната група на движението заради това, че не са спазаили джентълменската уговорка в партията да не водят преференциална кампания. Както става ясно от думите на автора, текстът е отговор на "заклеймяване на ДПС от няколко журналисти". В числото на тези "няколко журналисти", които са писали по темата, без непременно да имат намерение целенасочено да заклеймят ДПС, влизат и хора, които са част от екипа на Клуб Z. Материалите, публикувани на сайта ни по темата са "Новото мнозинство" и "Джентълмените на задкулисието".

По този повод публикуването на текста на депутата от ДПС е един вид удовлетворяване на неговото право на отговор.

 

Затрупани с митологеми и злословия, „абонирани“ за ролята на универсален виновник за всички неудачи, очаквахме много, много по-сериозно заклеймяване на ДПС заради акта на парламентарната група от 28.11.2014 г. Пак имаше. Достатъчно – от няколко журналисти и от лица, гравитиращи около левите идеи…

ПГ на ДПС изключи без нито един глас „против“ господата Гюнай Хюсмен и Муса Палев, спазвайки стриктно демократичните постановки на чл. 14 от Правилника за организацията и дейността на НС, приет от демократично мнозинство, съвсем наскоро.

Централно оперативно бюро на ДПС, основавайки се също на демократични правила, заложени в чл. 6 от Устава на ДПС, освободи от длъжността Общински председател на ДПС- Исперих, Гюнай Хюсмен.

С цел да се препятстват „традиционните“ в посока на ДПС спекулации и некоректни инсинуации , с които противно на очакванията – не сме свикнали, информирахме веднага всички медии. Аргументите, които се разгърнаха пред тях бяха съвършено ясни:

Проблемът не е от партиен характер, не е и системен, политически. Проблемът е най-вече етичен – грубо нарушени ангажименти за отказ от користна агитация за преференциален вот, което се определя от ПГ като некоректност и заблуждаване на избирателите. Водещият мотив за изключване е не резултатът от ефективния преференциален вот, а порочния начин за стигане до този резултат. Никоя партия не може да предотврати преференциалния избор, но целенасочена кампания при поет ангажимент за отказ от нея е неетична постъпка. Също така – поетият друг неизпълнен ангажимент – дори при естествено мотивиран преференциален вот от избирателите да се откажеш от реализиран мандат - също е неетично поведение.

Вярно е, в нашето съвремие и държава е актуален афоризмът, че при някои политици етично поведение има толкова, колкото в един автоматичен трион, но партийният колектив решава степента на приемливост и неприемливост. Напълно законно. Напълно демократично… При това ПГ на ДПС даде време повече от 1 месец за да заявят подобно решение самите те. Очевидна е разликата – другите партии императивно решиха този проблем с преференциално спечелилите в техните листи още в първите дни – „самоотказаха” ги. Фактът, че и двамата „наказани“ приеха безропотно и без да присъстват  и защитят позициите си – също са индикатори за правилността и обективността на решението.

От друга гледна точка, при актуалните условия и с тези нагласи на обществото, ние преди време категорично посочихме, че има сериозен риск преференциалният вот да опорочи в този си вид изборния процес. Гласувахме против. След първите неудачи, които създаде на Евроизборите през май, ние предложихме две редакции, с цел частично поне да ги редуцираме – предложението водачът да бъде изместен, само тогава, когато повече от 50 % от избирателите са посочили преференциално друг и промяната на вида на полето за отбелязване на преференцията - да е кръг, със същата цел.

Беше много твърдо мнението ни, а и сега го отстояваме, че в този вид използването на преференции води до сериозна опасност вотът на избирателя да не корелира със справедливото му отразяване в изборния резултат и съответно с избрания депутат. Аргументът е съвършено прост, на база семпла аритметика – 7 % от партийните избиратели, не могат да доминират над 93 % други партийни избиратели.

За да говорим за справедлив преференциален вот, отражение на обективни обществени пристрастия, трябва да се налице следните условия:

1.Задължително ползване на преференция – т.е.паралелно гласуване и за партия, и за фаворит от листата, с преференция;

2. Мащабна обучителна кампания с оглед препятстване на опорочаването на вота с критично голям брой недействителни бюлетини ( сега е факт ! );

3. По-ниски нива обществена политическа апатия и нужда от активно, политически ангажирано и с пристрастия, общество. Това условие обслужва първите две.

Посветените могат да си представят, предполагам, на едни местни избори какво би се получило при актуалните постановки на Изборния кодекс. Само с 5 ( 7 % ) преференциален вот (това в някои общини е няколко десетки гласа ! ) – би се появила хипотезата за корпоративен избор ( генериран от предприемчиви бизнесмени, работодатели) или кланов и родов избор. Ако гласуват само „мотивираните“ по посочените признаци – това няма ли да е опорочен избор, девиантна демокрация?

Тук може би е и мястото и да отговорим на критиците ни за  последното решение на парламентарната група. Те не са много, но прави впечатление, че се опитват да покажат дълбинни познания за ДПС и политическия процес в страната. Както всички знаем, в политиката „даването на акъл не е свързано непременно с имането“ …

Бихме се заслушали в тезите им вероятно, а защо не и приели, че този акт е „посегателство към демокрацията“, ако изразителите им бяха направили опит да докажат, че тази формула на избор, в този му вид (7 > 93 !) е справедлив, демократичен акт.

Нашите тези не са съвсем „абсурдни за една либерална партия“. Проблемът не е в ефективния избор чрез преференция – дори 20-ия да измести на 1-ия ! Проблем има, когато пътят до този резултат на спечелилия субект е некоректен. Едни от листата молят избирателя да не ги преферира – като израз на принадлежност към определена кауза, партия и екипното й начало. Поради тази причина те стават жертва на други по-„отворени“ демократи. Користни демократи…

Приемаме, че „гласът на народа“ е най-важен, но той става такъв чрез своеобразната му партийната му конвергенция – на база правила, принципи, програми, ценности. Партиите са субектите на действащата демокрация. Иначе остават онези предубедени хаотични желания на отделния индивид. Гласът на народа, естествено е по-важен, най-важен и тогава, когато кандидатът е бил така коректен (добър) и с куража да се кандидатира като независим. Това е върховното постижение на преференциалния вот, еманацията на висш мажоритаризъм !

Според икономиста Милтън Фридман, критикуващ ефективността на народовластието – в някои демократични общества има „нерационални избиратели”. Те са неинформирани, но силно предубедени по малко въпроси, по които нямат познания. Това обаче не прави недемократична държавата и укорими от тази гледна точка партиите. В представителните демокрации, съответните избранници по презумпция могат да вземат решения без изрично да са им делигирани нарочни права за тях от избирателя, както това е необходимо в преките демокрации.

Нещо повече. Всяка партия е в правото си, съобразно своето себепознаване, анализи, бъдещи проекции - да взема решения. Когато колективен орган, след дълъг дебат и задълбочен анализ, на база на свободна воля на членовете му, вземе решение с нито един глас „против“ – това не е ли демократичен акт?

В свят като днешния, в който доминира политиката, личната истина на всеки отделен индивид – не винаги може да възтържествува…

Главно на този фон погледнати, различните „конспиративни теории“ за този акт на ПГ на ДПС, по форуми и сайтове, ни развеселяват. Твърденията, че това било „дар за Големия в черния петък“ или „курбан на ДПС срещу индулгенция“, или „отрязване на жива плът, за да редуцира агресията към себе си“ са нелепи. Не са верни и тезите за „жертва в името на скрита, грешна любов“ между две партии и за „конструиране на една плаваща група, която да не е брандирана с лика на ДПС“.

ДПС просто е сериозна и последователна партия.

Наскоро срещнах едно остроумно изведено следствие от II-я принцип на динамиката: Една организирана система може да бъде възпрепятствана да се саморазгради до хаотична система, само ако са налице 2 фактора: 1. сила, 2. посока… Ние сме партия, не сме гражданско обединение, не сме неправителствена организация, не сме синдикат.

          Ние сме политическа сила!

       Циклично всяка партия минава през своеобразно съдилище – изборите. Там Избирателят отрежда „присъда“ (по презумпция, оценката на народа – не се оспорва !). Очевидно ДПС напоследък получава добри оценки – на ПИ 2014 – ръст с близо 25%. Единствено за ДПС ! Ние не оспорваме тази оценка…

 

д-р Тунчер Кърджалиев,

Зам. председател на ПГ на ДПС,

Зам. председател на ПК по вероизповедания и права на човека,

Член на ПК по здравеопазване

Народен представител в 41,42 и 43 НС,

Лекар – специалист по вътрешни болести и здравен мениджмънт,

Семеен, с близнаци