"То е малко като „котката на Шрьодингер“. Хем е внесен, хем не е внесен този план. Никой не иска да го внесе. Никой не иска да направи промени, защото автоматично отговорността ще падне върху него. Около половината страни вече са го внесли".

Това заяви днес пред БНР икономистът Петър Ганев. Той коментира темата с плана за възстановяване, от който можем да получим около 12 млрд. лв. безвъзмездни средства. Проблемът е, че след няколко опита да се размие отговорността около внасянето му в Европейската комисия, в момента не е напълно ясно какво се случва с него. 

Припомняме, че в края на дните на правителството на Бойко Борисов, Томислав Дончев обяви, че ще остави тази задача на следващо правителство. По-късно заяви, че време няма и ще го направи той в рамките на предишния мандат. Накрая се оказа, че планът май е внесен само предварително, но не и официално. 

"Това ще бъде едно от интересните решения на служебния кабинет. Служебният кабинет трябва или да вземе плана и да го внесе в този му вид, или да го пренапише, но няма да има време за публични консултации. Третият вариант е да абдикира и да остави решението на следващия редовен кабинет", поясни днес Ганев. 

Проблемът е, че това означава тежко забавяне на средствата към страната ни. Ако бяхме направили всичко в срок, то имаше реална възможност страната ни да започне да ползва финансирането от края на август или началото на септември. Сега изглежда, че този вариант е изпуснат. 

"Наистина е горещ картоф и който и да го внесе, после ще носи някаква отговорност. Когато не си го писал отначало, никой не иска да носи чужда отговорност."

Ганев коментира и състоянието на бюджета на страната. Към момента е ясно, че хазната ще завърши на дефицит, както и че ще се наложи нов кредит. 

"Самият бюджет е планиран с доста голям дефицит. Към момента и заради влизането на парите от концесията на летището, чисто на касова основа не сме започнали да правим големия дефицит. Темата най-вероятно ще бъде той как да бъде финансиран, вземането на дълг – очаквам това да започне да се развива като тема. Големият въпрос е краткосрочните мерки, които изтичат – допълнителните 50 лева, 60/40 – там ще бъде по-сложният въпрос за служебното правителство, тъй като в предходни служебни кабинети такъв въпрос не е стоял."

Важното - Ганев е един от първите икономисти, които публично открива разговора за времето, в което държавата трябва да започне да прекратява мерките в подкрепа на бизнес и хора. Данните показват, че страната върви към възстановяване, а по думите на бившето правителство - заплахата от коронавирус е намаляла. 

Ганев казва, че ще бъде много трудно да се спре подобна временна мярка, но припомня, че рано или късно тя трябва да бъде спряна. Въпросът е кой политик ще има силата и волята да започне този разговор.