За първи път в България е установен британски вариант на коронавирус с мутация като при бразилския с наименование K417T, съобщиха от Националния център за заразни и паразитни болести. Тя е изолирана при един пациент - възрастен мъж между 80 и 90 години, в София. Той се е разболял от COVID-19 в края на април и е починал след тежко протичане на заболяването. 

Мутацията за първи път се установява в бразилския вирусен вариант B.1.1.28.1, а по-късно - в британския B.1.1.7. Друг неин вариант - K417N - се среща в южноафриканския щам.

„При изследвания на SARS-CoV-2, чрез целогеномно секвениране от ново поколение на клинични проби, взети от различни части на страната, за първи път в България беше установена мутация от особено значение K417T, която присъства в британски вирусен вариант B.1.1.7 (VOC 202012/01).

Мутация K417T е типична за бразилския вирусен вариант P1, известен още като B.1.1.28.1 или 20J/501Y.V3, както и Variant of Concern 202101/02 (VOC-202101/02) (1)", информират от НЦЗПБ.

„От особено значение“ означава, че това е една от редките позитивни за вируса и негативни за нас мутации - тя прави проникването му в клетките ни по-ефективно. НЦЗПБ се опитва да установи именно вариантите, които могат да доведат до ускорено разпространение и вирулентност и по-голяма заплаха за общественото здраве - и срещу които настоящите ваксини може да не са толкова ефикасни. 

Засега обаче няма индикация новите варианти да се карат по-тежко - по-скоро става дума за по-лесно заразяване и разпространение на вируса.

„Новият вариант не е по-опасен, но е по-заразен“, обясни пред БНТ директорът на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев.

Тази мутация е характерна за бразилския вариант и е доказано, че има отношение към по-бързото разпространение на коронавируса и патогенезата, допълни доц. Иван Иванов от НЦЗПБ. В случая обаче не става дума за бразилския, а за британския вариант на вируса, при който тя е установена, подчерта той.

Мутацията получава името си от 417-тата аминокиселина в шипчестия протеин на SARS-CoV-2. Смята се, че тя позволява по-здраво свързване на вируса към ACE2 рецепторите на клетките - начинът, по който коронавирусът влиза в тялото ни.

Откритието е благодарение на целогеномно секвениране от ново поколение на клинични проби, взети от различни части на страната.