„Притеснителна концентрация“: 7 фирми са получили 3,4 млрд. лв. от държавата през 2020 г.

15,8 млрд. лв. публичен ресурс - разпределян чрез обществени поръчки, плащания по европрограми и т.н., са получили фирми в България през 2020 г.

3,4 млрд. лв. (или една пета) от общата сума е отишла в точно 7 фирми.

Само за първите 4 месеца на 2021 г. 1,3 млрд. лв. са отишли в общо 3 компании.

Данните са на Министерството на финансите и ги обяви публично служебният министър Асен Василев, който още миналата седмица анонсира, че започва анализ на финансовото състояние на държавата и работата на приходните агенции - Националната агенция по приходите и агенция „Митници“, чиито шефове вече бяха сменени. На място бяха и новите началници на двете институции - Павел Тонев и Румен Спецов.

„Доста силна концентрация на публичните средства“ - така Василев обобщи данните, преди да даде конкретиката в числа. И обяви, че проверките на НАП ще започнат от тази концентрация на ресурси.

Числата показват, че ситуацията с концентрация на публични пари в малко на брой компании е била подобна и през 2019 г., котато 9 фирми са получили 2,9 млрд. лв. от общо разходвани 14,26 млрд. лв.

Тече процедура списъкът на получателите на държавни пари да стане публичен, обяви още министърът. В сайта на НАП вече е създадена нова рублика - „Прозрачно управление“, където ще се публикува информация. Проверка на Клуб Z показа, че секцията вече започва да се пълни с данни. 

За периода 2017 - 2020 г. от НАП са отписани задължения към държавата в размер на над 10 млрд. лв., обяви още финансовият министър. Средно на година се отписват между 2 и 3 млрд. лв. задължения, като за предишен период (преди 2017 г. - б.р.) също има несъбрани вземания за около 10 млрд. лв.

Други 9,9 млрд. лв. са дължимите към фиска суми от данъчно задължени лица към момента, стана ясно от изнесените данни. Най-големият длъжник не е платил 160 млн. лв., има и доста задължения над 50 млн. лв. Размерът на несъбраните пари от данъчната администрация на първите 100 длъжници е над 2 млрд. лв., показва още обобщената справка към момента.

И още нещо - през 2019 г. е отнета възможността на агенция „Митници“ за т.нар. последващ контрол - тоест агенцията не може да прави следващи проверки за риск, след като дадени стоки влязат на територията на страната. 

„Дотук очертахме картина, която за мен е притеснителна. Системно несъбиране на данъчни постъпления и премахнат последващ контрол - това е позволило да се натрупат огромни дефицити - било чрез измама, било чрез избягване на плащания. Ако държавата не си събере постъпленията, няма как да има пари нито за пенсии, нито за образование...“,  обобщи финансовият министър.

В списък с индивидуални задължения на юридически лица за над 50 млн. лв. пък фигурират компании с прекратена регистрация, голямата част от задълженията са класифицирани като „несъбираем дълг“. 7 от 14-те изброени компании обаче са действащи, а сред длъжниците има и политическа партия - Християнрадикална партия (неактивна според актуалния регистър на политическите партии в България - б.р.). В този списък личат „Стомана“ АД (в несъстоятелност), Мини „Бобов дол“ ЕАД, и др. 

Бързи мерки

Въпреки че няма парламент и законодателни промени не могат да се правят, Министерството на финансите обмисля въвеждане на мерки за повишаване на събираемостта. Сред тях - електронно фактуриране в реално време, въвеждане на ДДС контрол на фирмите - още при регистрацията на компании по ДДС, като се дава възможност за наблюдение на компании, които могат да бъдат оценени като рискови.

Въвеждане на публичен контрол на получателите по обществените поръчки и проверки на НАП на големите бенефициенти. Заедно с Агенцията за обществените поръчки се изработват критерии, чрез които да се следи дали отпуснатите пари към бенефициенти на публичен ресурс фирми се харчат за това, за което са получени. Разработват се и още мерки, които ще бъдат обявени в следващите дни, става ясно от думите на Василев. 

Планира се и промяна в правилника на митниците, според която всички служители ще подписват декларация, с която се отказват от банковата тайна.

„Ще минават на проверки за доходите, имотното състояние, влоговете. Това ще позволи на НАП да получава информация за фирми, които имат, имоти, сметки в чужбина. Това ще бъде пуснато за обществено обсъждане, за да има прозрачност“, добави Асен Василев.

По отношение на изпълнението на бюджета за 2021 г., приет от Народното събрание, министърът обясни, че и приходите, и разходите вървят общо взето по план, като има леко изоставане в събираемостта на акцизи, но се надява митниците да наваксат забавянето.