Около 570 избирателни секции в минимум 67 държави по света ще бъдат разкрити за предсрочните парламентарни избори на 11 юли. Според предварителните разчети в около 300 от тези секции ще има машинно гласуване. Анализите до момента сочат, че машини ще трябва да се доставят в 24 държави за вота. Броят им в най-големите секции ще бъде решен от Централната избирателна комисия.

Данните са към настоящия момент и бяха съобщени на брифинг в Министерството на външните работи, на който служебният министър Светлан Стоев представи екипа си и работната група „избори“, която е създадена още при встъпването му в длъжност. В нея са постоянният секретар на МВнР Иван Кондов, Калин Атанасов и Недялчо Данчев.

По закон гласуването трябва да е само с машина във всички изборни секции в страната с над 300 избиратели по списък, както и в местата за гласуване зад граница, където на последните избори бюлетина са пуснали поне 300 души или са подадени минимум 300 заявления за предстоящото гласуване. Вече тече кампанията по подаване на заявления от българите в чужбина за разкриване на секции. Отпадна и ограничението за разкриване на места за гласуване в страните извън ЕС - преди това имаше „таван“ до 35 секции. (Промените в Изборния кодекс бяха направени от 45-ия парламент, а ГЕРБ оспорва машинния вот пред Конституционния съд, въпреки че партията въведе гласуване само с машина през 2019 г. по предложение на ДПС. След това се отметна  - б.р.).  

Машинно гласуване засега ще има в 24 държави. Най-много такива секции се очаква да има в Германия - от 74 места за гласуване общо - в 64 с очаква да има устройства. Следва Великобритания - при очаквани 91 секции, с машини се очаква да се гласува в 64. Трета е Турция, където при прогнозно 57 секции, 46 са с над 300 гласували избиратели на последните избори. В Испания, където също има голяма българска диаспора, засега ще бъдат открити 60 секции, като 35 от тях ще са с машинен вот. В САЩ числата са съответно 49 секции и 18 от тях - машинни. По над 10 се очаква да са изборните помещения с устройства за гласуване в Австрия и Белгия. 

В момента текат и сроковете, в които българите зад граница могат да подават заявления за вот. От броя им зависи какъв ще е окончателният брой на изборните секции в чужбина. МВнР беше поискало български парламентарни избори да могат да се проведат в 128 страни. За вота на 11 юли обаче засега няма да има секции в Делхи, Индия, заради усложнената епидемична обстановка. По традиция не се гласува и в рискови региони с военни конфликти, припомни Кондов. Работната група „избори“ очаква, че организацията на вота заради пандемията от коронавирус ще е по-облекчена, защото в част от страните започват да падат ограниченията като вечерен час, поставяне на граждани под карантина при пътуване и т.н.

Министър Стоев отправи апел към българските общности зад граница - да действат в координация с дипломатическите представителства при инициативи за организация на вота и създаване на секции. Очаква се в чужбина да има около 3000 членове на секционни избирателни комисии, стана ясно още на брифинга. 

Логистиката по предаване на машини и инсталирането им се организира в синхрон с ЦИК.

Изборната администрация все още не е обявила поръчка за купуване на нужните допълнителни машини. От МС увериха, че бюджет за целта ще има. 

Стоев обясни, че начинът на структуриране на избирателните списъци ще е съобразен със закона. Повод за думите му бе интерпретация на дискусия в правителството за евентуално съобразяване на списъците с масивите на НАП, където има данни за българите, които трайно пребивават в чужбина. Сега в списъците попадат всички български граждани над 18 г. с постоянен адрес в страната, като отписвани биват само тези, които са подали заявление за гласуване зад граница. По думите на министъра решения за промени в списъците не е вземано. 

МВнР ще дава брифинг за организацията на вота в чужбина всяка седмица.