Мартин Филев има близо 10-годишен опит в телекомуникационната индустрия в България, с фокус върху корпоративните продажби, управлението на проекти и системната интеграция. 

От началото на 2017 г. участва в създаването на екипа за технологични проекти за корпоративни клиенти в А1 България (ICT Business), а през 2018 г. поема ролята мениджър „ICT решения и иновации“. Eкипът предоставя високотехнологични ИТ решения на бизнес организациите чрез различни продукти като ИТ инфраструктурни решения (IaaS, PaaS, SaaS), решения за киберсигурност (DDoS защита, NG Firewall, WAF, DLP, SIEM), Cloud услуги, системи за видeонаблюдение с интелигентни аналитични функции, решения за умни градове и др. 

Мартин Филев е специализирал в областта на „Интернет на нещата“ в MIT Sloan School of Management и управление на проекти и екипи в The University of Sheffield. Той е магистър по компютърни системи и технологии от Нов Български университет, а в момента работи по докторантура по Индустриално инженерство от Техническия университет в София, с фокус върху „Интернет на нещата“ – платформи и комуникационни възможности.

 

Може ли да ни разкажете повече за Narrowband-IoT технологията - защо А1 се фокусира върху нея и какви са нейните предимства?

Може би трябва да поговорим защо телекомите по света като цяло използват Narrowband технологията - според анализите от 155 мобилни мрежи по света 105 вече са Narrowband. Ние засега сме първи и единствени в България.

Много голям проблем беше, че от доста време се спряга как от следващата година ръстът на IoT ще бъде десетократен, стократен... Обикновено тези прогнози не се сбъдваха. Покрай тях и много производители по света не спират да пускат на пазара датчици, контролери, някакъв тип гейтуеи, които да събират информацията... И така всеки си има някаква радиокомуникация с тези устройства, всеки производител си разработва негова.

Липсваха стандарти?

Стандарти се появиха, все още се ползват голяма част от тях, но те не са единни за всички и съответно невинаги работят по начина, по който се очаква. При голяма част от решенията информацията от датчиците се събират през някакъв гейтуей, който от своя страна се свързва към интернет. Тук се появява и ролята на телекомите, които предлагат мрежи, чрез които датчиците директно комуникират и изпращат данните си към сървърите в интернет пространството. Така гейтуеите се елиминират като потенциални проблемни точки по пътя на предаване на информацията. 

Narrowband мрежата беше стратегическо решение на А1, на цялата A1 Group. В България това за момента е единствената сертифицирана по 3GPP мрежа за „Интернет на нещата“, която работи на лицензиран честотен спектър. Narrowband-IoT мрежата предоставя национално покритие, лицензиран честотен спектър, висока сигурност на преноса на данни и гарантирано качество на предоставяната услуга. Това е изключително важно - наблюдавахме, че в началото при нашите клиенти се правеха тестове с друг тип мрежи. IoT мрежите изпращат малки пакети и това позволява използването на ниски скорости на предаване на данни, което съответно осигурява много по-добро покритие на тези мрежи. С една базова станция може да се осигури покритие на почти цял град. 

И това води до честотно замърсяване?

Да, всеки, който се занимава с IoT, си слага едно такова устройство и ефирът става все по-наситен. И в градове като София в нелицензираните честоти започва да има сериозно зашумяване, загуба на пакети. Когато честотите са регламентирани и предоставени от Комисията за регулиране на съобщенията, нашите специалисти преценяват как да ги позиционират, за да остават чисти.

През 2019 г. ние подменихме цялата мобилна мрежа, сега всяка базова станция поддържа NB, има национално покритие. Преди всички неща, които сме правили с IoT, бяха с 2G, защото основното за този тип услуги е осигуряването на покритие. Когато например се слагаха датчици в шахти, колегите се шегуваха, че металните им врати могат да спрат и радиация и едва ли там ще е възможно да се пусне сигнал - трябваше да се пробива и да се прокарва антена. С NB-IoT вече има много по-добро проникване на сигнала и съответно осигуряваме покритие напълно безпроблемно независимо от локацията.

Лицензираният честотен спектър дава и много по-голямо ниво на сигурност - като при 4G, 5G. И не на последно място - NB мрежите са енергийноефективни. Това е много важно, защото датчиците трябва да са енергонезависими, а тази технология позволява около 5 години живот на батериите. 

В какви направления се прилага NB-IoT мрежата?

Идеята е да представяме решения от край до край - за различни сектори, с различни технологии, партнираме си в различните вертикали с компаниите, които имат знания за съответния сектор. По този начин се избягва рискът от това клиентът да закупи комуникацията от А1, сензора от втора компания, платформата за обработка на данните от трета, и всеки да си прехвърля проблемите на другите участници в проекта. Вместо това ние предоставяме всичко в пакет.

А1 осигурява сензорите, които трябва да съберат всички данни, комуникационната среда, за да достигнат до платформата, мястото, където всичко се събира, обработва и анализира. Ние „рисуваме“ и интерфейса, който представлява интерес за клиента - ако него го интересуват 10 параметъра, ние му визуализираме само тях. 

Основни вертикали, в които вече предлагаме решения от „Интернет на нещата“, са мониторингът на вода, мониторингът на качеството на въздуха, интелигентно сметосъбиране, интелигентно осветление, умно паркиране с обособяване на зони, запълняемост на зони, вкл. решения за „Синя зона“. Наскоро започнахме да предлагаме и решения за интелигентно земеделие.

Да влезем в конкретен пример - в България все повече активни млади хора влизат в земеделския бизнес и търсят подобни решения. Каква добавена стойност дава вашата оферта?

Това е едно от най-новите ни решения. Използваме набор от устройства и сензори, метеорологична станция, която мери показатели за атмосферно влияние - вятър, температура, влажност, скорост на вятъра и др, поставяме датчици, които на различни дълбочини мерят показатели на почвата като влажност, температура, осоленост, сензори за измерване на листна влажност и др. Събираме всички данни, които са ни необходими, така че да можем да дадем съвети на един земеделец кога да полива или съответно да не полива - когато предстои да вали, да речем. 

И също - как оптимално да обработва с препаратите за растителна защита. От една страна, за да може да обработва с по-малко препарат и така да спести разходи, а от друга - за да може реколтата да е възможно най-екологично чиста - био.

Възможно най-чист продукт.

Разработили сме модел за най-разпространените болести и вредители по растенията, като на базата на всички измерени показатели, описани дотук, можем да прогнозираме кои условия са благоприятни за появата на съответната болест или вредител. Съответно предупреждаваме земеделския производител да предприеме конкретни мерки в правилния момент, а не да пръска цял сезон за болест, която ще се появи за три седмици от този сезон. Целта е агропроизводителите да имат възможност за превантивни мерки, оптимизация на разходите и увеличаване на продукцията.

Какви са другите употреби в частния бизнес?

Потреблението на вода например - следенето му е важно не само за ВиК, общини и пр., а и за заводи, почивни комплекси, хотели - всякакви места със собствена водопреносна мрежа и съответните загуби по нея.

До момента всеки клиент, при който сме въвели система за потреблението на водата, тя е възвърнала инвестицията в рамките на 6 месеца. Той вижда големите загуби на вода, ремонтира, и за по-малко от половин година, загубите, които спестява от вода, оправдават направената инвестиция.

От гледна точка на производството сме интегрирали и решения за потреблението на електричество. И още - системи за автоматизации на сгради, халета, складове. 

През последните години работихте и с множество български общини - какви са проектите там?

Много се гордеем с проекта за умно сметосъбиране в Монтана, доста публичен отзвук има. Всичко е дигитализирано - контейнери, камиони, целият процес на сметосъбиране е абсолютно прозрачен, както за общината, така и в доклади за гражданите. Намаляването на себестойността на процеса по сметоизвозване е над 30 %. Оптимизирани са процесите от гледна тока на маршрут на камионите, честота на събирането на контейнерите и по отношение на много други проблеми на общината.

Един от докладите подсказва на общината и как да оптимизира броя на контейнерите, без да купува нови. Например има точки, в които има 3 контейнера, но един винаги седи празен, има места, където е един, но винаги пълен. След първоначалните данни успяхме да предложим модел, по който да се релокират контейнерите и гражданите да са много по-щастливи и да е много по-чисто.

Това е ключов елемент на тези технологии, когато става дума за обществени проекти - общините често имат и чисто технически проблеми да предоставят информация на гражданите.

Data science е най-трудната част на нашата работа. Да събереш данните е най-лесното, да изолираш кое е най-ценното, да направиш моделите, по които да го обработиш, и да изведеш най-съществените изводи под формата на доклад, е голямото предизвикателство.

Друго ценно за общините е, че можем не просто да предоставяме данни, които да следят на живо, но и да подготвяме доклади, които директно при нужда да влизат в общинските съвети.

В момента изглежда, че повечето от тези проекти са в малки общини. Трудно ли е да се правят такива проекти в най-големите, като София, Пловдив, Бургас, Варна?

Във всички изброени общини вече има проекти, но наистина там е по-бавен процесът. Лесно е в една средно голяма или малка община да започнеш от самото начало и да бъде интегрирана изцяло нова система. 

В една голяма община обикновено има частично вградени решения на различни производители и съответно времето и сложността на изграждане на интегрирана система, която да събира данните от всичко, се увеличава значително. Един проект за управление на трафика в София например би отнел от 3 до 5 години, няма как да стане от днес за утре. Работата ни по създаване на решения от интернет на нещата за нашите бизнес клиенти и публичните институции е многопластов процес. Амбициите ни в посока иновации за подобряване на градската среда включват например и организирането на Хакатона InnoAirChallenge в сътрудничество с Асоциация за развитие на София. Неговата цел е отбори между 2 и 5 души да очертаят своите иновативни технологични решения за превръщането на градската мобилност в София в по-устойчива и интелигентна. Те могат да регистрират своя екип до 31 май, а представянето на проектите ще е от 2 до 4 юни. Нямам търпение да науча какви идеи ще се състезават. Наградният фонд, който сме осигурили, със сигурност е атрактивен.

Този тип технологии все още изглеждат максимално ефективни и достъпни за големите бизнеси и корпорациите. Имате ли вече клиенти, които са в сектора на малкия и средния бизнес? 

При нас няма такова ограничение, ние доста работим за малкия и средния бизнес. В големите градове и предприятията стават по-интересни и мащабни проекти. Но благодарение на това, че А1 разработва собствени платформи и модели, за нас размерът на клиента няма значение. Можем на всеки клиент да предложим решение според размера, който на него му е необходим, така че да отговорим на конкретни потребности. 

И най-ключовото тук е, че ние предлагаме решенията от край до край. В голяма част от случаите не се налага клиентът да прави първоначалната инвестиция за хардуер, сървъри. Той получава само един уебинтерфейс, в който да наблюдава показателите, които са му важни, а ние му предоставяме услугата срещу абонамент с месечни такси, срещу които той получава тези данни.

Какви контролери ни трябват, каква платформа, каква производителност на сървърите, за да обработим тези данни - това си е изцяло наш ангажимент, ние не занимаваме клиента с това. Среден, голям, или малък клиент, няма проблем да използва тези решения. Необходима ни е единствено информация какво трябва да бъде постигнато като резултат, за да можем да изработим техническо решение и да оценим каква месечна такса би струвало това на клиента. 

В земеделието също има много малки земеделски производители. Една нива, една оранжерия - наистина в много малък обем можем да внедрим решение. За нас няма значение размерът на проекта, важно е клиентите да са доволни от предоставените услуги.

Как виждате да се развиват в бъдеще тези технологии? Има ли някаква ясна посока, в която ясно върви в следващите 5-10 години?

Посоката, в която ние вървим, е първо да разширяваме портфолиото колкото може повече - не спираме да търсим нови партньори и нови вертикали. Например за мониторинга на чистотата на въздуха минахме през три решения, докато стигнем до това, което се използва в момента. Моделът за сметопочистването е също локално разработен, за да намали бюджета и той да стане адекватен за българската действителност. 

Основната цел на А1 е в близко бъдеще решенията да стават все по-добри и по-достъпни.

Друга посока е да можем не само да дадем превантивна информация, но и да се предприемат автоматично действия. В земеделието например нужното поливане да стане автоматично. Да се вкарат нови автоматични трактори, които още в Европа не са одобрени. Да се вкара не само събирането и анализирането на трафика, но и да има директното автоматизирано действие, с което да се повлияе на това, без да се налага човешка намеса.