Малко нации в света могат да си позволят да правят бизнес от геополитика. Русия е една от тях. Ако си достатъчно голям и достатъчно дълго време упорстваш в своята цел, то напълно е възможно да "изкривиш" пазара и да прехвърлиш на по-малките си партньори рисковете, а да съхраниш за себе си ползите. Ако не стане - губиш, но осчетоводяваш загубите като геополитически разходи - за славата и гордостта на Родината. Както стана известно в Турция вече близо 5 милиарда долара са "отлетели" в името на проектната слава на Кремъл. Но това, което Русия може да си позволи да загуби не е по силите или по мярата на страни като България. Затова е изключително здравословно да се поддържа дистанция от геополитически гравитационни полета, в които малките обекти неизбежно се всмукват.

Слава Богу, че сме в ЕС и НАТО и можем да спрем негативни за нас тенденции и процеси, нещо което е много трудно да направим в двустранен план.

Анонсът, който направи президентът Путин не може да се третира като изненада за специалистите. Версията на Кремъл за Южния газов коридор винаги се е стремяла да неутрализира и "покрие" западната версия и маршрути. Още преди десет години проектът "Син поток" се стремеше буквално да залее Турция с природен газ, за да няма място за конкурентни газови потоци към Европа през Турция. Много експерти, в това число и руски, предупреждаваха, че рано или късно геополитическите амбиции на Путин ще трябва да се приземят и да отчетат гравитацията. Точно това стана в Турция тези дни.

У нас болшинството политици привърженици на проекта, така и не успяха да стигнат до прагматичния и професионален подход - останаха на равнище партийни мантри и религиозно суеверие - проектът е изгоден, защото е изгоден. Никакви отклонения от Вярата, никакви въпроси, никакви отговори. Ще получаваме транзитни такси, наши компании ще спечелят.

Забележете, проектът няма финансов модел, няма тарифна структура, няма обвързващи договори за изкупуване, няма и гаранции от руска страна за приходите ни - наши и на другите страни в проекта. Не е нужно човек да е магистър по корпоративни финанси, за да направи прозаични сметки по стария изпитан метод на майстор Кольо Фичето - от едната страна "имам да давам", от другата "имам да вземам".

Беззаветно верните привърженици на реализацията на "сляпо" на Южен поток носят отговорност за близо 3,5 милиарда лева загуби по предишните геополитически флиртове на Първанов и Овчаров - предоговорения газов договор през 2006, проекта Бургас-Алекснадропулис и проекта АЕЦ "Белене". Не виртуални, а доказани и инкасирани от българската държава. Ако си изпълнителен директор на банка и причиниш подобни загуби и фалит - защото това е състоянието на българската енергетика в момента именно поради посочените загуби - не само, че незабавно си уволнен, но и губиш правото да заемаш подобна длъжност пожизнено. Губиш и моралното право да даваш съвети и да коментираш от името на обществения интерес професионални теми.

Не и в енергетиката, не и ексминистър Овчаров, не и експрезидент Първанов.  

Дотук нещата някак можеха да минат през иглените уши на обществения скепсис, но дойде часът на истината и на големите разходи - само морският участък струва близо 10 милиарда долара.

Изправен пред най-големия си провал във външната политика  - разрива на отношенията си със Запада и провала на Южен поток - президентът Путин се опита да замаже своя гаф и прехвърли вината на "най-слабото" звено във веригата - България с една набързо съшита с бели конци класическа интрига - няма как по друг начин да бъде тълкувано предложение за алтернатива на Южен поток през Турция.

Верните на Кремъл медии стартираха вълна от антибългарски внушения, последваха агресивни изказвания по интернет форуми и в социалните мрежи. Както и прогнозирах, проруските кръгове в България грабнаха информационните оръжия и откриха залпова атака срещу правителството. Линията на агресия бе подадена лично от президента Путин с думите, че България е загубила своя суверенитет, че не може да отстоява своите национални интереси и че трябва да съди Брюксел, защото губи "сигурни" 400 милиона евро на година.

В суматохата и шумотевицата у нас забравихме да направим реална оценка и анализ на ситуцаията, в това число и на изходната предпоставка - а именно, че се налага да се заобиколи Украйна и Словакия.

Защо?

Защото Русия на Путин наложи без доказателства мнението у нас и в много страни в Европейския съюз, че Киев "краде" газпромовския природен газ. Някак пропуснахме доказателствената част за това. Моите руски колеги твърдят и аз им вярвам, че това е откровена лъжа. След монтирането преди години на измервателните и контролни устройства, които в реално време дават информация за газовите потоци през Украйна и в газовите хранилища на нейна територия - няма нито едно доказателство за несанкциониран отбор на газ от украинска страна. Помните ли?  "Газпром" заплашваше, че ще отнесе въпроса в арбитраж, ще съди Украйни и нищо - просто информационен и пропаганден шум.

Сега "Нафтогаз" съди "Газпром" за надплащане за природен газ след 2010 година за много милиарди долари. Контраискът на "Газпром" е за неплащане на вече фактуриран газ, но не и за несанкциониран отбор.

Тоталната информационна завеса за случващото се в Украйна - което бе ключов тезис за идеята за нейното заобикаляне - попречи да забележим реалните и тревожни факти, които поставят енергийната ни сигурност под реална и най-вече непосредствена заплаха. През последните три месеца, за пръв път от незапомнени времена, се наблюдава реално и устойчиво намаляване на налягането по транзитните трасета, което изцяло се дължи на причини на руска територия и по-специално на намален добив в основното находище в Западен Сибир, което захранва украинския транзит - Надим-Пур-Таз. "Газпром" обяснява това с технически причини - без да ги уточнява.

Докато ни занимават с грандиозни геополитически проекти за десетки милиарди долари "Газпром" пропуска да инвестира в рехабилитация на газопреносната си система и най-вече в разработката на нови находища и устойчив добив от съществуващите чрез интензификация и увеличена производителност. Но затова трябват западни технологии и участието на западни сервизни компании, а те напускат страната или са в режим на санкции.

В същност цялата тази пиар дейност на президента Путин и шефът на Газпром Милер цели да отклони вниманието от вътрешните проблеми на компанията и сривът в нейната достоверност като сигурен доставчик на газ за Европа. Факт, който ще изпитаме още в края на зима, особено предвид на рекордно ниските буферни количества в украинските газохранилища.

Но да се върнем на изявлението на президента Путин. Едно е сигурно - то е грижливо пресметнато и прецизно таргетирано като информационна атака срещу ЕК и най-вече България. Руският президент не прави случайни изказвания, още по-малко на чужда територия. Факт е, че гледайки пресконференцията на руския президент си припомних поведението на руската дипломация по време и след българското Съединение, когато всячески е подтиквала турския султан да изпрати войски в България за да накаже българите за дръзновението да извършат Обединение на страната си без "добро" на руския цар.

И днес новият руски "цар" пристига на посещение при съвременния турски "султан" с щедри дарове, за да "накаже" информационно България.

За целта Милер направи отстъпки, за които у нас само можем да мечтаем - германски цени на природния газ. Ако към тях се добавят и пеналиите, които "Газпром" плаща по отсъдени по арбитраж компенсации за надплатен газ, то реалните "германски" цени се движат между 320-340 долара. Ние плащаме около 410 долара за хиляда кубически метра. Уж сме стратегически партньори, от нас се иска да се "опълчим" на Брюксел, а ни третират по-зле дори от Украйна. Украинците не само плащат по-евтин газ, но имат всички шансове да спечелят арбитражното производство в Стокхолм, като върнат цените под 300 долара. 

Газовата терапия на България, която предшестваше анонса от Анкара, започна от повече от месец с намаление налягането, което "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" упорито не забелязваха. Отново с едничката цел да не накърнят имиджа и интересите на стратегическия ни партньор по Южен поток. И пак поради същата причина нашият енергиен истамблишмент не смее да поиска ревизия на договора и цената, за да може да намалим цените на природния газ и парното у нас. По-лесно им е да поискат от ДКВЕР увеличение на цените и да прехвърлят разходите на данъкоплатците и потребители.

Хем "партньорите" доволни, хем правителството на Бойко Борисов изправено пред кошмара си от февруари миналата година и енергийни протести. Става дума за много повече пропуснати ползи от наша страна, отколкото тези виртуални 400 милиона евро, за които говори президентът Путин.  И това е надлежно доказуемо.

По начина, по който беше изложена концепцията за заобикалянето ни през Турция и Гърция, личи, се разбира се, че това е по-скоро пиар, отколкото детайлно разработена концепция. Идеята, че Европейската комисия ще прави разлика между навлизането на нова транзитна инфраструктура с руски газ през Гърция или България е абсурдна. Още по-абсурдна е тезата, че нов капацитет за 63 милиарда кубически метра ще намери търсене и реализация, при положение, че нито Турция, нито Италия имат нужда от подобни обеми - техните пазари са преситени от конкуриращите се и диверсифицирани потоци.

Насипната идея за алтернативен "Южен поток" през Турция - ще се разпадне още при първата среща с реалностите на турския газов пазар. Тези 16 нови милиарда кубически метра, които ще минават през Черно море, не са ново потребление, а просто пренасочване на транзита от Трансбалканския газпровод. Само това е достатъчно, за да разберем открития антибългарски характер на политиката на президента Путин и обосноваността на предложението ни да съдим Русия за нанесети щети и пропуснати ползи във връзка с проекта "Южен поток" и пренасочването му през Турция.

България ще се лиши от близо 100 милиона долара транзитни такси годишно, ако спре транзитът през наша територия на руски газ.

Несъстоятелна и тезата и надеждата, че Турция ще позволи на Русия да блокира достъпа на азерски или иракски газ за Европа. Не случайно цялото говорене то темата от Анкара дойде от руска страна - нито Боташ, нито турския президент се ангажираха с версиите на Путин и Милер. Наблюдателите не пропуснаха да забележат напрегнатостта на руския президент и преднамереното мълчание по темата на президента Ердоган.

Истинската причина за отказа от „Южен поток“ са новините от Русия и котировките за нефта на световните пазари. На фона на практически неконтролируемия срив на рублата изпълнението на проект, чиято стойност достигна астрономически висоти, стана невъзможно дори при специфичния геополитически прочит на Кремъл. Финансовите отчети и инвестиционните програми на "Газпром" са в рубли и докато сривът на рублата има относително по-слабо изражение за проекти на руска територия, то за проекти извън Русия ефектът е убийствен. Сметнете сами - "Южен поток" започна със стойност 20 след това 27, а днес е над 50 милиарда долара. Това накара основният европейски партньор Ени да заяви, че излиза от проекта. При очертаващите се тенденции на валутния пазар след няколко дни този проект ще струва над три трилиона рубли!?

От друга страна, Русия вече получи пари от Китай за съвместните им енергийни проекти и сега трябва да пренасочи ограничените си инвестиционни възможностите към проекта "Силата на Сибир", Алтайския газопровод и разработката на двете находища - Чаянда и Ковикта в Източен Сибир. Без тях цялата концепция на Путин за стратегическо партньорство с Китай срещу Запада потъва в небитието.

Не без значение за отказа от "Южен поток" са и сериозно намалелите приходи на „Газпром“ от продажби на газ в Европа - както по отношение на количества, така и цени. Погледнете последните финансови отчети на "Газпром" и котировките на неговите акции. Истината за финансовото състояние на Русия излиза постепенно на повърхността и вече никаква геополитика на Кремъл не би могла да я игнорира.

Добрата новина е, че при текущите тенденции и политика президентът Путин едва ли ще задържи достатъчно дълго на власт, за може да влияе по един или друг начин на развитието на инфраструктурата и енергийната сигурност на страните от Югоизточна и Централна Европа. В този смисъл той се самомаргинализира. 

Още по-добрата е, че България може да получи значително по-големи и устойчиви ползи, ако престанем да разчитаме на виртуалната реалност на "Южен поток" и се съсредоточим върху прагматични и достъпни проекти по диверсификация на източници и маршрути извън контрола на "Газпром" и Русия.

Защото природният газ отива там не където политиците решат да преминат едни или други тръби, а там където има потребление и търсене.

Дори и ако спрат транзита на газ през Трансбалканския газопровод, ще имаме изключителна възможност по същите газопроводи чрез реверс да доставяме неруски газ за Украйна, Молдова, Словакия при това в количества, които надвишават текущия транзит за Турция и Гърция. Вече се работи по интеграцията на интерконекторите с Гърция и Търция с трасето на Набуко и съществуващите интерконектори на България с Румъния и Сърбия, което ще даде възможност не само за равностойно натоварване на нашите газопреносни трасета, но и реална диверсификация и значително по-ниски цени на природния газ.

Както добиващите азерски и иракски газ компании търсят достъп до пазарите на Централна и Източна Европа, така и всеки доставящ газ през Турция ще търси достъп на трасетата през България. Факт, който никакви геополитически конструкции не могат да пренебрегнат.

Както руснаците казват "святое место пусто не бывает".

------

* Илиян Василев и бивш посланик на България в Русия. Текстът е публикуван в блога му.