Германският трудов съд обяви, че всички фирми, които наемат гледачи на възрастни хора от Източна Европа, са задължени да им плащат най-малко минималната за германските закони надница на час. Това е решението, с което приключва дело, заведено от българка преди няколко години.

Жената била наета да се грижи за 90-годишна германка, която имала нужда от присъствие 24 часа в денонощието.

„Сутрин я миех, обличах, правех закуска, отивах на пазар, готвех, оправях жилището, междувременно сменях пелените й, давах й лекарства. Пак готвех, разговарях с нея и я слагах вечерта да си легне. Плащаха ми обаче само за 30 часа седмично, въпреки че работех 168 часа“, казва жената.

Тя завежда дело срещу работодателите си и решението по него създаде прецедент. Вече всички източноевропейци, които работят като гледачи в Германия, трябва да получават минималната работна надница, независимо къде се намира седалището на фирмата, която ги е назначила.

Близо 600 000 жени от България, Полша и Чехия работят като гледачки на възрастни хора в Германия.

„Те често нямат възможност дори за кратка пауза, работят по 24 часа“, казват и от „Фер Мобилитет“, организация, която се грижи за правата на източноевропейските работници в Германия.

Българката, която успя да промени закона, днес е на 69 години и живее отново в родината си. Получава пенсия, равняваща се едва на 260 евро, въпреки че е работила без прекъсвания първо в туристическия бранш в България, а след това и в Германия. Тя настоява и за 43 000 евро обезщетение – толкова са изработените от нея часове, за които не е получила заплащане.

Профсъюзите приветстваха присъдата, но посочиха и че има какво да се направи още за работното време и липсата на осигуровки в този бранш.

За условията на работа разказва и българката.

„През 2013 година съпругът ми почина след дълга болест. Нямахме пари, не знаех какво да правя. В България нямах никакъв шанс и затова заминах за Германия като гледачка.

Трябвало да живее в жилището на жената, за която се грижела. Имала своя стая, но не й позволявали да затваря вратата.

„Казах на семейството на възрастната дама, че имам нужда от малки паузи, от време, в което да остана насаме. Те отговориха: Не, това не е предвидено в договора.“

Тя получавала 950 евро нето, а в документацията на работодателите й е отбелязано, че работи само 30 часа седмично.