Всички страни от ЕС с изключение на България дадоха зелена светлина на климатичния закон, превръщащ целите за намаляване на емисиите от вредни газове в правно обвързващи, предаде Ройтерс.

Споразумението бе постигнато още през април между Европейския парламент и държавите членки. То предвижда намаляване на емисиите с 55 на сто до 2030 г. и премахването им до 2050 г.

Министри от всички страни членки одобриха закона. Само България се въздържа.

„Окончателният компромис не отразява достатъчно националната ни позиция“, заяви говорител на българското правителство, цитиран от агенцията, без да дава повече подробности.

Лидерите на страните от ЕС се споразумяха за намаляване на емисиите до 2030 г. на Европейския съвет през 2020 г., след като преговаряха цяла нощ, без да мигнат. Поставените цели важат за целия Европейски съюз, а не представляват правно обвързващо изискване за всяка държава членка.

Повечето от законите на ЕС в момента са направени така, че да изпълняват досегашните цели за намаляване на емисиите до 2030 г. с 40 процента.

На 14 юли Европейската комисия ще предложи политики за преобразяване на индустриите, енергетиката, транспорта и жилищата с цел да изпускат по-малко въглероден диоксид. Предложението ще включва и реформи на пазара за въглероди в ЕС, по0строги стандарти за въглеродния диоксид за новите автомобили, както и по-амбициозни цели в областта на възобновяемата енергия.

Новият климатичен закон изисква също така Брюксел да създаде независим експертен орган, който да съветва по въпросите на климатичната политика. Трябва да бъдат създадени и механизми, подобни на бюджети, за да изчисляват общи емисиите, които ЕС може да произведе между 2030 и 2050 г. съгласно поставените цели.

Европейският парламент одобри закона миналата седмица. Тази институция и страните членки трябва да го подпишат тази седмица, за да придобие той законова сила.