България е сред трите държави членки на ЕС, за които Европейската комисия отчита риск от несъответствие с бюджетните изисквания на Съвета на ЕС за 2026 г.

Това става ясно от публикувания днес есенен пакет на Европейския семестър. Той бе представен днес в Страсбург от зам.-председателката на ЕК за социалните права Роксана Мънзату и еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис.

Очаква се нетният растеж на разходите у нас през 2026 г. да надвиши тавана, препоръчан от Съвета, като се вземе предвид гъвкавостта, предоставена от националната предпазна клауза за отбрана. Поради това се предвижда, че странанта ни е изложена на риск от несъответствие с препоръчания максимален растеж на нетните разходи догодина.

България е една от 16-те страни членки на ЕС, поискали Съветът да активира за тях тази клауза. И затова тя може временно да се отклони от препоръчаните за нея максимални темпове на растеж на нетните разходи. Това може да стане, при условие че тези отклонения са свързани с увеличения на разходите за отбрана до 1,5% от БВП за периода 2025-2028 г.

Документът поставя акцент върху необходимостта от структурни реформи и устойчиво управление на публичните финанси в контекста на нарастващите геополитически и икономически предизвикателства.

Според анализа България, Унгария и Испания са изправени пред рискове от отклонение от препоръчаните траектории за нетните разходи. Брюксел настоява властите в тези страни да предприемат необходимите мерки в рамките на националния бюджетен процес.

Макар икономиката на ЕС като цяло да остава устойчива, включително благодарение на силното вътрешно търсене и стабилния пазар на труда, редица държави, сред които и България, продължават да се сблъскват със структурни предизвикателства като ниска производителност, застаряващо население и недостатъчно стратегическо инвестиране.

Образованието и човешкият капитал също излизат на преден план. В рамките на пакета ЕК за първи път представи обща препоръка към всички 27 страни чланки за преодоляване на дефицити в уменията, подготовка на пазара на труда за бъдещето и засилване на програмите за наука, технологии, инженерство и математика, известни като STEM програми, с фокус върху сектори като чисти технологии, отбрана, здравеопазване и биотехнологии. България е сред деветте държави, които ще бъдат обект на по-задълбочен социален анализ през пролетта на 2026 г., заради рискове за социалното сближаване.

В документа е включена и годишната проверка за макроикономически дисбаланси. Комисията ще следи внимателно развитието в седем държави със съществуващи дисбаланси, както и в Румъния, където има свръхдисбаланси. България засега не е включена в тази група, но продължава да бъде наблюдавана във връзка със социално-икономическите си показатели и ефективността на управлението на публичните ресурси.

Очаква се Комисията да влезе в диалог с националните власти, включително с правителствата и националните парламенти, като в пролетния пакет на Семестъра през 2026 г. ще бъдат представени конкретни препоръки към всяка държава.

-----

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".