Високите постижения на човешката цивилизация имат своята цена, която плаща не само човекът, но и природата. Наред с други обезпокоителни тенденции като  замърсяването на морската вода, обезлесяването, пресъхването на езерата и други биосферни явления статистиките за животински видове, застрашени от изчезване, от години стават все по-притеснителни.

Кои обаче са те?

Богато илюстрованият „Атлас на застрашените видове“ с текстове на чешкия писател и популяризатор на науката Радек Мали и илюстрациите на Павла и Павел Дворски разказва на малки и големи читатели за 41 животински вида, чиято дива популация е толкова намаляла, че има опасност да изчезнат в следващите години.

В тази кратка, но изчерпателна книга авторът обяснява защо бързото нарастване на населението (почти четири пъти по-многобройно за последните 100 години) може да се превърне в заплаха за флората и фауната; защо биологичният баланс на животинските видове и техните местообитания е сериозно нарушен, а растителните и животински видове изчезват с такава скорост, че явлението се наблюдава моментално в хода на нашата геоложка епоха. 

Някои от героите в този атлас живеят на Земята от времето на динозаврите и са преживели множество катаклизми и климатични промени. Някои от тях познавате от рисунки, филми, анимации и разкази. За други ще чуете за първи път. Общото между императорския кълвач, коралите, голямата панда и планинската горила с какапото и списковия ара е, че всички те зависят от човешките действия. 

Историята им е разказана достъпно и интересно, а илюстрациите на Павел и Павла Дворски ще пленят сърцата на малки и големи.

 „Атлас на застрашените видове“ от Радик Мали е не просто красива книга с илюстрации, а послание към най-младите читатели, вик за помощ за онези, които не могат да я поискат сами. Защото бъдещето зависи от нас. 

Клуб Z публикува откъс от "Атлас на застрашените видове" от Радик Мали (изд. Сиела).

СПИКСОВ АРА

МЕСТООБИТАНИЕ: Бразилия

Папагалите винаги са привличали вниманието на птицевъдите по света заради яркото си оперение, необичайната си външност и високата си интелигентност. Само няколко вида папагали обаче могат да се похвалят с толкова драматична история като тази на Спиксовия ара, кръстен на своя откривател. 

Спиксовият ара е открит през 1819 г. в единствената долина в Североизточна Бразилия. Немският естествоизпитател Йохан Баптист Ритер фон Спикс предвождал експедиция в района и забелязал, че една малка група от папагали ара издава по-немощни звуци от останалите си родственици. Този вид папагал прилича на далеч по-известния хиацинтов ара, но сиво-синята му окраска не е толкова ярка. Достига дължина от над половин метър и се храни основно с ядки и други семена. Навиците му са свързани с обстоятелството, че обитава т.нар. галерийни гори, които се срещат само в тропическите райони. Те са многослойни вечнозелени гори, които черпят влага от високи подпочвени води и затова се срещат само около големи реки. 

Недостъпните до един момент райони на бразилския щат Баѝя били бързо завладени от заселници, които изсекли дърветата, необходими за оцеляването на този вид птици. В резултат от това вече малката им популация намаляла още повече. Учените смятат, че в средата на 70-те години на миналия век в естествената си среда са живели последните 60-ина представителя на вида. Вместо да се предприемат очакваните строги мерки за закрилата им обаче, на сцената се появили трафиканти на животни, понеже птицевъдите проявявали значителен интерес към този рядък вид папагал. Според местните жители заплаха за папагалите представлявали и внесените от Африка пчели, които унищожили мътещите женски. През 1985 г. в района най-сетне била изпратена спасителна научна експедиция, която открила последните пет оцелели папагала. В крайна сметка сред природата останал само един мъжки, който се чифтосал с женска от вида синьокрил ара и двамата образували двойка. За жалост, учените не са намирали следи от него след 2000 г. 

При тези обстоятелства всички по-нататъшни спасителни операции се съсредоточили само върху папагалите в плен. Положението се усложнило допълнително обаче, понеже частните птицевъди, които притежавали незаконно уловени папагали и били платили огромни суми за улавянето им, отказали да сътрудничат на учените. Към 2011 г. представителите на вида в световен мащаб наброявали 100-тина екземпляра, които, въпреки успешното си размножаване, били застрашени от упадък на популацията поради чифтосване на родственици. Понастоящем асистираната репродукция също помага на птиците да оцелеят и изследователите обмислят възможността да ги пуснат на свобода сред природата. През 2016 г. този вид папагали дори били снимани в естествената си среда, но е твърде възможно да са онези, освободени от плен. 

Малко застрашени видове са получили толкова много медийно внимание, колкото Спиксовия ара. Американският анимационен филм Рио от 2011 г. е вдъхновен от съдбата на вида и има продължение, озаглавено Рио 2. Да се надяваме, че този папагал също ще има своето продължение сред природата.