Държавната компания "Булгартрансгаз" не е плащала дивидент на собственика си - държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) - за 2019 и 2020 г.  Това съобщи пред БНР новият директор на БЕХ и бивш депутат от ГЕРБ Валентин Николов. Признанието идва ден, след като служебният енергиен министър Андрей Живков обяви, че иска от холдинга да предприеме смяна на ръководството на "Булгартрансгаз", но по друг повод - проверка на Комисията за енергийно и водно регулиране за нарушения на газовата компания, свързани със заемните договори, сключвани за финансирането на т-нар. "Балкански поток". КЕВР установи, че сключваните договори за финансиране не са изпращани до регулатора, въпреки че той трябва да ги одобри.

„Аз съм длъжен да събера парите за холдинга. Говорим за десетки милиони“, посочи Николов. 

Изявлението за неплащан дивидент към БЕХ от "Булгартрансгаз" за последните 2 години идва на фона на това, че например за 2019 г. холдингът е взел решение да изиска и получи не само дължим, но и допълнителен дивидент от други две свои дружества - "АЕЦ Козлодуй" и Електроенергийният системен оператор - общо за 250 млн. лв.  За същата година - 2019-а, "Булгартрансгаз" излиза на счетоводна печалба, показва финансовият отчет. 

Шефът на БЕХ заяви, че все още няма писмено искането на министъра за рокадите в "Булгартрансгаз". Той се е срещнал с Живков, Съветът на директорите на БЕХ ще бъде свикан, но освен доклада на КЕВР, Николов обясни, че трябва да представи и решението на принципала на БЕХ - тоест на министъра, за да се вземе някакво решение.

Процедурата пък е следната - БЕХ предлага дадено решение на Надзорния съвет на "Булгартрансгаз", защото той е органът, който единствено може да уволнява и назначава Управителния съвет. "Никой друг не може да им се меси. Включително и ние, защото е намеса в независим преносен оператор и всички регламенти на ЕС го пазят в тази връзка. Неслучайно проверката е направена от КЕВР, не е направена от БЕХ“,обясни Николов. Ако има решение на БЕХ за смяна на ръководството на "Булгартрансгаз", а надзорът не съобрази с това решение, то тогава БЕХ може да предприеме стъпки за отстраняване на неговите представители в надзора. А те са трима от петима - останалите двама са независими - според разпоредбите на закона. 

По отношение на откритите на КЕВР нарушения в "Булгартрансгаз" по отношение на заемите, финансиращи построяването на т.нар. "Балкански поток", според Николов регулаторът още не е приключил случая. И не знаел как да го приключи, дори имало спор кой би следвало да издаде акт. 

Енергийният експерт Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт припомни, че все още няма официална позиция на „Булгатрансгаз“ по случая - по отношение на откритите нарушения от КЕВР. А те са много сериозни, допълни той и предупреди:

„Реално, предвид статута на това дружество може да се стигне до ситуация, в която да се затрудни енергийната сигурност“, припомняйки, че става дума за взети 13 заема от 9 банки за т.нар. "Балкански поток".

„Изниква серия от въпроси – кои са тези банки? Чух, че една от тях е Българската банка за развитие. Второто нещо – как са избрани тези банки, европейски банки ли са, при какви условия са отпуснати съответните кредити, как са обезпечени тези заеми, с какво са обезпечени.“

„Такова дружество няма да предприеме подобни стъпки без политическо съгласуване. Това е толкова важна стъпка, за толкова много пари, че няма начин това да не е съгласувано на политическо ниво“, подчерта Нейков.

Експертът припомни, че изискването КЕВР да одобрява заеми, взимани от енергийните дружества, го има от 2013 г. и одобрението е в случай, че заемът е над 10% от активите на дружеството - според последния му заверен отчет, или ако е за повече от година. В случая става въпрос за много на брой заеми, с което вероятно едно от основанията - първото, отпада.

Славчо Нейков е на мнение, че реакцията на КЕВР е професионална, а за такъв тип действия, констатирани в проверката, тя е направена „относително навреме“ и е приключила „относително бързо“.

Около 10 милиарда лева в областта на енергетиката не са отчетени през последните години, заяви още експертът. Той визира разходи, свързани с АЕЦ „Белене“, разходи по натрупаните заеми в държавния въгледобив, които по думите му са повече от милиард, както и 2 милиарда, похарчени за енергийна ефективност, „където по публична информация ефектът е за по-малко от 3% от населението“. Според Нейков трябва да се добавят „и други разходи за развитие на газовата инфраструктура, които не са отчетени“.

„Не говоря за корупция, но определено покрай част от тези разходи има за какво да се поразровят и органите на МВР и прокуратурата", заключи той пред БНР.