Боряна Димитрова е социолог, съосновател на агенция „Алфа Рисърч“.

Г-жо Димитрова, какви размествания виждате в резултатите на финала на изборната кампания? 

Приключващата предизборна кампания протича в една малко парадоксална обществена атмосфера. От една страна, силна политизация, противопоставяне, кампания, която в значителна степен се гради около действията и „разкритията“ на служебното правителство. От друга, явна умора у избирателите, разочарование, желание да се приключи с изборния маратон, да се състави правителство и политиците да се заемат с общонародните дела. Тази двойнствена атмосфера определя и малкото на брой, но симптоматични размествания, които се наблюдават на финала на кампанията.

Първо, силно сближаване в позициите на ГЕРБ и ИТН, с фотофиниш за партията на Слави Трифонов. Без да е активен участник в кампанията, ИТН, като най-разпознаваемият от широките обществени слоеве видим опонент на ГЕРБ, обира „бонусите“ от действията на служебния кабинет. И второ, „изсмукване“ на вота за по-малките партии от двете основни противостоящи си политически групи. От една страна, от бившите управляващи от ГЕРБ - вземат значителна част от вота на ВМРО, НФСБ, "Воля" и малки десни формации. От друга, този вот се ориентира към БСП и протестните партии. Очакваме на тези избори по-малко гласове за партии „под чертата“, по-голямо оползотворяване на вота.

Какъв е процентът на колебаещите се избиратели? 

Около 15% се колебаят, дали да гласуват, или не, а всеки десети от твърдо решилите да гласуват ще избере за кого да даде вота си в оставащите дни до изборите. Тези колебания трудно могат да преобърнат цялостната картина, но могат да окажат по-съществено влияние в три посоки – кой ще е победителят от изборите; прескачането на бариерата или оставането под нея на 1-2 партии; и не на последно място, ако тези потенциални гласоподаватели се откажат да отидат до секциите, заради притесненията от машинното гласуване (каквито индикации има), това може пряко да засегне резултата за партии с по-голям дял възрастно население в своята електорална база.

Кои партии са успели да мобилизират повече периферия? Как това ще се отрази на резултатите?

Поне към момента, избирателната активност се очертава малко по-слаба, отколкото на 4 април, така че сериозна мобилизация на периферии не се наблюдава. Като относително най-печеливши от ерозията на ГЕРБ и преразпределението на електоралните предпочитания се очертават ИТН и на второ място – "Демократична България". Лява периферия успява да привлече и БСП, опирайки се на нагласата на хората да не се разпилява гласа им и той да бъде оползотворен. Както вече  споменах, тези процеси способстват за известна консолидация на вота около основните блокове.

Кой ще излезе големият победител от тези избори?

Мисля, че в тези избори няма да има „голям“ победител – в смисъл на значителна преднина пред останалите, широка обществена подкрепа и възможност за самостоятелно правителство.

А кой ще е големият губещ?

Големият губещ ще го видим в следващите месеци – в зависимост от конфигурацията на участниците в бъдещото правителство и не по-маловажно – на това кой подкрепя и кой стои „зад“ него. Ако добре познатите модели на зависимости застанат и зад новия кабинет, може да се окаже, че в българската политика има много губещи и един постоянен „печеливш“.

Какво правителство да очакваме?

Най-вероятно е да се състави правителство около протестните партии, но дори и такова правителство, ако няма някаква свръх изненада, би било правителство на малцинството. Затова е ключов въпросът не само за „коалиционната формула“, но и за „формулата на подкрепата“.