Добромир Живков е социолог, управляващ директор на агенция „Маркет ЛИНКС“.

Г-н Живков, какво показват междинните резултати за предстоящите избори на 11 юли?

Наблюдава се по-скоро стабилизиране на сегашното разпределение на електоралната подкрепа. Това в никакъв случай не означава, че няма шанс да видим значително по-различна картина на 11 юли. Намеренията за гласуване остават динамични, имаме немалко избиратели, които все още не са решили за кого ще гласуват – между 8% и 12%. Така че изненади все пак са възможни, каквито видяхме на изборите на 4 април. 

Какво означава стабилизиране?

Много близки позиции на двете водещи политически сили – ГЕРБ и „Има такъв народ“, която ситуация регистрираме от два месеца. Разликата е толкова минимална, че е в рамките на статистическите отклонения. Кой би бил първи не можем да кажем към момента, но партията на Слави Трифонов има потенциал да спечели първото място, най-вече заради вота в чужбина.   

Ако голямата борба е между ГЕРБ и „Има такъв народ“, какви микродвубои се очертават?

Ако погледнем към партиите около 4-процентовата бариера - там патриотичната коалиция още има шанс, макар и да не изглежда голям. Резултатът на „Изправи се! Мутри вън“ почти сигурно е над бариерата, в границата около 5%. Битката за четвъртото място ми се струва предизвестена – потенциалът на Демократична България (ДБ) е по-висок от този на ДПС. Факт е, че и двете партии събират гласове от чужбина, но според мен ДБ има по-голям шанс за четвъртото място. А в един по-малко вероятен сценарий дори може да се говори и за много близки резултати между ДБ и БСП. 

Как ще се отрази този резултат на БСП?

В БСП разчитам две течения. Общо казано едното е консервативно, а другото е значително по-либерално. Ако искаме да имаме европейска държава и европейска политическа култура, то би трябвало БСП да се ориентира повече към ценностната система на европейската левица, а не да се капсулира и да завива към социален консерватизъм, както направи през последните 4 годни. Затова ми се струва, че там би могло там да има драма, но по-скоро лидерска драма. Защото не виждам достатъчно воля и вътрешен ресурс за смяна на ценностната основа.

Какви биха били мотивиращите фактори за онези 12% от гласоподавателите, които все още не са решили да гласуват?

Донякъде тази група ще възпроизведе структурата на вече взелите решение как ще гласуват, но има и вероятност везните да бъдат наклонени в определена посока. Например сред нерешилите има около 2%, които през април са гласували за ГЕРБ, но все още не са взели решение. Част от тях, но и други нерешили, търсят своя представител измежду партиите на протеста. В този политически сегмент има алтернативи, има конкуриращи се предложения. Има хора, които ще избират между „Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън“, други - между „Изправи се“ и Демократична България, както и между ДБ и партията на Слави Трифонов. Този триъгълник очертава един периметър, в който нерешилите се ще избират в последния момент. 

Как гледате на призива на Бойко Борисов за лидерски дебат? Самият той дълги години отказваше да участва в подобни изборни форуми. И едно подобно медийно събитие би ли могло да обърне изборните нагласи на колебаещите се?

Имаме нужда от дебат, обществото има нужда от дебат с лидерите на основните партии. Имайки предвид обществените настроения, не вярвам, че тази заявка реално ще се осъществи. Също така не си представям и г-н Трифонов да участва във формата на лидерски дебат. Това не е добра атестация за политическата ни култура. А един дебат може да сериозно да повлияе върху нагласите на избирателите и решението им за кого да гласуват. Нека припомним скорошния случай с Борис Бонев през есента на 2019 г. Убеждението ми, че блестящото му участие в предизборния ТВ дебат успя да му осигури необходимия вот, за да спечели място в столичния общински съвет.

Могат ли резултатите от частичния кметски вот в Благоевград да се смятат за национално представителни? Там ГЕРБ изпаднаха от играта още на първия тур. 

Трябва внимателно да се анализират самите мажоритарни кандидатури. В голяма степен от тях зависят тези резултати. Факт е, че обществото е политизирано и в момента вероятно се гласува и партийно мотивирано, но местните избори са различни и кандидатите сами по себе си имат доста сериозно влияние върху крайните резултати. Лично аз не бих пренесъл този резултат в национален мащаб. 

В последно време партийни лидери взеха на въоръжение в своята реторика думи като натиск, репресии, преследване, изчегъртване. Какъв е процентът на отказите на респонденти във вашите проучвания, които биха могли да се тълкуват като страх от споделяне на политически нагласи?

Част от политическата е игра да се говори за страхове, защото мобилизира избирателите, но това не е продуктивно в дългосрочен план. Понякога може да се вижда такъв феномен. Но, слава Богу, България е достатъчно свободна държава, в която хората да участват без особени притеснения в проучвания. Не бих казал, че има увеличаване на отказите, те са в рамките на допустимото и няма промяна. Говорейки за страха обаче имаме наблюдение в нашите проучвания за точно обратното. Може да се каже, че страхът намалява. И част от хората, които преди месеци споделяха, че изпитват страх, омерзение, дори отвращение от политиката и политическата класа, постепенно започват да изразяват надежда за развитието на политическата ситуация за бъдещето на страна и. Имаме малка вълна на позитивизъм, която не сме наблюдавали през последните години.