Антоанета Костадинова не можеше да скрие вълнението си след спечеления сребърен олимпийски медал в Токио - първи за България на Летните игри и първи за стрелбата от 17 години.

Тя остана на много малко от титлата на 10 м. пневматичен пистолет - в последния изстрел записа деветка, и рускинята Виталина Бацарашкина я изпревари с малко. Но така или иначе успехът е огромен.

"Много съм щастлива. Трудно мога да опиша всичко, което чувствам. След финала само плача. Изревах си сълзите сигурно за една седмица напред, от емоция, от вълнение. Боже, не мога да повярвам, че го взех този медал. Обаче си e мой", започна тя пред представителите на българските медии.

Какво се случи на последния изстрел, ръката ли трепна?

"Не ми трепна ръката, по-скоро мозъчните клетки отидоха на друго място. Виждах се на стълбичката вече. Може би... Доволна съм от медала. След като успях да издържа до този последен изстрел, а това беше целта - да направя тези 24 изстрела... Явно Господ ми е отредил този медал за днес, така че аз съм повече от доволна. Първо емоцията ми започна оттам, че все пак се класирах за този финал, защото обикновено на пневматиката, поне при мен, това е пречката. След това самият финал не е проблем. Тренираме ги много финалите, получават ми се. Радвам се, че днес беше денят, в който Господ каза: "ОК, има един и за теб."

Тя добави, че е била подготвена и е влязла в състезанието спокойна и уверена - поне доколкото е възможно преди старт на Олимпиада. Преди около месец Тони спечели Световната купа в Осиек - в същата дисциплина.

"През цялото състезание бях уверена, че ще вляза във финала. В последните ми състезания, в последните тренировки, всичко показваше, че съм готова да го направя и всичко, което ми трябва е малко шанс, рече тя. - А днес имах шанс и късмет. Трудно е да се опише всичко, през което съм минала, защото през този час и 15 минути на огневата линия всякакви мисли ти минават през главата. Започнах добре, пробните бяха нормални. Първата серия успях да не я направя 94, което се получаваше в последните ми състезания. Това не е много добър стимул в началото."

И въпреки увереността не мина без перепетии...

"Бях спокойна. Бях сигурна, че дори и с деветка ще стигна до финала, но все пак тази осмица като я видях...Излязох и първият ми въпрос към треньора беше: "Ще ми изяде ли тази осмица главата?"

Тя посвещава отличието си на "моите дечица, на треньора ми, на съпруга ми, на семейството, но всички българи, на тези, които се радвам за мен, на тези, които не се радват, защото им доказах, че мога..."

Още не е време за празнуване. На 29-30 юли двете с Мария Гроздева ще стрелят и на 25 м. малокалибрен пистолет.

"Сега единственото, което искам, е да си почина. Парти ще има, когато се приберем в Търговище", обеща Костадинова, добила популярност преди брака си като Бонева.

Тя коментира и изявлението на Мария Гроздева, която днес остана извън финала, че на 30-и прекратява състезателната си кариера.

"За Мария какво да кажа? Като говоря за нея няма как да не плача. Тя винаги е била моят идол, рече Тони. - Винаги съм искала да усетя емоцията, която тя е усещала, когато е там на стълбичката. Без значение на кое стъпало. Радвам се, че успях да се докосна, и да имам частица от това, което има тя, защото вече знам колко е ценно. Не само лично за мен, за цяла България. Този медал не е личен. Той не е само за мен, той е за треньора ми най-вечер, за това, че неговите усилия са дали резултат. Радвам се, че успях този път да не го разочаровам".

Треньорът

Треньорът на Антоанета Костадинова - Христо Христов, заяви пред БТА, че за момент е изпитал смесени чувства след финала на 10 метра пистолет. Заради прословутата "деветка" в последния изстрел. Състезателката му имаше аванс от 0,5 пред Виталина Бацарашкина и докосваше златото.

"На края малко съжалих. Аз щях да бъда доволен на всякакъв медал, но след като си водел до последния изстрел ... но ние сме свикнали в стрелбата - такъв спорт, в който едно трепване те изкарва. Имахме близо две години, в които бяхме абонирани за девети и четвърти места. Тогава беше абсолютно кошмарно. Девето място - не влизаш във финала, четвърто място - една стъпка от медалите... Затова сме доволни", заяви Христов.

Това е третата Олимпиада за Костадинова - и неин първи медал.

"В последната година и половина беше много тежко. Готвехме се за Олимпиада, но я отложиха, после за Световни купи, но и тях ги отложиха. Не знаехме какво да правим - дали обем, или техника. Пак благодарение на Господ пуснаха три състезания, защото иначе нямахме нищо. На Европейското бяхме пълен провал, технически бяхме много добре, но година и половина без старт си оказа влияние. Извадихме си някои поуки, след това спечелихме Световната купа в Осиек, добихме някаква увереност, успяхме да направим много добра подготовка и резултатът е налице. Мисля, че тя се доказа като много голям боец", добави специалистът.

Той призна, че очаквал Костадинова да спечели отличие, след като тя е преодоляла квалификациите:

"За финала бяхме много готови. Работихме го добре и след квалификацията, може да звучи малко нескромно, но след като влезе във финала бях убеден, че ще вземе медал, защото бяхме много готови, пък имам наблюдение над другите. Тя можеше с лекота да стреля 242-243, нямаше по-нисък резултат в тренировките, но Олимпиадата е друго. А и сред съперничките й нямаше нито една случайна."

А какви са очакванията за стрелбата с малокалибрено оръжие?

"Подготвени сме и за 25 метра. Тя дойде готова и за двата финала. Във финал всичко може да се случи. И на предната Олимпиада влязохме във финал, но там... не искам да се връщам назад. Да се надяваме първо да влезем, пък след това ще видим. Аз съм максималист като треньор и винаги говоря само за резултати. Аз знам какво може моят състезател и винаги съм доволен, когато си реализира резултата, а в повечето случаи това отговаря на добро класиране. Ако си свършим работата, и то ако си я свършим добре, със сигурност ще има покритие", каза още Христов.