Поредните драми около докторските дисертации на кандидата за премиер и за вътрешен министър Петър Илиев провокираха доста въпроси, които обаче далеч не се изчерпват със злободневната тема - ще имаме ли правителство на ИТН или пак ще ходим на избори. Съмнявам се, че тези въпроси ще получат отговор, дори когато приключат проверките по двата казуса.

Въпросите са:

  1. Доколко е разпространено плагиатството във висшето образование и науката у нас?
  2. Трябва ли човек да кандидатства за публична длъжност, за да излязат наяве неудобни въпроси около дипломната му работа или докторската му дисертация?
  3. Прикриват ли академичните среди такива скандали? Запушени ли са устите на хората, чийто труд е откраднат?
  4. Колко е качествена българската наука?
  5. Трябва ли хора, които са получили образователна и научна степен чрез плагиатство или други незаконни методи, да бъдат отстранявани, въпреки че няма изискване за образователен ценз?

На последния въпрос отговор даде от парламентарната трибуна Тошко Йорданов от “Има такъв народ”:

“Според нас човек, откраднал интелектуална собственост, не трябва да бъде български министър.”

Думите му бяха по адрес не на негови кандидати за министри, а за служебния министър Асен Василев. До момента от ИТН защитават своя кандидат за премиер и за вътрешен министър, за които има публикации относно докторските им степени. 

Тест за демокрация

Плагиатството не е нещо ново дори в световната политика и може да разположим геополитически страната ни много ясно в един от световните лагери точно по отношението към такива обвинения.

В Европа, например, люлката на демокрацията и ценности като свобода, права на човека и морал, отговорът почти винаги е край на политическата кариера. 

Военният министър на ФРГ Карл Теодор цу Гутенберг, една от изгряващите звезди на Меркел, трябваше да приключи завинаги политическата си кариера през 2011 г., защото се оказа, че е преписвал за докторската си теза директно от интернет ресурси. Въпреки че той отричаше, Университетът на Байройт му отне докторската титла, а германците подигравателно го наричаха “Барон цу Гугълберг” и министърът на cut and paste.

Един германски блогър бе изровил и дисертацията на министърката на образованието Анете Шаван през 2013 г. и бе доказал, че тя е използвала големи пасажи от чужди автори, без да се позовава на тях, и в резултат Университетът на Дюселдорф ѝ отне присъдения докторат. 

По същия лош начин се развиха нещата за Силвана Кох-Мерин, която подаде оставка от зам.-председателското място в Европейския парламент и лидерския пост в Германската партия на свободните демократи, защото в. “Тагесшпигел” разкри, че е преписала 56 от 201 страници в научния си труд.

Съмнения и проверки имаше и около научните трудове на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, но се оказа, че при тях се отнася до грешки при цитирането на източниците, които не са достатъчни, за да бъдат отстранени от постовете си, а научните им титли - отнети. 

През 2012 г. унгарският президент Пал Шмит подаде оставка, защото се оказа, че 200 страници от дисертацията му от 1992 г. в Университета по физическо възпитание частично се припокриват с други научни трудове. Той се прости и с докторската си титла. 

През 2014 г. румънският премиер Виктор Понта “върна” докторската си титла, след като научна комисия доказа, че дисертацията му за Международния наказателен съд се припокрива с предишни трудове.  Отначало той твърдеше, че обвиненията са инспирирани от политическия му враг Траян Бъсеску.

По на изток не са толкова строги към управниците си.  През 2006 г. се завихри интересен скандал около руския президент Владимир Путин. Учени от института “Брукингс” заявиха, че 16 страници от дисертацията му за стратегическото планиране на минералните ресурси в Ленинградска област са откраднати от научна статия, публикувана от Университета в Питсбърг 20 години по-рано.  Няма данни Путин да си е и помислил да сдава властта по този повод. Той въобще не коментира темата. 

Отвъд океана - в САЩ, обществото е чувствително не само към научните трудове, но и дори към заемките от чужди речи. През 1987 г. Джо Байдън, кандидатирал се за президент на САЩ, бе атакуван, че е взел “назаем” абзац от реч на тогавашния британски министър на труда Нийл Кинък.  След като “Ню Йорк тайм” раздуха скандала, излязоха и други интересни факти - в негови речи откриха пасажи от Робърт Кенеди, Джон Кенеди и Хюбърт Хъмфри. А и накрая медиите изкопаха скандал от следването му по право, когато бил санкциониран за използване на чужда научна статия без цитиране. Резултатът - Байдън се оттегли от президентската надпревара заради тези обвинения и едва сега стана господар на Белия дом, от втори опит.

Изводът е ясен - демократичните общества не толерират преписвачите. Ако лъжеш научното жури как ли ще държиш с избирателите? Въпросът има много отговори в зависимост от политическата система, развитието на гражданското общество и медиите, а тепърва ще видим къде ще попадне България в този изпит по морал.