Европейската комисия отказа във вторник да коментира коресподенцията си с българското правителство по повод българския ограничителен списък по закона “Магнитски”, но напомни, че очаква от страната ни ефективни присъди за корупция. 

„Не коментираме изтекли кореспонденции“, заяви в отговор на въпрос на “Клуб Z” говорителят на Европейската комисия Кристиан Виганд. Той обаче уточни, че има редица контакти на експертно равнище между ЕК и страните членки.

На 29 юли Албена Пеева, дипломат от постоянното ни представителство в Брюксел, отговарящ за санкционните режими, получава имейл от Михай Келер, специалист с ресор "Санкции" в Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови служби и капиталови пазари“, с въпроси на какво основание служебното правителство е наложило санкции на определени компании, част от които са регистрирани в други държави-членки на ЕС, и как те се вписват в политиката на ЕС за отхвърляне на екстериториалното приложение на санкции от трети страни.

 
Българското правителство би трябвало да е отговорило днес на запитването. 

„Комисията знае за решенията на САЩ, насочени към определени български граждани. Но не коментира включването на отделни лица в списъци“, допълни Виганд.

Говорителят на Европейското комисия обаче припомни, че в доклада на Брюксел за върховенството на закона в страните членки за България е отбелязано, че остават някои предизвикателства – най-вече що се отнася до борбата с корупцията. В тази сфера трябва да бъде установена устойчива тенденция с окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи. В доклада става дума и за американските санкции по „Глобалния закон Магнитски“.

ЕК ще наблюдава внимателно събитията и ще продължава да работи с България в контекста на годишния доклад за върховенството на закона, завърши Кристиан Виганд.

Шефът на БНБ предупреди какво се случва с банки, които не спазват закона на САЩ

Още на 3 юни, ден след налагането на санкциите, изпратихме писмо до търговски банки за правните последствия от тях, заяви управителят на БНБ Димитър Радев днес в парламента пред временната парламентарна комисия за закона "Магнитски", където двамата с министъра на правосъдието Янаки Стоилов отговаряха на въпроси - предимно на Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС, които бранят санкционирания бизнесмен Делян Пеевски и свързаните с него лица и фирми.

Димитър Радев в разговор с Йордан Цонев в парламента.

“На 13 февруари 2018 г. Министерството на финансите на САЩ включи в санкциите си латвийска банка, защото не спазва санкции, свързани с КНДР, и за 10 дни банката бе обявена в несъстоятелност. Затова българските банки приемат тези превантивни мерки и спазват санкциите на САЩ”, обясни Радев.

В комисията беше изслушан и служебният правосъден министър Янаки Стоилов.

Той заяви, че размерът на кредити и депозити на засегнати лица са незначителни и няма как да разклати банковата система. 11,2 млн. лв. са кредитите на фирми и юридически лица от списъците на МФ, а 28,4 млн. лв. са привлечени средства в български търговски банки.

“Има случаи на лица от списъка, на които са налагани санкции, например от НАП, преди излизането на списъка”, каза още управителят на БНБ.

Поантата в отговорите на Радев на питанията на депутатите от ДПС бе, че действията на БНБ, която разпрати писмо до банките у нас са превантивни и че мерки у нас и сега действат - по закона срещу пранете на пари, като апропо, имало и такива сигнали за някои от обявените в българския списък "Магнитски".

"Всички ограничителни мерки са във връзка с борбата с прането на пари. Те позволяват блокиране на сметки за срок от 5 дни по искане на финансовото разузнаване към ДАНС, при запор от НАП или по санкционирано от съда искане на прокуратурата", допълни Радев.

Радев информира, че няма постъпили оплаквания и жалби по повод превантивните действия на БНБ, само две писма от една партия (“Българско лято” на Васил Божков- б.р.), която пита как да си получи партийната субсидия при наложени санкции. От формацията искали да си открият сметка в БНБ, но от банката им отговорили, че това не може да стане, добави той.

Татяна Дончева ("Изправи се БГ! Ние идваме!") пък опонира на Цонев и цитираното от него решение на ЕК от 2019 г., според което санкции, налагани от страни извън ЕС, не могат да пораждат правни действия в страните-членки. По думите ѝ Цонев удобно изпуска да уточни, че става въпрос за замразени активи, каквито в случая няма. И дори скастри представителите на Движението - докога щели да "ходатайстват" за Пеевски.

Български закон "Магнитски"?

От думите на Янаки Стоилов пък се разбра, че служебното правителство обмисля създаването на своеобразен български закон в отговор на "Магнитски" - по-точно да се изготви уредба как да се действа у нас при налагането на подобни санкции. Ако времето на 46-ото Народно събрание не стигнело, това можело да стане и с постановление на Министерския съвет, посочи Стоилов. Макар да отчете, че ако някое от санкционираните по "Магнитски" лица пожелае, може да оспори пред американските власти включването си в списъка (Пеевски прави такива постъпки) - т.е. има механизъм за жалене, в т.ч. пред съд.

Правосъдният министър постави и въпроса с обхвата на "свързани лица", тесен според българското законодателство и доста разширен според американското. По думите му у нас в момента се гледа чисто формално на тези свързани лица (т.е. само какво показват данните за собствеността и управителните тела на фирмите в Търговския регистър).

Даниел Митов (ГЕРБ) пък предложи да се създаде своеобразна арбитражна комисия - между държавата и засегнатите бизнеси и лица, на което Стоилов отвърна, че тя не може да замести закона, но би могло да е част от механизма.

Предисторията

На 2 юни т. г. американското финансово министерство обяви, че налага санкции заради участие в корупция на няколко души – бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, хазартния бос Васил Божков, бившия зам.-председател на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков, някогашния зам.-министър на икономиката Александър Манолев, както и ръководителите на агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев и Красимир Томов.

Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков са посочените като причастни към корупция по "Магнитски". Сред ограниченията, които законът предвижда, е и блокиране на собствеността им на територията на САЩ, както и мерки срещу 64 фирми и организации, свързани тях.

Дни по-късно Министерството на финансите в София създаде собствен черен списък на фирмите, в който сега има 97 компании.