По принцип нещата са сложни. Казал го е още Киану Рийвс в някой от безбройните си прочувствени фейсбук-постове за смисъла в живота, живота след смъртта, смъртта накрая на живота, за щастието, нещастието, за любовта и още нещо.

Същото, но с малко повече думи, го казват и Кант, Платон, Хабермас, Паоло Куелю, Елън Мъск и учителката ми по математика. Така че няма как да не е вярно. А както е казал пък Джон Ленън, нещата са сложни, ама за жените са още по-сложни. Обаче го е казал по един много некоректен начин, направо по политнекоректен начин и са го застреляли. Знам, че никой не си е обяснявал убийството му по този начин досега, но теориите за лудия фен, който го е убил, са от времето преди фейсбук. Сега вече всеки обикновен потребител има пълен достъп до истината за всички и всичко. Включително и за Джон Ленън. Така че нещата лъснаха: по-сложно е.

Но не па чак толкова, че да не можем да ги проумеем. Аз, например, успях в рамките на седмица да науча всичко за вирусите - с осем клипа от ютюб на практика завърших имунология, а след като се записах във „Възраждане“, директно дарих на Медицинска академия труда си, който оспорва всичко и всички - медици, биолози, фармацевти, вирусолози, имунолози, абе всички „лози“ и то кратко и ясно само в четирийсет и седем фейсбук поста.

Те, въобще, по тия университети и медицински академии само лъжат хората. Уж преподават десетина години, уж трябвало десетки учебници да се прочетат, уж в лаборатории разни ходят, по болници, пациенти лекуват. А то си е кражба. Чиста кражба и губене на време – лъжат ви, че се налага да дадете 12 години от живота си, за да завършите медицина със специалност, държавата харчи милиони за това, а цялата работа се събира в час-час и половина в ютуб. Та питам аз: къде са парите???

Напоследък доста хора са почнали да се усещат, че това с ученето е голяма измама. Че истината е зрънце, а не планина и само трябва да го намериш и да го препишеш.

Но масата все още не е готова да оттърси оковите и да се оттърве от измамата. И прогонва с крясъци и обиди малцината, които се изправят смело пред нея и казват: „Да, аз съм доктор по конституционно право и успях да напиша дисертацията си само за седмица, а второто й издание дори за по-малко!“

Сещате се за кого става дума, човекът замалко да ни стане премиер, обаче глупавият българин винаги е бягал от доброто си и не рачи. Бай булгар така и не разбра какъв бисер е хванал в ръцете си и го захвърли в прахта. Но Петър Илиев е истински герой – нищо не го отказва и от нищо не се бои. Напротив, продължава да се усъвършенства.

След като преписа книгата си от колежката си доцент Киселова, сега издава нов вариант на произведението си, вече без превърналите се в библиографска ценност 80 преписани страници. Сигурна съм, че до края на годината ще я преиздаде и за трети път, най-вероятно около намаленията по Коледа. Тогава ще може даже да направи подаръчен пакет: „Книгата на Илиев плюс 80-те страници на Киселова. Сглобете си ги сам“. Ще се продават в „Икеа“ или в магазините за лего.

Разбира се, човек с такъв размах, какъвто е несъстоялият се премиер, не би трябвало да се ограничава само с доцент Киселова. Може да добави по малко страници от всеки от колегите си от факултета, не е възпитан ода пренебрегва така останалите. Че какво й е на професор Друмева? Или на Близнашки? А и само българският пазар ли ще покоряваме, стига с тоя провинциализъм. Би могъл направо да препише професор Хелмут Вебер. Или Малиновски. Или Радклиф-Браун. Маркс-Вебер. Маркс-Енгелс. Маркс-Енгелс-Ленин. Ленин-Живков. Живков-Борисов. Борисов-Илиев. Даже може и от Стоичков да препише.

И ето ти с един удар и юрист, и социолог, и професор, и златна обувка, и революционер, и строител на магистрали, и овчар, и пъдар, и бодигард, и пожарникар, и най-вече конституционалист. С два-три клипа от ютюб по вирусология ще стане съвършеният човек. Хомо Фейсбукус.