11 декември в снимки

През 2003 г. Генералната асамблея на ООН обявява 11 декември за Международен ден на планините, с цел да популяризира значението на устойчивото развитие за планинските региони. За кратко време инициативата повишава глобалната осведоменост за значението на планините, стимулира основаването на национални комитети в 78 страни и подпомага създаването на международно партньорство за устойчиво развитие на планинските региони.

Планините заемат около една четвърт от повърхността на планетата и са дом на почти 10% от населението на Земята. От древни времена хората са вярвали в свръхестествената сила на планините и са се прекланяли пред тях. Имената на българските планини също отразяват това страхопочитание.

Спокойно можем да наречем България планинска страна. Приблизително половината от нейната територия е заета от различни по площ, височина, характер и произход планински образувания. Всички те са брънка от мощната верига на Алпо-Хималаите, обхващаща множество планински системи на два континента – Европа и Азия.

Планините в България са изключително разнообразни и всички са достъпни през 4-те годишни сезона и предоставят неограничени възможности за отдих, спорт и туризъм.
Географската наука посочва 37 планини на територията на България, като 36 от тях са в южната част на страната. Стара планина е граница между Северна и Южна България. Успоредно и южно от нея се простира втората по дължина планинска верига у нас – Средна гора. Тези две планини, освен великолепните си природни дадености, са тясно свързани и с историята на нашия народ. Най-внушителната планинска система обаче е Рило-Родопският масив, включващ Рила, Пирин, Родопи, Славянка и Стъргач.

Рила е шеста по височина в Европа и най-висока на Балканския полуостров (връх Мусала – 2925 м). Пирин е най-красивата и алпийска българска планина. Родопите са втората по площ и една от най-интересните наши планини по отношение на растителния и животински свят, архитектурата на селищата и културните традиции на населението. Славянка и Стъргач са гранични планини с Гърция. Славянка е много интересен туристически обект. Източно от Рило-Родопския масив се намират две по-ниски планини – Сакар и Странджа. Странджа е тясно свързана с борбите на българите за освобождение от турско владичество.

Друга планинска система е Планско-Завалската група, включваща 5 планини – Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша и Плана, разположени в редица, югоизточно от границата със Сърбия. Най-висока, голяма и известна от тях е Витоша. Разположена непосредствено южно до столицата, тя е най-посещаваната планина. На нейния първенец – Черни връх (2290 м) е поставено началото на организираното туристическо движение в България. На 27 август 1895 г., по призива на Алеко Константинов, тук се изкачват пеша от София 300 софийски граждани – направо невероятно за онова време!

Верило-Руйската група обхваща 7 сравнително ниски планини, разположени между границата със Сърбия и Рила планина. Това са Руй (гранична със Сърбия и е най-висока в групата – 1706 м), Ездимирска, Стража, Любаш, Черна гора, Голо бърдо и Верила. Въпреки малката си надморска височина и неголяма площ, всяка от тези планини е интересна сама за себе си. В Голо бърдо например се намира резерватът “Острица”, изключително богат на ендeмитни растителни видове.

Планинската система Краище има 11 отделни планински образувания. Както при Верило-Руйската група и тук планините са малки по площ и сравнително ниски. Най-високи са граничните със Сърбия Милевска и Кървав камък, съответно 1733 и 1737 м.
В югозападния ъгъл на България е разположена Осоговско-Беласишката планинска група. Осоговска планина и Беласица са високи над 2000 метра, а Влахина и Малашевска планина се доближават плътно до тях. Петата планина в тази група е Огражден. Четири от планините са на българо-македонската граница, а Беласица е на територията на 3 държави – България, Гърция и Македония. Връх Тумба (1881 м) е възелът между трите съседни балкански страни.

От всичките 37 малки и големи планини, 8 надминават 2000 метра: Рила (връх Мусала – 2925 м), Пирин (връх Вихрен – 2914 м), Стара планина (връх Ботев – 2376 м), Витоша (Черни връх – 2290 м), Осоговска (връх Руен – 2252 м), Славянка (Гоцев връх – 2212 м), Родопи (връх Голям Перелик – 2191 м) и Беласица (връх Радомир – 2029 м). Всички те са обект на туристическа и спортна активност, а Родопите са и доста гъсто населени.

Уникалната планинска природа на България все повече се превръща в първостепенна грижа на държавата с оглед съхраняването ґ за сегашните и за бъдещите поколения. Създадени са десетки биосферни резервати, а огромни територии от Пирин, Рила и Стара планина са обявени за Национални паркове. Националният парк “Пирин” е включен в листата на ЮНЕСКО за защитени територии и природни обекти, представляващи наднационални, общочовешки ценности.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 11 декември по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив