Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати днес остро отворено писмо, в което искат спешно свикване на Националния икономически съвет, на който да бъдат обсъдени въпросите, които забавят внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост, както и фиша за икономическа трансформация.

Основният проблем обаче е не толкова самото забавяне на плана, а възстановяването в пълен размер средствата за пряката подкрепа на инвестициите и иновациите в предприятията, които по настояването на министъра на икономиката Кирил Петков бяха преобразувани, в голямата си част, във финансови инструменти.

"За нас острият проблем е замразяването на пари за създаване на финансови инструменти и пилеенето на ресурс за такси за управление за обогатяване на нови кръгове. Това е сериозен риск от подмяна на промяната. АИКБ иска доказателства, че афишираната промяна не е подмяна на бенефициентите и не създава възможности за корупция. Такова доказателство може да бъде отказ от грешното пренасочване на пряката подкрепа на инвестициите в предприятията към финансови инструменти, при това, управлявани от свързани лица", заяви председателят на УС Васил Велев.

Идеята на Петков е проста - вместо повече грантове, парите да минават през инструменти, така че да могат да се управляват, както твърди служебният министър, по-прозрачно и да се множат. Отдавна обаче има съмнение, че целта е облагодетелстване на свързваните с тази специфична екосистема компании. 

Според управителния съвет на АИКБ и в момента на българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнесът не припознава и по никакъв начин не може да се постигне търсения от министерството на икономиката ефект. Като пример бяха посочени гаранционните програми на ББР, по които до предприятията са стигнали под 15% и фондовете за дялово инвестиране, управлявани от „Фонда на фондовете“, където са инвестирани няма и 14% за 5 години.

"От началото на Ковид кризата българските предприятия са декапитализирани, силно задлъжнели и с ограничени възможности да инвестират. Предложените финансови инструменти няма да осигурят бързо възстановяване. За разлика от тях обаче пряката подкрепа ще осигури нуждата от ликвидност и ще активира допълнителни частни инвестиции", пишат днес още от АИКБ.

Освен това - рабодателите искат да се обсъди съществено преработване и актуализация на основните програмни документи в сферата на енергетиката и климата.

"Въпреки многократните и навременни предупреждения от страна на бизнеса, вече сме свидетели на пагубни за икономиката ни последици от лошо управлявания процес на договаряне на механизми за капацитет, половинчатите усилия в посока либерализация на електроенергийния пазар, включително нереализирано преразглеждане на проблемни дългосрочни договори. Ето защо, предвид заплахата от пропускането на всякакви възможности за осигуряване на адекватно солидарно европейско финансиране при осъществяване на нужните секторни реформи, настояваме държавните институции да се ангажират с формулиране на пътна карта за съкращаване на въглеродоинтензивното електропроизводство при ясно поставени поетапни междинни цели за въглероден отпечатък с междинни срокове 2025 г., 2030 г. и 2035 г., както и с крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство – например 31 декември 2035 г", продължават работодателите.

Те смятат целта за изпълнима и дори за неособено амбициозна при наличието на политическа воля. За същия период трябва да се разработят плановете за своевременно изграждане на заместващи мощности, за реализиране на нужните социално-икономически мерки в засегнатите региони, за подкрепа и реализация на нови технологии за производство и съхранение на енергия, казват още оттам. 

Това е и пореден индиректен удар по Кирил Петков и Асен Василев, защото само преди два дни те заявиха, че подкрепят оставането на въглищните централи.