Няма да съм от тези, които сочат с пръст какво се е случило, кой е бил виновен и кой е забавил закриването на специализираните съд и прокуратура, и не мога да порицая хората, които го правят. Мога обаче да отдам своето уважение на тези народни представители и на членовете на правната комисия, които въпреки тази атмосфера се опитаха и успяха да придвижат въпроса напред. Защото да, той няма да бъде завършен в този парламент, но беше придвижен напред.

Ще се опитам да обясня накратко защо.

Политическият контекст е ясен – той ще бъде утвърден или променен съвсем скоро. В правния аспект, в техническия, се случиха няколко важни неща. Независимо от помпозните фрази, закриването на такъв род институции не е лесна работа. Нещо повече – това е много отговорна работа, защото не бива да се позволява да се създават предпоставки от отказ на правосъдие в нито един момент, както и някой да остане безнаказан. И това и вносителите на законопроекта го имаха предвид от самото си начало. Имахме го предвид и ние.

Специализираното правосъдие и неговите институции, които го предлагаха, се родиха като много проста идея, която българското общество възприе – имайки предвид размера на организираната престъпност в България, тя да бъде изтеглена в центъра на София, за да не се влияе по места от тези силни структури, които могат да влияят на по-малките съдилища.

С времето обаче тази проста идея се усложни, бих казал – изроди. Тя беше натоварена с нови и нови правомощия, с нови и нови значения. Стана и съд, който трябва да съди властта. Само че вместо съд, който да съди властта, се превърна в съд на самата власт. Вместо институция, която трябва да пресече организираната престъпност, се оказа институция, неспособна да пресече срастването на тази престъпност със самата легитимна политическа власт. И това е много тежък проблем, много труден за решаване.

Още в миналия парламент се проведе дебат, вследствие на което този законопроект беше подобрен. В следствие на общественото обсъждане и на дебатите на първо четене в комисия се поставиха още въпроси. Начертаха се и възможните им отговори. Вървим напред и може легислатурите да се трупат една след друга много бързо. Никое бързане обаче не може да спести елементарния факт, че липсва мнозинство, което да даде време на парламента да си свърши работата. Въпреки това мисля, че заслужават поздравления и председателят на правната комисия, и вносителите в лицето на доц. Славов и Надежда Йорданова, и ролята на БСП.

Няма да се оставим да ни сочите с пръст, защото през целия този период ние работихме така, че да улесняваме диалога и да даваме решения, и да не замитаме под килима направените предупреждения. Защото поради каквато и причина да са направени, в тях може да има смисъл.

Първо - не трябва да започват делата отново – няма никаква необходимост от това и те трябва да продължат оттам, докъдето са стигнали;

Второ – тези дела трябва да се гледат от юрисдикции, които наистина ще предотвратят това, заради което специализираната прокуратура беше създадена – да не ги вкарат там, където съдиите или магистратите да нямат свободата да ги гледат;

Трето - трябва да се преосмислят някои текстове, които могат да влияят на вътрешното убеждение на магистратите.

Все теми, които сме дискутирали както в комисията, така и по време на работните срещи. Ние ги поставяхме там и се опитвахме да даваме решения.
Това беше ролята на БСП не само по този закон, а и по всичко, което се случваше в Народното събрание в последните месеци. Не можем да скрием факта, че не се създаде мнозинство. Бяха поставени обаче теми - и дано си вземем поуката как трябва да бъдат използвани, за да вървим напред.

Специализираното правосъдие, както много специализирани невиждани по други места институции, чиито абревиатури тук можем да изредим, бяха създавани през годините по една причина – никой не можа да намери формулата, по която да реформира не специализираната, а самата прокуратура. И това е големият дебат. Една част от него се води сега, но никой не си прави илюзии, че следващият ще бъде по-малко труден. Дано всеки си е извадил поуките от това, което успяхме и това, което не успяхме да направим.

---

Б.р. - Фейсбук статусът на Крум Зарков отразява негово изказване от трибуната на последния ден на 46-ото Народното събрание, 15.09. Публикуваме го заради правната му стойност.

Заглавието, подзаглавието и курсивите са на Клуб Z.