„Кой от нас не счита, че е почтен?“

Питането е на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов към пловдивския актив на партията в Деня на независимостта на България. Всички изглеждат леко смутени, а Борисов леко се подсмихва. Въпросът е съвсем реторичен. Всички са почтени.

Бившият премиер, който е впрегнал сили в неуморни обиколки из страната, продължава с полети на мисълта, в които се намесват новият проект на бившите служебни министри и Румен Радев, който иска да узурпира почтеността. „Като не гласуваш за Радев, не си почтен, така излиза.  Ако не си в неговия Инициативен комитет, не си от цвета на нацията. Кой говори от името на народа и определя кой е цветът на нацията и кой – не“, продължава Борисов, който само се подготвя за словесна атака към своя най-върл противник от пет години насам.

Лидерът на ГЕРБ обаче има странен подход в нападките към действащия президент, който е кандидат и за нов мандат. Говоренето за почтеност е само дребен щрих в тази озадачаваща стратегия. Почтеност, морал са думи, които бившият премиер е добре да избягва, като залага на по-прагматични теми като магистрали, стадиони или добавки към пенсиите. В случая на Борисов и доскоро управляващата партия да претендираш за морал е като да развяваш огромен червен плащ пред раздразнен бик.

И това е най-малкото. Борисов много държи да хиперболизира злодеянията на Радев. В описанията на лидера на ГЕРБ неговият най-омразен опонент се издига до висотите на комиксов персонаж, който крои пъклени планове да унищожи България, Европа и цялата планета. Президентът, който може реално, сериозно и аргументирано да бъде критикуван по различни теми, изведнъж в реториката на Борисов се издига до някакъв архизлодей, сатрап, какъвто Радев въпреки немалко негови спорни действия и решения очевидно не е.

В гастролите си из страната бившият премиер описва Радев като виновен за високата смъртност (цитат от събота - „Вече 10 дни сме на първо място по смъртност заради антиваксърската политика на президента Румен Радев“), унищожил е ваксинационния план, манипулирал е изборите и пак ще го направи, стои зад  увеличението на цените на всичко – газ, ток, строителни материали, дърва, зад спад на инвестиции, "нарушава конституцията ежедневно", заради него в страната царят "само хаос, скандали и корупция", „Радев уби Севера и Северозапада“ (цитат от днес), дългата ръка на сегашния президент прозира в случая със загиналия военнослужещ от Чешнигирово, за който на по-късен етап заключенията са за убийство…

В разказа на бившия премиер Радев е традиционно описан като диктатор - "Единственият господар-диктатор в България в момента се казва Румен Радев", "В условията на диктатура, в каквато е България, всичко в името и благото на човека. Всичко е в услуга на Радев" (цитатите са съответно от 18 септември и от 5 септември, но такива има всеки ден, когото лидерът на бившите управляващи е на терен). Това е любим лайтмотив на Борисов, повтарян и от другите от ГЕРБ с повече или по-малко плам (най-усърден е бившият президент Росен Плевнелиев, който също активно работи за вдигане на рейтинга на наследника си на „Дондуков“2 с изявите си).

"Диктаторът Радев" е доста нереалистичен образ, колкото и често да бъде повтарян. Трудно може да бъде защитен с реални аргументи.

С пресоляването на манджата, което е трудно да се приеме, че при обиграност като неговата е случайно, лидерът на бившите управляващи постига обратен ефект. Няма особен шанс така да привлече онези, които не харесват кой знае колко, или са по-скоро безразлични, към сегашния президент, но още по-малко харесват ГЕРБ и Борисов. Напротив, подобно дрънкане е сигурен начин да ги тласне в прегръдките на бившия военен пилот.

Въпросът е доколко Борисов е дотолкова погълнат от личната си и партийна неприязън към президента, че губи мярката или съзнателно преиграва.

„Имаше ли значение кой е президент, докато управлявахме ние. Цял свят идваше при мен.“

Така отговори той днес на поредното питане кой ще е кандидатът на ГЕРБ за държавен глава. Партията, която би трябвало да се предположи, че от 5 години се готви за реванш на унижението, което претърпя от политическия дебютант Радев, все още няма решение за подходяща кандидатура. Бърза справка показва, че обявяването (твърде закъсняло тогава), че Цецка Цачева влиза в битката като претендент на ГЕРБ е станало на 2 октомври при първи тур на вота на 13 ноември. Т.е. и сега се върви към късно оповестяване на кандидатурата, за която се очаква да е основният противник на сегашния държавен глава.

В този смисъл е възможно това пресилено анти Радев говорене да издава партийната нервност, че все още в ГЕРБ нямат отговор на важния въпрос "Кой", може и да е някакво презастраховане в случай на нов мандат на сегашния президент – при вариант, в който ГЕРБ е отново управляваща партия (в определени конфигурации), а Радев е сочен като универсалния удобен виновник, саботьор и обяснение за всеки неуспех на властта.

Възможните обяснения са различни. Може и просто Борисов да влага сърце и душа в словесните атаки и обвинения заради натрупана и лична, и политическа непоносимост към президента. Досегашният опит обаче сочи, че прекалено грубото, крайно и пълно с отрицание говорене срещу опонента не дава положителни резултати, най-малкото и защото се включва рефлексът за съчувствие към нападания. 

Така че, търсено или не, със сегашното си говорене Борисов и сие всъщност работят за кампанията на Радев, "диктатора".