Месец и половина преди президентските избори на 14 ноември ситуацията с кандидатите малко напомня прочутата фраза на покойния Жорж Ганчев – Сульо, Пульо, Атанас  и аз. В актуалната перифраза - Радев, Луна и Костадин Костадинов (имащ известна популярност и с прозвището си Копейкин). Това е, което имаме като избор, към момента.

Сегашният президент вече почти се държи като предизвестен победител, събрал подкрепата на разнообразна компания от партии, които допреди няколко седмици взаимно старателно се охулваха от парламентарната трибуна, и издигнат от Инициативен комитет от „цвета на нацията“ (доста гръмогласна претенция на фона на някои от участниците в него).

Радев обаче е ясен – отдавна е казал, че ще се кандидатира и върви по плана си с тежка стъпка на вече спечелил. Което е дразнещо. Защото намирисва на избор без избор.

Но топката не е в неговото поле.

Още по-дразнеща и лъхаща на безсилие е позицията на основния опонент на сегашния държавен глава – ГЕРБ. Пет години партията, която се издъни на предния президентски вот, ляга и става с разказа (по-директно казано – опорните точки) колко страшен и лош е Радев, какъв злодей, разрушител и разединител е (макар че дългият списък от партии, които го подкрепят за нов мандат всъщност опровергава това специално). Сега обаче ГЕРБ здравата се е снишила. Борисов реагира с нескрито раздразнение на въпроси кой ще е избраникът. Кандидатът, който трябва да е най-сериозният противник на действащия президент, липсва. От партията с много дългата резервна скамейка не могат да го измислят и дават все повече сигнали за безпомощност. Последното е, че го бавят, за да не бъде преждевременно омаскарен. По тая логика излиза, че е по-добре да бъде омаскарен по време на кампанията?

Всъщност най-логично в такава ситуация би изглеждал ход ала Първанов през 2001 г. Няма кой и партийният лидер тръгва. При това тази история е с щастлив край (поне за Първанов, за българските избиратели е по-малко сигурно). Т.е. Бойко Борисов, след като е наясно с всички злини, извършени от бившия военен пилот и предполагаемо може да ги извади на светло, да го разобличи, да вземе и да се кандидатира. С подобно коварно предложение излезе и самият Радев, но вероятно си го мислят и доста от симпатизантите на ГЕРБ.

Партийният лидер и доскорошен премиер обаче е наясно, че така е лично много уязвим, а и рискът да загуби от Радев съвсем не е пренебрежим. Това дори и на ниво персонално его е непоносимо за него, и само като мисъл. Така че въпреки че изглежда политически достойно действие Борисов да се кандидатира,  то не съществува като реална възможност. Борисов е в известната ситуация „искам, но нямам желание“.

В подобен когнитивен дисонанс са изпаднали и от „Демократична България“.  Кандидат няма. Търси си се, ама не много сърцато, защото от коалицията доскоро се чудеха да участват или да не участват, и как точно да стане това. Сигналите, които сега дават, са, че поне са изоставили идеята да не играят на президентските избори – особено странно хрумване в контекста на избори 2 в 1, в които се предполага, че кандидат и партия взаимно трябва да се подхранват. Неиздигането на кандидат би изглеждало и като фактическа подкрепа за Радев и много лесно решение, което не изисква усилие, носене по течението, но означава и обезличаване. Леко разкрачената позиция на формацията е видна – как хем оттам да не са точно срещу Радев, как хем да не са и с него, но и да са самостоятелни и адекватни. Освен това личността, която се търси, трябва да е обществено авторитетна, да е разпознаваема, да не е противоречива… И няма кой. ДБ  също има съществени трудности да открие подходящата кандидатура – като среща много откази на хора, които изглеждат като добри предложения.

От парламентарните сили ДПС засега е по-ясна – в каквито и да е варианти (макар че се кани да има кандидат, който също още е тайна), тя няма амбиции за собствена победа, но ще играе срещу Радев.

Накратко. Ситуацията е повече от странна - желаещи да стават президент няма. Никой не иска да излезе срещу Радев. Ако не броим Луна, разбира се.  Затова и вече се появиха насмешливи коментари дали Луна не е всъщност общият десен кандидат.