Преди около 2 години дипломат от Постоянното ни представителство към европейските институции в Брюксел получава обаждане от Европейската комисия да дойде спешно на среща. Комисията открила, че по някаква причина Каймановите острови още не са разбрали, че България е влязла в Европейския съюз и не са премахнали визите за българи за краткосрочни посещения. Трябва да се реагира спешно, за да се защитят интересите на европейските граждани. Колко българи са били засегнати? Двама са пътували до Кайманите и са им поискали виза, но има ли значение колко?

Принципът е важен. С удивление дипломатът наблюдава как Европейската комисия мобилизира значителен ресурс, дори уведомява островната територия на Обединеното кралство, че може реципрочно да им въведе визи, и за два дни Каймановите острови махат визите си за българи. Така по принцип работи визовата реципрочност. Но не и когато държавата срещу теб е Съединените американски щати.

Миналата седмица за пореден път Европейският парламент (ЕП) призова САЩ да премахнат визовия режим за България, Кипър и Румъния, единствените три държави от ЕС, които не са включени в Програмата за безвизови пътувания на Вашингтон и съответно техните граждани се нуждаят от виза дори за краткосрочни пътувания за туризъм и бизнес. Решението на ЕП естествено няма правна сила, а Европейската комисия побърза да уточни, че няма да въвежда реципрочно визи за гражданите на САЩ.


“Ако Европейската комисия изпълни задълженията си по действащото законодателство и върне временно визите за гражданите на САЩ, Вашингтон ще възстанови изискването за визи за всички граждани на ЕС”, са мотивите на комисията, изразени от комисарката по вътрешните работи Илва Йохансон.

Чисто теоретично евродепутатите може да задължат Комисията да го направи, дори чрез Съда на ЕС в Люксембург, но засега се въздържат да го направят.

Според Йохансон по-добрият подход е да продължат дипломатическите преговори със САЩ, но дали това е достатъчно?

 


Кой влиза без виза в САЩ

Програмата за безвизови пътувания на САЩ обхваща 40 държави, последната от които Хърватия. Тя позволява на гражданите на съответните държави да пътуват до 90 дни в годината в САЩ, без да си вадят виза. Това им спестява такси от средно 160 долара, интервюта и, естествено - риска да не получат виза. 

За да участва в програмата, една държава трябва да е изпълнила няколко условия:

- засилено прилагане на закона и да обменя чувствителна информация със САЩ;

- да издава паспорти с биометрия и чип;

- да обявява редовно изгубените паспорти на нейни граждани и празните паспортни бланки, попаднали в частни ръце;

- да поддържа високи нива на борба с тероризма, граничния контрол и високи технически изисквания към документите си за самоличност;

- отказите да бъдат издавани визи на нейни граждани да не надвишават 3 процента.

 


Отказите – кой решава и как ще ги стигнем хърватите

Официалната причина България все още да не се присъедини към Програмата за безвизови пътувания е, че отказите ни все още са много над 3 процента. Страната ни твърди, че е изпълнила другите критерии отдавна и има добро сътрудничество с американските правоохранителни органи.

За да сме точни – отказите на визи за българи са 12,52 на сто за предходната финансова година в САЩ (от октомври до октомври). За Хърватия процентът е 2,69 на сто. 

Статистиката обхваща само визите тип B1 и B2 за краткосрочен престой (там не влизат например студентските за летните бригади) и се събират отказите, които са получили всички български граждани, кандидатствали за такива визи някъде по света – не само в София, но и в Мадрид, Хонконг или Пекин.

Отказите са доста субективен фактор, тъй като преценката остава на консулския служител, който извършва интервюто за виза. Случвало се е например български пенсионери да поискат да отидат на гости на децата си в САЩ, за да помогнат през лятото за отглеждането на внучетата. Едни от тях получават лесно виза, други – отказ.

Оказва се, че ако българин заяви по време на интервюто, че ще помага с отглеждането на новородено дете в семейството, може да бъде върнат, защото това се смята за нелегална трудова дейност. А правилната формула е да заяви, че отива да види новия член на семейството, за да му се порадва.

Вероятно бихте си помислили, че има ли политическа воля визите да паднат, могат да паднат и отказите. Колкото обаче повече се приближаваме към намаление на процента, толкова по-трудно той пада и затова си има обективно обяснение. Държавният департамент на САЩ започна да издава петгодишни и десетгодишни визи на много български граждани, които вече са посещавали “страната на неограничените възможности” и не са просрочили престоя си. Така остават да кандидатстват все по-малко перфектни кандидати и все повече рискови случаи.

 

Политическо ли е решението?

Много анализатори твърдят, че решението гражданите на дадена държава да бъдат освободени от визи, е напълно политическо. Например да вземем Полша. През септември 2019 година страната заяви, че предлага да приеме на своя територия 4500 американски войници в шест бази. През ноември 2019 г. САЩ обявяват, че махат краткосрочните визи за поляци.

Хърватия, която съвсем наскоро получи зелена светлина от Вашингтон за падане на визите, си сътрудничи със САЩ по 11 военни програми, като само по една от тях е купила въоръжение за 4,2 милиарда долара. А миналата година бе обявено, че в Загреб ще заработи супермодерен американски военен център за киберсигурност с първоначална инвестиция от около 5 милиона долара.

България купи изтребители за 1, 256 мрд. долара от САЩ, но визите не падат. Същевременно обаче и малките деца разбраха колко ни е ядосан Вашингтон за това, че спънахме Република Северна Македония на старта на преговорите им за присъединяване към ЕС.

Всъщност дори теоретично отказите да паднат под три процента (а всъщност те се вдигнаха през 2020 година спрямо предната), решението винаги остава политическо. А и първият критерий - засилено прилагане на закона, не бива никак да се подценява, особено на фона на санкциите по закона „Магнитски“ и липсата на убедителни данни, че държавата ни се бори ефективно с корупцията по високите етажи.