Няма никакво значение дали Западът ще признае правителството на талибаните. Той няма с кого другиго да преговаря в Афганистан.

А да преговаря трябва, защото иначе страната ще се върне към състоянието си отпреди 20-годишната война с тероризма- негово глобално гнездо. Трябва също, защото, при надвисналата хуманитарна криза, 39-милионен Афганистан ще стане още по-интензивен източник на нелегална миграция и наркотрафик към по-богатите, по-свободни и по-сигурни държави.

“Поддържани от незаконни и неформални икономики и облагодетелствайки се от дълбоките разделения сред международните актьори, бруталните режими могат да съществуват години дори с разрушени икономики – вижте Северна Корея, Иран, Венецуела или Мианма – предупреждава американската “Брукингс инститюшън”. – Бланкетни западни санкции и изолация само биха увеличили ужасните страдания на афганистанския народ”.

Западът трябва да преговаря с талибаните и защото, ако не преговаря, Русия, Турция и Китай няма да пропуснат да се наместят във вакуума.

Откритият въпрос е как да направи сътрудничеството с радикални ислямисти, смилаемо от гледна точка на либералната демокрация. Русия, Турция и Китай нямат такъв проблем и това им дава конкурентно предимство. Те не поставят политически условия за икономическата помощ и това улеснява преговорите им с неприемливите за Запада режими.

Западът обаче може да действа в Афганистан чрез проксита като например Индия и да използва конфликтите ѝ с Китай и Пакистан, макар че това би могло да усложни и да оскъпи процеса.

Като изключим Китай, Русия и Турция не могат да сравняват икономическия си потенциал с американския и европейския. Това е конкурентното предимство на Запада.

Както Великобритания и Русия, САЩ научиха по трудния начин афганистанския урок – или ги убиваш, или ги храниш. Двайсет години не можаха да направят първото и сега им се налага да правят второто. Ще видим дали то ще излезе по-евтино от войната. Но във всеки случай ще бъде вътрешнополитически по-приемливо. А това е, което в крайна сметка интересува най-много всички лидери по света.

Но въпреки че войната спря, тя ще продължи с други средства – финансовата помощ, инвестициите, търговията са средства за проектиране на влияние и контрол. Проблемът е, че налетите в чужбина, особено в несигурна чужбина, парѝ отново изискват военна сила и инфраструктура да гарантира сигурността и възвращаемостта им.