Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган нареди замразяване на активите на ирански компании, работещи на турска територия, в съответствие с т.нар. „механизъм за задействане“ от споразумението за иранската ядрена програма от 2015 г., който позволява възстановяване на межународните санкции срещу Техеран. Това решение е ясен знак, че времената се променят.

Реакциите в Иран бяха бурни. Абдула Гандж, бивш главен редактор на вестник „Джаван“, консервативен ирански ежедневник, близък до Корпуса на стражите на Ислямската революция коментира: „Очевидно Турция е поела водеща роля в механизма за задействане... Тя изпреварва Запада. Невероятно. 18 ирански компании вече са санкционирани по решение на Ердоган. Какво мисли иранското външно министерство?“

Иранският президент Масуд Пезешкян заяви на 30 септември, че страната му ще даде приоритет на разширяването на търговията със съседите си – ход, който подчертава разочарованието от действията на Анкара. Турция замрази активите на десетки организации и лица, свързани с иранската ядрена програма. Говорителят на иранското външно министерство Исмаил Багай определи действията като „ненужни“ и „незаконни“, но омаловажи последиците, твърдейки, че санкционираните организации нямат активи в Турция.

Механизмът за задействане е процедура, предвидена в ядреното споразумение с Иран, която позволява на участващите страни да възстановят автоматично санкциите на ООН, ако се установи, че Иран нарушава условията на договора. В случая Турция се е присъединила към този процес, въпреки че не е страна по споразумението – ход, който е възприет като политически сигнал за дистанциране от Техеран.

Водещите западни държави възстановиха санкциите срещу Иран на 29 септември 2025 г., след като се позоваха на механизма за задействане, предвиден в ядреното споразумение от 2015 г. Причината за това решение бе, че Франция, Германия и Великобритания (т.нар. Европейска тройка) обвиниха Техеран в сериозно неспазване на ангажиментите по ядрената програма, включително обогатяване на уран над допустимите нива и ограничаване на достъпа на международни инспектори.

След като Съветът за сигурност на ООН отказа да удължи отмяната на санкциите, влязла в сила преди десет години, автоматично бяха възстановени редица ограничения – включително оръжейно ембарго, замразяване на активи и забрани за търговия с чувствителни технологии. Механизмът за задействане позволява на всяка страна по споразумението да върне санкциите, ако Иран наруши условията, без да е необходимо ново гласуване в ООН.

Решението на Анкара е особено чувствително предвид предишното сътрудничество между Иран и Турция. Турската държавна банка банка "Халкбанк" (Halkbank) е обвинена от прокуратурата в Манхатън, че е помогнала на Иран да заобиколи санкции чрез трансфери на замразени активи и обръщане на приходи от петрол в злато. 

Прокуратурата обвини банката, че между 2012 и 2013 г. е прехвърлила около 20 милиарда долара замразени активи и е обърнала приходи от петрол в злато и пари в брой по тази схема. Банката отрича обвиненията. Делото тече от 2019 г., а скоро Върховният съд на САЩ обяви, че отказва да разгледа искането на банката за имунитет. Банката отхвърля и твърдението, че е част от средствата са преминали през финансовата система на САЩ.

Ако бъде осъдена, "Халкбан" може да получи глоба в размер на 2 милиарда долара. В изявление директорите ѝ  заявиха, че „инициативите за намиране на правно решение продължават в положителна посока“. Ройтерс цитира два източника , според които Турция е предложила споразумение за 100 милиона долара миналия месец, при условие че банката не признае вина. Това се случи по време на посещението на Ердоган в Белия дом на 25 септември.

Търговските данни за 2023 г. показват, че Иран дава едва 0,65% от вноса на Турция през 2023 г. Анкара се стреми към сближаване със САЩ, включително чрез подкрепа за проекта „Зангезурски коридор“ и решаване на спора около изтребителите F-35.

Зангезурският коридор е предложен транспортен маршрут, който би свързал Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван, преминавайки през южната част на Армения – областта Сюник, известна исторически като Зангезур. Идеята за коридора възникна след края на Втората карабахска война през 2020 г., когато в тристранното споразумение между Азербайджан, Армения и Русия беше предвидено отваряне на транспортни връзки в региона. Целта на проекта е да осигури сухопътен и железопътен достъп между Азербайджан и Турция, като се заобикалят териториите на Армения и Иран.

Турция подкрепя инициативата, тъй като тя би ѝ осигурила пряк достъп до Каспийския регион и Централна Азия. Армения се противопоставя, особено ако коридорът бъде екстериториален и извън нейния суверенитет. Иран също е против, тъй като проектът би отслабил неговата роля като транзитна държава в региона. Зангезурският коридор има не само икономическо, но и геополитическо значение, тъй като променя баланса на силите в Южен Кавказ и влияе върху отношенията между Турция, Иран, Русия и Запада.

САЩ изключиха Турция от програмата си за износ на изтребителите от пето поколение F-35, след като тя реши да закупи руски противовъздушни ракети С-400, които според Вашингтон представлява риск за сигурността на технологиите, използвани в този изтребител.

С други думи, днес Турция се намира в ситуация, която е много различна от тази преди десетилетие, и затова трябва да се доближи до американците, за да се възползва от потенциалните възможности.

В момента Иран обмисля да изпрати стотици хиляди афганистански бежанци в Ирак и Турция в отговор на възобновяването на санкциите на ООН и неотдавнашната война на Израел срещу него. Изглежда, че потенциалният спор между Турция и Иран не пречи на Техеран да използва някои от тактиките за натиск, към които Анкара прибегна в разгара на напрежението с Запада.