До произвеждането на третите за годината избори остават броени часове и макар изборната администрация да натрупа солиден опит от април насам, в организацията все още дебнат подводни камъни. Фактът, че на 14 ноември ще имаме два вида вот в едно – и за парламент, и за президент води със себе си нови предизвикателства. Какви са проблемите, които е възможно да се появят тази неделя?

Карантинирани и изолирани 

На изборите през юли този проблем го нямаше, но на тези през април бе централен – ще успеят ли да гласуват всички карантинирани и поставени в задължителна изолация лица. Централната избирателна комисия (ЦИК) улесни максимално всички желаещи да гласуват с мобилна урна като даде възможност за подаване на заявление по всякакъв начин – електронно, по поща, по телефон и пр., а заявка може да се прави и в самия ден на вота. За разкриване на такива секции пък ще са нужни само седем заявления. 

Въпросителните обаче започват около това, че а) към датата на вота се очаква да има голям брой карантинирани и изолирани лица, предвид факта, че според данните от единния информационен портал активните случаи вече са над 115 000 и б) според решението на комисията една мобилна урна трябва да се обслужва от поне трима души.

Към момента в ЦИК нямат обобщена информация за това как върви процесът по набиране на членове за тези секционни избирателни комисии (СИК), тъй като организацията е на ниво районни комисии (РИК). Причината е, че общините са тези, които трябва да обособят мобилните секции. Преди време един от говорителите на ЦИК – Цветозар Томов прогнозира, че вероятно няма да могат да бъдат обслужени всички изолирани у дома заради коронавируса. 

Пред Клуб Z другата говорителка – Росица Матева обаче коментира днес, че засега в комисията не са пристигали оплаквания от РИК-овете в страната за невъзможност да се сформират мобилните комисии, като отговорността за набирането на членовете им е на партиите. Много зависи и от броя желаещи да гласуват по този начин. 

Всъщност са малко

От Институт за развитие на публичната среда отново направиха изчисление колко такива секции (хипотетично) са необходими. А хипотетично, защото от броя на активните случаи трябва да се извадят хоспитализираните, защото в болниците има отделни секции, но пък и не е известно каква част от карантинираните и изолираните са с избирателни права, т.е. имат навършени 18 години. 

Според екипа на организацията времето между двама гласували е 15 или 20 минути. В него се включва самото гласуване, пътуването от адрес до адрес, подготовката на екипа в подвижната комисия, в т.ч. и необходимите за дезинфекция мерки. Според изчисленията при гласуване за около 15 минути ще са необходими над 2000 секции, а ако при карантинираните се спази общото за страната очакване за около 50% избирателна активност, значи наполовина – около 1000. Около близо 3000 са мобилните СИК при гласуване за 20 минути.

За вота на 4 април заболелите бяха общо 69 666 души, сред които почти 10 000 в болнични заведения. Тогава бяха разкрити общо 484 мобилни секции. С тях гласуваха 15 334 избиратели. За изборите на 11 юли случаите на заболелите от COVID бяха значително по-малко - 7991. Разкритите подвижни секции бяха 326, а в тях гласуваха общо 14 816 души.

Така, изборната практика у нас ясно показва, че процентът на избиратели, болни от коронавирус в изборния ден, които са изразили желание да гласуват, всъщност е доста малък. Също така средната стойност на гласували в мобилна секция е около 45 души за ден, анализират от института. И един гражданин да не е обслужен с мобилна секция обаче, това вече поставя въпросът нарушено ли е конституционното му право да гласува.

Секциите – без зелен сертификат

Проблем, но не пред изборната администрация, а само за избирателната активност си остава самият COVID. Още повече – в контекста на оповестения от здравния министър Стойчо Кацаров отказ на ЦИК да се изисква от членовете на секционните комисии в страната или да са със зелен сертификат, или да се тестват. От централната комисия обяснили, че партиите нямали готовност за това. Повечето от хората нямали да пожелаят да се тестват, а ако някой се окажел положителен, нямало с кого да го заменят. С други думи – избиратели може и да се разколебаят дали да отидат до урните, когато има риск да се заразят, в т.ч. от член на комисията.

От ГЕРБ пък поставиха още един казус с машините – демонстрираха пропуск в методическите указания на ЦИК към секционните комисии, при който преди избирателят да е сложил подпис, че е гласувал, може да гласува повторно за един и същи вид избор. Ако, разбира се, е злонамерен. На това Матева коментира, че до СИК е сведено указание на избирателя да не се дава два пъти картата за съответния вид избор. 

Под въпрос е и контролното броене на разписките – колко ще е „контролно“. 

Както е известно, първоначално ЦИК реши да се броят ръчно разписките от машините във всички СИК и да се вписват после при протокола. Това решение обаче беше атакувано от няколко формации като дописване на Изборния кодекс и на практика обезсмисляне на машинния вот, при който в края на изборния ден . Върховният административен съд се произнесе: ЦИК може да реши да се броят разписките в колкото си иска секции, стига данните да не са част от протокола. И потвърди, че меродавен е резултатът, изведен в края на деня от машината. Все пак, вчера ЦИК ревизира решението си, като обяви, че разписките ще се броят в 30% от секциите, което прави над 3000 секции.

Неофициално обаче от ЦИК споделят опасенията си, че в част от комисиите, в които ще има ръчно броене, просто ще препишат резултата от машинния протокол – за да си спестят двойната работа, смятането с калкулатори и пр., което ще ги забави при предаването на изборните книжа. 

II тур – проблем за Външно

Очертаващият се втори тур на президентските избори на 21 ноември пък се очертава като сериозно предизвикателство за Министерство на външните работи (МВнР). 

В около 200 СИК в чужбина ще има машини - 360 устройства (на места ще се поставят по две - там, където секциите са по-големи - за да не се бавят избирателите, които трябва да гласуват и за парламент, и за президент). ЦИК вече взе решение, че за втория тур ще се изпратят нови машини от България, вместо само хора, които да пренастроят софтуера (доставчикът на устройствата „Сиела Норма“ да обяви, че има хора по места – но за техническата поддръжка). Това означава нови 360 машини да тръгнат от страната към мисиите ни в чужбина, където да бъдат разпределени към съответните секции в последствие.

Проблем за Външно на практика е малкото време, с което ще разполага – по-малко от седмица, като оттам веднъж предупредиха, че може да не успеят да доставят някои устройства. Имаше и хипотеза, че за втори тур може да се гласува с хартия, вместо с устройство. По този повод Росица Матева обясни, че бюлетините и машините се доставят по един и същи път. По думите й за да се справи МВнР резултатът от президентския вот трябва да е ясен най-късно в понеделник вечерта, за да може през нощта да се отпечатат бюлетините и да се инсталира софтуерът и най-късно във вторник да отпътуват към мисиите ни зад граница. Това означава резултатът да е ясен на 15 ноември. По думите й МВнР ще се справи в този срок.