Не може да се отрече, че отиващата си кандидат-президентска кампания бе доста забавна, особено в сравнение с трите кандидат-депутатски сесии, които преживяхме тази година. Това се случи благодарение на БНТ и регламента, задължаващ я да представи всички кандидати. Както и на останалите национални телевизии, които направиха всичко възможно да поканят на диспути кандидатите.

Видяхме симпатягата Желю Желев, който се беше снимал пред тапета си в хола. Чухме поизчезналите Александър Томов и Волен Сидеров. И Луна с изненадващите си призиви за лустрация. Дори Малинов видяхме. Т.нар. дебати бяха шарени, пълни с бисери, но нещо им липсваше. Това бяха кандидатите от първата четворка – Румен Радев, Анастас Герджиков, Мустафа Карадайъ и Лозан Панов. Те предпочетоха да се срещат самосиндикално с избиратели и да не се впуснат в директен сблъсък помежду си. Нещо, което досега не се е случвало в историята на кандидат-президентските избори. 

Няма как да отречем, че тон за тяхното отсъствие зададе водещият кандидат Румен Радев. Неговият опонент Анастас Герджиков няколко пъти го предизвиква на дебат, но накрая получи отговор с половин уста, че би се явил на диспут преди втори тур. А какъв смисъл има някой друг от първите четирима да се яви на диспут с Луна или с Малинов?

Липсваше дебат и между лидерите на политическите формации, иначе на думи готови да поемат отговорност за следващото управление. Това някак си не ни изненада, след като цяло лято Слави Трифонов общуваше във фейсбук с избирателите си, а Бойко Борисов, който и като премиер трудно отиваше и на парламентарен контрол, предпочита да се разхожда от страната, заобиколен от бодра група ГЕРБ-ери комсомолци. 

Дебатите между водещите кандидати са задължителни в утвърдените демокрации. Задължението е неписано, но стриктно се спазва и в САЩ, и в Германия и във Франция. У нас те също са играли важна роля в решението на избирателите. По-възрастните ни читатели си спомнят сигурно 1992 г., когато кандидати за президент са Велко Вълканов и Желю Желев. Вълканов задава въпрос на противника си: „Желю, ти турчин с фес ли си, след като те подкрепя ДПС?“ И губи. 

Два дебата през 2001 г., които преобърнаха предпочитанията на избирателите и вместо да бъде преизбран, Петър Стоянов загуби от Георги Първанов. Първата телевизионна битка бе с Богомил Бонев, когато Стоянов неочаквано заложи на агресивен стил и реши да „удари“ Бонев с доклад на контраразузнаването за корупция по високите етажи на властта. Избирателите са шокирани от Стоянов, който дотогава води във всички социологически проучвания. Симпатии печели отсъстващият Първанов. Дни по-късно Стоянов се среща в дебат с Първанов, който задава на опонента си един простичък въпрос: „Колко струва един хляб?“ Петър Стоянов първоначално блокира, след това споменава сума, доста далеч от реалността. Резултатът – Първанов става президент и дори повтаря мандата.

Да не говорим за дебата между Цецка Цачева и Румен Радев, когато кандидатката на ГЕРБ се разплака в ефир и избухна в откровения: "Знам, че не съм красива, не съм толкова млада, не ме харесват! Аз съм една обикновена българска жена, една българска майка. Да, има хора, които не ме харесват, да, годините ми не са в първа младост, къде ли не ме разследваха, всички бяха срещу мен."

Е, Цачева остана известна като майката на нацията, но дотам.

Ето защо дебатите са важни. И задължителни. Задължението е ненаписано. Но щом в България кандидатите не смятат за нужно да спорят пред избирателите, защо не ги задължим със закон? И без това толкова налудничави идеи има за ремонт на Изборния кодекс.