Александър Владимирович Черкасов е председател на Съвета на руския Правозащитен център „Мемориал“. Той е част от „Международен мемориал“ - световно известната правозащитна организация, започнала с проучвания на сталинските репресии и разширила дейността си върху престъпленията още от времето на Октомврийската революция. Тази седмица Главната прокуратура поиска ликвидирането на „Международен мемориал“ и всички негови подразделения в Русия.

- Александър Владимирович, очаквахте ли това, което се случи с „Мемориал“?

- Бих си изкривил душата, ако кажа, че е било неочаквано. Нас през последните години редовно ни мачкаха. От лятото насам нещата се нагнетиха още повече и очаквахме какво ли не. И инцидентът на 14 октомври с нахлуването на хунвейбини в наш офис в Москва* се оказа част от това, което очаквахме.

Последва кратка пауза заради наредените от властите 7 неработни дни във връзка с пандемията. И веднага след това бе взето просто решение – да закрити без много обяснения. Интересното е, че на 11 ноември, когато бе огласена новината, аз се връщах от разпит във връзка с друго дело срещу „Мемориал“. Така че би било странно да се твърди, че искането на Главната прокуратура е било неочаквано.

- Какво очаквате от съдебното заседание на 25 ноември?

- От една страна, тези другари очевидно действат по план. Изглежда, той е бил съставен още преди половин година. Те някак си още оттогава се опитват да го осъществят. Нали трябва да се отчитат по него. Вероятно искат да приключат всичко до края на годината. Всичко ще зависи от много фактори, включително от реакцията на руското общество и международния отзвук.

-  Нима смятате, че Западът ще успее да спре тази кампания?

- Случвало се е. През 2013 г., след приемането на Закона за чуждестранните агенти, започнаха масови проверки на правозащитни организации. Но те скоро спряха, защото това бе някак си прекалено неприлично. През 2015 г. искаха да закрият „Руски мемориал“. Но и тази кампания спря, вероятно заради някаква солидарна международна реакция.

Всичко е въпрос на цена, която трябва да се плаща за едни или други действия. Ако се окаже, че не трябва да се пмаща нищо, ще ни закрият. Засега нямам прогноза.

- Защо според вас се случва всичко това? Какво е прегрешението на „Мемориал“? Престъпление ли е да се проучват сталинските репресии?

- Първо, не става дума само за сталинските репресии. Ако говорим за Правозащитния център „Мемориал“, на нас ни вменяват „признаци за оправдание на екстремизма и тероризма“. Само защото смеем да поставим под въпрос решенията на руските съдилища. Ние правим списъци с политзатворници от 2008 г. Наричаме политзатворници тези, които руските власти обявяват за криминални престъпници, терористи и екстремисти. Например за екстремисти са обвинени „Свидетели на Йехова“.

Мисля, че скоро ще можем да представим пред журналисти заключението, приложено към иска на Главната прокуратура. Тук Кафка от завист нервно пуши в коридора. Опитват се да оспорят правото ни да имаме свои съждения за произнесените присъди. Но присъдите не са истина от последна инстанция. Съдът не установява истината.

Можем и казваме следното. Първо, когато обявяваме човек за политзатворник, това не означава, че сме съгласни с неговите действия и думи. Такова е отношението ни към „Свидетели на Йехова“. Същото важи и за „Хизб ут Тахрир“ (панислямистка групировка, обявена от Русия за терористична – б.р.).Нейните членове ги съдят просто по списък – едни за тероризъм, други за екстремизъм. Ние не влизаме в редовете на нито една от тези организации. Просто казваме, че осъждането на техните членове противоречи на правосъдието и е политически мотивирано.

И, на второ място, въз основа на подробно проучване на делата и контекста им твърдим, че те са политически. Ето ви пример с делото на Оюб Титиев (председател на „Мемориал“ в чеченската столица Грозни – б.р.), когото обвиниха в разпространение на наркотици. Над два пъти опитаха да подхвърлят наркотици в колата му, втория път успяха. Осъдиха го, но след това много бързо го освободиха. Защото се оказа, че присъдата срещу него ще излезе по-скъпо от освобождаването му.

Изобщо в списъците ни има най-различни хора. Сред тях е руският националист Даниил Константинов, който в момента живее в чужбина и срещу когото фабрикуваха дело за убийство само защото отказа да сътрудничи на спецслужбите. Най-лесно е да се каже, че е достатъчно да си с бръсната глава, за да те обявят за краен руски националист. Но имахме свидетелства от хора в камерата, където държаха Константинов, за това как са „работили“ с него от Центъра за борба с екстремизма. В крайна сметка той бе освободен благодарение на нашата намеса.

В момента в списъците ни има 420 души. Горе-долу толкова имаше и в списъка на създадения от Александър Солженицин през 70-те г. Фонд за подпомагане на политзатворниците.

- И все пак не доказват ли делата срещу Юрий Дмитриев и покойния Сергей Колтирин, че главният грях на „Мемориал“ е ровенето в сталинисткото минало?

- Нека отбележим, че Юрий Дмитриев бе арестуван не само защото се занимаваше с паметта на убитите. Той помогна за превръщането на местността Сандармох в Карелия в място за международни поклонения. Там лежат останките на хора от различни народности и религии. Провеждаха се дни на паметта, идваха делегации от чужбина – Балтика, Украйна, Полша. Там се говореше не само за миналото, но и за настоящето. През 2015 г. Дмитриев говореше за войната в Източна Украйна. Тогава местните власти прекратиха сътрудничеството с него, а след това дойде фабрикуваното наказателно дело.

Така че работата е в паметта. Тя може да се практикува само в определени граници. Ако е за някакви отделни местни събития, ако не се говори, че това е система и че отговорността за тези престъпления е на държавата, а не на незнайно кого – в тези граници е разрешено да се помни. За „Мемориал“ масовите нарушения на човешките права в миналото и сега са неразривна верига от събития. Ние точно това казваме. И вероятно именно това напряга най-много нашата власт.

- Голяма ли е подкрепата, която получавате след писмото на Главната прокуратура?

- В различни публикации виждам сериозна подкрепа. Но не съм убеден, че по-голямата част от населението на Русия ни подкрепя и че изобщо знае за случващото се с нас. Има репортажи на проправителствената програма НТВ, но в тях единственото вярно е, че Прокуратурата иска нашето ликвидиране. Пропагандата твърди нещо друго. Мащабът на подкрепата при настоящата информационна ситуация в Русия е малко призрачен. Особено като се има предвид липсата на свободни и независими медии, на истинска политическа опозиция. На фона на всичко това международната подкрепа е от изключителна важност.

Не си правим обаче излишни илюзии. Но не изпадаме и в паника. Никой не ни е обещавал, че ше живеем вечно.

- Кой според вас стои зад всичко това? Един човек, група хора, система?

- Има си система. Тя работи, трябва да се отчита за работата си. Ако не се отчете, ще й орежат парите, щатовете. В документите на Прокуратурата личи искреността на чувствата на представителите й към нас. Чувствата им като представители на онази система, която всъщност ражда политзатворници.

- Голямата тревога е за архива на „Мемориал“. Ще бъде ли той спасен?

- Приемаме всички възможни и необходими мерки, за да бъдат съхранени събраните колекции. Само това ще кажа.

Важно е обаче не само миналото, но и настоящето. Става дума за просветната дейност на „Мемориал“ като организираните от нас ученически конкурси на тема памет. Ние 30 години живеем пълноценен живот. Много трудно ще направят нещо с този факт. След като през 2012 г. Русия прие законодателството за т.нар. чуждестранни агенти, някой прогнозира, че след няколко месеца гражданското общество в Русия ще спре да съществува. Но вече тече десетата година след приемането на законите, а ние все още сме живи.

- Кой ви финансира?

- Сега ми е трудно да кажа. Но през последните десет години финансирането ни наподобява кърпене. Различни дарители си тръгваха от Русия по различни причини. Сред тях бе управлението на Върховния комисариат на ООН за бежанците, тъй като Русия не приемаше бежанци от Близкия изток. После започнаха да забраняват дейността на различни донори.

От друга страна, започна краудфъндинг, т.е. групово финансиране. Хора започнаха да дават пари за добри проекти. Една прекрасна история – когато започнаха да ни налагат глоби и те достигнаха 5 милиона рубли (60 854 евро – б.р.), те бяха платени чрез краудфъндинг.

Проблемът е в това, че големият бизнес не подкрепя проектите ни. Защото след делото срещу Михаил Ходорковски всички знаят как може да завърши това. Но някак си успяхме да преживеем през това десетилетие.

- Ще излезе ли според вас Юрий Дмитриев един ден на свобода?

-  Трябва да се надяваме. Понякога надеждите ни се сбъдват като в случая с Оюб Титиев. Ние сме се хванали не на спринтьорско, а на маратонско бягане.

- Знаете ли, че благодарение на Юрий Дмитриев и в България всяка година четат имената на наши сънародници, разстреляни в Сандармох?

- Чудесно. Ето този паметник не може да изчезне. Не, няма да кажа нищо оптимистично засега. Но те ли ще унищожат всичко това? Те ни проправят пътя!**.

----------------------

* На 14 октомври, на прожекция на филм за Гладомора в Украйна в офис на „Мемориал“ в Москва, вътре нахлуха нападатели с маски. Повиканата полиция обаче арестува активистите на „Обществото“, като ги заключи за няколко часа в атакуваното помещение и се опита да изземе сървърите.

** Цитатът е от стихотворението „Вяра“ на руския поет Алексей Хмелной:

Им ли - истребить все это?!
Они нам мостят дорогу!