Малко политици имат толкова постоянен и неизменчив имидж като следващият канцлер на Германия. Олаф Шолц винаги е бил смятан за човек на компромиса, политик, който удържа курса и при най-големи кризи, постоянен, твърд, на чиято дума може да се разчита. Но също така и политик без никаква харизма, ужасно скучен, катастрофален оратор. Брилянтна мисъл, трагична комуникация.

Като кмет на Хамбург обаче той бе сред най-харесваните социалдемократи не само в града си, но и в цялата страна. Приеман е с голямо уважение и от привърженици, и от противници. И това не се промени и когато стана вицеканцлер в голямата коалиция. За социалдемократите той е силно консервативен финансов политик, което пък го прави приемлив партньор за консерваторите от ХДС.

Политическата кариера на Шолц е пълна с провали и нови възраждания. През 2001 година загуби изборите за сенатор в Хамбург. Година по-късно става генерален секретар на ГСДП. Заради строгите социални реформи, които Шрьодер провеждаше по това време, той подаде оставка само две години по-късно. През 2007 година обаче отново е на политическата сцена – избран е за министър на труда. През 2011 година става кмет на Хамбург, а през 2018 финансов министър и вицеканцлер. 

Следва нова загуба – през 2019 се кандидатира за председател на ГСДП и не бе избран. Тогава все още партиите излъчваха за кандидат-канцлер председателите си. Ето че две години по-късно той отново е най-отпред в политическата битка и успя да изведе партията си до изборна победа, а тя го излъчи за неин кандидат за канцлер, въпреки че не бе на председателския пост.

Защо социалдемократите така внезапно отново се обърнаха към него? Най-вероятно заради коронакризата и успешното му управление на финансите през този тежък период. Неговият основен грях пред съпартийците му е, че го смятат за твърде малко ляв, дори направо десен и твърде прагматичен. Точно това обаче се оказа печелившо в политиката му по време на тази тежка криза.

Всъщност Шолц идва от най-левия спектър на социалдемократите. В младостта си е силно червен, дори марксист – но във времената, в които конфликтът Изток.Запад е в пика си и левите в Германия се борят срещу разполагането на ядрени ракети на германска територия и за диалог с източните провинции.

Ако днес човек прочете статиите, които пише като член на младежката организация на социалдемократите, ще хлъцне от изненада. В тях той цветисто ругае „агресивно-империалистичната НАТО“ и нарича федералната република „център на големия капитал“.  От онези години е запазил и някои от триковете си при прокарване на свои предложения и искания – на протяжните заседания на младежката организация изчаква да мине полунощ и когато всички вече са твърде уморени, или твърде пияни, поставя за обсъждане своите тези. Естествено, те биват приемани без много дискусии, тъй като в 3 часа сутринта на никой не му е до тях.

След като завършва следването си, Шолц оставя политическата работа и известно време работи като адвокат. После обаче отново се ангажира с любимата си социалдемократическа партия и бързо гради краиера в нея. Днес Шолц не обича да говори за времето си в младежките структури, макар че това би опровергало мнението на съпартийците му, че за социалдемократ е твърде в дясно в политическия спектър. Но бъдещият канцлер показва непрекъснато оспособността си да се променя и да провежда политика, която е възможна, а не само желана. Като сенатор по вътрешните работи в Хамбург управлява ресора си с твърда ръка, като министър на финансите успя първо да продължи политиката на нулево задлъжняване на Шойбле, а след идването на пандемията взе рекордни заеми. Но той не може да бъде обвинен и в опортюнизъм. Като финансист винаги  е застъпвал тезата, че една държава трябва да се стреми към нулево задлъжняване, за да има резерви в случая на сериозна криза. Когато тази криза дойде, той развърза бюджета и спря политиката на нулево задлъжняване, показвайки какво е имал предвид.

Това негово умение винаги да възкръсва като феникс от пепелта му спечели и неласкавия прякор „тефлоновия“ Шолц заради две големи афери във финансовото министерство, от които той излезе сух като по чудо. Едната бе фалита на финансовата къща Wirecard. Доколко финансовото министерство е знаело за нередностите в сделките и каква е вината му за фалита на десетки фирми и клиенти, завлечени от тази, както се оказа пирамида, все още няма ясен отговор. Но е сигурно, че в най-добрия случай множество сигнали са били проспани. Другата афера бяха преговорите за поглъщане на „Комерцбанк“ от „Дойче банк“, при което се оказаха застрашени хиляди работни места. Профсъюзите и социалдемократите поставиха въпроса редно ли е точно при ляв финансов министър да се случва това, но Шолц успя и тях да убеди, че той самият не е знаел за това.

За разлика от политическия личният живот на бъдещия канцлер не е белязан от възходи и падения. От 1998 година той е щастливо женен за Брита Ернст. Тя също е политик и двамата се запознават в социалдемократическата партия в Хамбург. Нямат деца.