Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да обяви някои клонове на „Мюсюлмански братя“ в Египет, Йордания и Ливан за чуждестранни терористични организации бележи рязък завой във Вашингтон – и закъсняло признание на реалност, която редица близкоизточни столици повтарят от десетилетия. Това пише ливанският политически журналист Надим Кутейш в саудитския вестник „Аш Шарк ал Аусат“, подчертавайки, че движението не е реформаторска сила, а трансгранична структура, която използва хаоса като инструмент за оцеляване и влияние.

След 7 октомври: регионът се опитва да удържи хаоса

Контекстът на решението е неразривно свързан с операцията „Потопът от Ал Акса“ – атаката на „Хамас“ и други радикални палестински групировки срещу Южен Израел на 7 октомври 2023 г. Според Кутейш преди нападението регионът е бил в движение към икономическа нормализация и интеграция между Израел, арабските държави, Европа и Индия.

Днес усилията на лидерите са насочени не към мир, а към ограничаване на влиянието на „Мюсюлмански братя“ и въоръжените групировки, подкрепяни от Иран, които според него се стремят да върнат палестинския въпрос в изходна точка чрез контролирана нестабилност.

Кутейш подчертава и нещо, което често се пропуска в западните анализи: „Хамас“ е разклонение на палестинското „Мюсюлманско братство“, а стратегическите му цели са в синхрон с тези на Техеран. Затова и указът на Тръмп не е изолиран акт, а политически сигнал, че движението е пречка за всяка структурна промяна в региона.

Транснационална идеология срещу националните държави

Бившият главен редактор на „Аш Шарк ал Аусат“ Абдулрахман ал Рашид припомня, че от самото си възникване модерните арабски държави живеят в напрежение с транснационални идеологически движения, които оспорват легитимността им.

Най-устойчивото и влиятелно сред тях е именно „Мюсюлмански братя“ – организация, чиито идеи влизат в конфликт с повечето правителства в региона, включително с тези, които ѝ позволяват ограничено участие в политиката.

Ал Рашид отбелязва и парадокса: въпреки дълбоката си идеологическа враждебност към Запада, движението неведнъж е получавало политическа и финансова подкрепа от западни институции, представяйки се като защитник на демокрацията и мирната смяна на властта – претенции, които според него не съответстват на историческата му практика.

„Нешънъл“: Вашингтон наваксва спрямо арабските столици

В редакционна статия „Нешънъл“ припомня, че „Мюсюлмански братя“ е призната за терористична организация от Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия и Русия, а Австрия и Йордания са забранили дейността ѝ.

Според изданието САЩ са в правото си да предприемат подобни действия, макар движението да не е поемало отговорност за атаки на американска земя. Духовни лидери, свързвани с него, обаче са вдъхновили извършители на насилствени актове.

„Мюсюлмански братя прикриват стремежа си към политическа власт под обвивката на благотворителност и благочестие“, пише редакцията.

„Ню Араб“: вътрешнополитически мотиви и регионални влияния

Катарското издание „Ню Араб“ отбелязва, че ограничаването на санкциите само до избрани клонове прави мярката политически по-лесно осъществима.

Но стъпката е дълбоко вплетена във вътрешната политика на САЩ и в приоритетите на ключови регионални партньори – ОАЕ, Египет и Израел. Техните дългогодишни конфликти с „Мюсюлмански братя“ са повлияли на американския подход към политическия ислям.

Ако процесът бъде завършен, последиците може да са значими и трудно предвидими. Експертът Х. А. Хелиър от RUSI предупреждава, че членове на движението, намиращи се в Катар, Турция и други държави, могат да се превърнат в източник на дипломатически напрежения.

„Ал Ахрам“: Западът може да последва САЩ

В „Ал Ахрам“ Ахмед Мустафа разглежда различните реакции в арабския свят – от скептицизма, че мярката ще има реален ефект, до мнението, че тя цели геополитическо преподреждане и нова архитектура на регионалната сигурност.

Според него решението няма да унищожи движението, което традиционно преминава в „хибернация“, когато политическият климат се обърне срещу него. Но може да окуражи западни държави да последват Вашингтон.

Ирак: грешка със символични последици

На фона на тези процеси Ирак се оказа в центъра на собствена миникриза.

След като в официален списък с организации със замразени активи по погрешка бяха включени ливанската „Хизбула“ и йеменските хуси – и двете подкрепяни от Иран – Багдад побърза да коригира документа.

Премиерът Мохамед Шия ас Судани заяви, че замразяването на активи се отнася единствено до структури, свързани с „Ислямска държава“ и „Ал Каида“, и разпореди разследване на грешката.

Случаят подчертава деликатния баланс, който Ирак поддържа между Вашингтон и Техеран. САЩ от години се стремят да ограничат иранското влияние в региона, докато Иран гледа на Ирак като на жизненоважен икономически партньор в условията на санкции.

Багдад се опитва да избегне ролята на инструмент в американската политика спрямо Техеран – особено в момент, когато „Оста на съпротивата“ понесе тежки удари след началото на войната в Газа през 2023 г.