Кой можеше да предполага, че само два месеца след последните парламентарни избори и точно на прага на „новаторска” за политическия ни елит година, крехкият кабинет „Борисов 2” ще се препъне точно в реформите, които по начало трябваше да го бетонират във властта. Дългоочакваните промени в пенсионно-осигурителния модел, които партия ГЕРБ обещава още от първия си мандат, трябваше да са лайтмотив и на това управление. Вместо това са на път да преобърнат цялото правителство, повличайки след себе си всички надежди за скорошна политическа стабилност.

Всичко започна някак безобидно в Националния съвет за тристранно сътрудничество преди повече от седмица, когато синдикатите и работодателите се разминаха във вижданията си за промени в пенсионния модел. Бизнесът се зарадва на планирания от кабинета скок на пенсионната възраст с четири или в краен случай с два месеца от догодина, но се сблъска челно с профсъюзите, които лобираха за замразяване на годините за пенсия. На практика не се случи нищо изненадващо, защото всяка година по това време преговорите в тристранката традиционно удрят на камък. В защита на своите искания синдикатите шестват по улиците, бизнесът пише писма до премиера, а представителите на държавата търсят пресечната точка на всеобщия интерес. Накрая всяка от страните бива поне отчасти удовлетворена, а съгласието триумфира на цената на известни компромиси.

Така трябваше да стане и този път, но уви. „Задругата” се разпадна още преди да е посегнала към лулата на мира.   

Изненадващо за партньорите си във властта мандатоносителят реши да играе соло. Отметна се от плавното увеличаване на възрастта за пенсиониране, нарушавайки собствената си управленска програма, и подкрепи единствено вдигането на осигурителния стаж с 4 месеца през 2015-а. После сложи край на тристранния диалог, като зад гърба на коалиционните си партньори в Реформаторския блок и изненадващо дори за социалния вицепремиер и министър Ивайло Калфин подписа меморандум за разбирателство със синдикалните организации КНСБ и КТ „Подкрепа”. Накрая скандализира и цялата общественост с приетите в бюджетна комисия този вторник (16 декември) промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат явна национализация на приходите във втория стълб на задължителното допълнително пенсионно осигуряване. 

Скандалът избухна буквално за часове, а премиерът Бойко Борисов беше засипан с убийствени критики за взетите решения.

„Промените в пенсионната реформа трябва да се обсъждат поне половин година, а не на неделно матине”, възмути се в ефира на БНТ съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев, обиден от факта, че дори не е бил уведомен за срещата със синдикатите в неделя. „Очевидно колегите трябва да свикнат, че сме в коалиция и трябва да взимаме заедно решенията за такива стратегически въпроси за държавата“, отбеляза критично и другият съпредседател на блока Найден Зеленогорски, намеквайки за сериозни сътресения между двете управляващи формации.

Коалиционните партньори се притесняват, че ГЕРБ твърде еднолично са договорили промени, които не фигурират в Програмната декларация на мнозинството и в коалиционното споразумение, не са обсъждани в Министерски съвет, не са подложени на публична дискусия и не са съгласувани с бизнеса и Националния осигурителен институт. Липсва и цялостна оценка за ефекта от прилагането на документа, затова реформаторите категорично отказват да го подкрепят в настоящия му вид.

 "Нищо не сме подписали, а дадохме време до 31 март да дебатираме с партньорите, синдикатите и работодателите цялостната пенсионна реформа. Не искам да ми стоят хора под прозорците!”, опита се да успокои страстите премиерът Борисов, но само издаде страха си от продължителни протести в лилаво.

После се опита да убеди обществеността, че мандатоносителят може да носи отговорност за тежките решения, защото не му е за първи път, но бе нападнат заради неприемливия реверанс към профсъюзите.

 „Това е едно клякане пред синдикалния натиск (...) едно много глупаво решение ...”, коментира пред Клуб Z старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Според него много по-лоша от замразяването на пенсионната възраст е гласуваната възможност парите от личните сметки в пенсионните фондове от втория осигурителен стълб по желание да се прехвърлят в Националния осигурителен институт.

„Подобно нещо се случи в Унгария и стъпките са ясни. Първо го наричаш "избор", после хората, които са в държавните компании, леко биват натискани да изберат НОИ, после това става и с тези, които са на колективен трудов договор. Тези, които са в сектори, където има силни синдикати, също биват натискани да отидат в НОИ. На практика това не е избор, а вариант хора да бъдат върнати в първия стълб”, разказва Ганев, предричайки пълен разпад на съществуващия пенсионен модел, ако се последва примерът на Унгария.  

Според съветника в икономическото министерство Владимир Каролев пък идеята е тясно партийна, предимно финансова и пряко свързана с евентуални бъдещи избори.

„Някои политици и групи от специални интереси (като синдикатите) осъзнават, че огромното мнозинство български гласоподаватели, които са в пенсионна или предпенсионна възраст, чакат от тях повишаване на пенсии. И следователно започват да се оглеждат за свободни пари, които да пренасочат към НОИ и към обслужването на краткосрочен политически интерес за вдигане на пенсии преди предстоящи избори”,разяснява Каролев в специален анализ за Клуб Z.

Според него властта (без значение дали настояща или бивша) не желае да признае, че солидарната осигурителна система в България отдавна е фалирала. Броят на работещите прогресивно намалява за сметка на растящия брой пенсионери, а дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване всяка година е около 2 млрд. лева. В същото време частните пенсионни дружества управляват над 8 млрд. лв., а прогнозите на Комисията за финансов надзор са за над 20 милиарда по индивидуални партиди до 6-7 години. При такива числа апетитът на държавата към наличните в системата пари е напълно разбираем.

Това е и причината, поради която представителите на бизнеса в лицето на Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал в България се опасяват от директна кражба на личните пари на хората.

"С промяната ГЕРБ ще си осигури ресурс за закърпване на бюджета. И директно ще кажа кой губи - губят хората, защото ще бъдат подведени, ще си върнат парите в НОИ и няма да имат онаследяване, нито ще имат втора допълнителна пенсия", коментира служебният социален министър и дългогодишен управител на НОИ Йордан Христосков.

В същия дух от Асоциацията на пенсионните дружества добавиха, че планираното прехвърляне на средства от частни партиди в солидарния осигурителен модел е най-обикновена национализация на събирани с години осигурителни вноски.

„По-големият проблем е, че така се сблъскват и противопоставят отделните елементи на пенсионния модел. Ние противопоставяме първия стълб на втория стълб, солидарната система на капиталовата система. Когато скараш две части на една система, тя блокира”, допълни в специално интервю за Клуб Z и бившия социален министър Иван Нейков.

По думите му идеята създава сериозен риск за бъдещото развитие на пенсионните фондове, които понастоящем са най-големите национални и институционални инвеститори.

„И утре, ако не дай си Боже, това предложение бъде прието, ако трябва да бъдат прехвърлени тези средства в НОИ, това не може да стане чрез прехвърляне на акции, дялове и активи. Трябва да прехвърлим пари, защото НОИ работи с пари. Това пък означава, че пенсионните фондове ще трябва да продадат акции, дялове, активи, което ще разлюлее фондовия пазар и пазара на държавни ценни книжа. Това неизбежно ще доведе и до ръст на безработицата”, допълни Нейков, очертавайки твърде мрачна картина за цялта българска икономика.

Парадоксът е, че същите опасения бяха споделени и от самия председател на социалната комисия и депутат от ДПС Хасан Адемов, но въпреки становището му неговите съпартийци подкрепиха спорните промени при гласуването в бюджетната комисия.

По всичко личи, че ГЕРБ ще разчита именно на ДПС при второто гласуване в пленарната зала, ако реформаторите останат „против”. В „БСП – лява България” са твърде подозрителни, за да гласуват „за”, а в АБВ засега се въздържат от коментар. Разколебани са дори в Партиотичния фронт, независимо че подкрепиха промените в комисия. Говори се, че финансовият министър Владислав Горанов лично се е обявил за автор на спорното предложение и е бил категоричен, че то не подлежи на оттегляне.

„Решението вече е взето. Ако трябва ще ходим на избори”, приключил е темата Горанов, отхвърляйки възможността за какъвто и да е последващ диалог.       

Проблемът е, че от тук нататък мнозинството като че ли няма полезен ход. Одобри ли реформата, автоматично става враг на капиталовия пазар и финансовата стабилност. Спре ли я, ще се сблъска с организираното синдикално недоволство, рискувайки целия си мандат. От окончателното решение зависи и дали президентът Росен Плевнелиев ще наложи вето върху промените в осигурителния модел, след като лично обяви, че замразяването на пенсиите „не е добра новина” и вещае нестабилност. 

Очевидно пак ще се търси златната среда, само че управляващите вече нямат много време. Крайният срок за уеднаквяване на позициите изтича в петък, когато проектите на държавния бюджет и този на обществено осигуряване ще влязат за второто четене в пленарната зала.