„Това, което искам да направя, е да отворя диалог и с хората, които са антиваксъри и не вярват във ваксините“, заяви в Брюксел премиерът Кирил Петков в отговор на въпрос на Клуб Z.

Министър-председателят е на първото си посещение там. Той говори след среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„До този момент ние просто ги игнорираме. И като ги игнорираме, хората още повече се капсулират и стават още по-твърди в своите позиции“, поясни Петков.

Трябва да бъдат чути техните аргументи. А срещу тях трябва да бъдат поставени специалисти, обясни още българският премиер.

„Няма да стане с „Ваксинирайте се, защото е най-добре“. Ако щяха да се ваксинират, вече да са го направили“, смята Петков.

Самият премиер иска също да разбере кои са истинските „стопери“ на ваксинирането – дали става дума просто за грешни информации. Той си припомни как на няколко места в България, които посетил по време на предизборната си кампания, имало въпроси могат ли да бъдат спрени пръсканията с COVID-19 от самолети. Макар да звучало безумно, питащите не били безумни, смята министър-председателят. Те просто имали достъп до фалшива информация. Трябвало също да се види какво да се прави с тези фалшиви новини.

Петков разказа и как починал неговият фризьор, който не искал да се ваксинира.

При разговорите с Урсула фон дер Лайен той научил, че вълната на варианта Омикрон щяла да дойде по-рано от очакваното – в средата вместо в края на януари 2022 г.

Трябва да се направят работни групи с лекари, но не вирусолози, а кардиолози. Необходим е и протокол за хора със странични заболявания, които се притесняват заради наличието им и не смеят да се ваксинират. И да бъде обяснено как, с коя ваксина да се инжектират, така че самите джипита да не се страхуват да я препоръчват. Така населението ще вземе собствено решение.

Не е нормално основен източник на информация да са някакви сайтове, смята Петков.

Сред обсъдените теми е бил и планът за възстановяване и развитие на България.

„Зарадвахме ги, че нашата задача да премахнем корупцията у нас, която е сред най-големите спирачки за плана, е по-амбициозна от това, на което те са се надявали. Планът е за 10 на сто от БВП на България. Но ние трябва да направим това за спирането на корупцията и нулевата толерантност към нея не само за тези 10 процента, а за всички 100“, изтъкна премиерът.

И допълни, че Фон дер Лайен харесала тази твърда линия.

Той увери, че България ще извърши необходимите промени в своя план. Правителството иска да помисли по най-добрия начин за енергийната система.

„Дори да забавим с една, две, три седмици плана, по-добре е да си свършил работата. Защото един път ни се дават така 10 процента от БВП“, заключи Кирил Петков.

Колкото до мораториума върху цените на енергията у нас, той, според премиера, дал възможност на правителството да направи пълен анализ. Самият Петков още не знае защо цените на газа са на най-доброто ниво, какво се случва с азерския газ, защо той не е част от калкулацията в цените на парното.

Всичко това трябва да се разбере, преди да се вдигат цените на тока. Най-лесно е домакинствата да плащат за всички проблеми. Петков се надява да бъде намерено откъде да се спести  и ако има увеличение, то да не е в такива големи размери.

„Не очаквам режим на тока. Ще има ток, сигурен съм в това. Въпросът е той да бъде на най-добрата цена, която може да бъде предложена на крайния потребител“, отговори министър-председателят на въпрос на Клуб Z.

Кирил Петков и Урсула фон дер Лайен са обсъдили и отношенията между България и Република Северна Македония (РСМ).

„В коалиционното споразумение сме записали, че трябва да надградим позицията ни с работните групи. Но те не трябва да бъдат политически акт, да си свършат работата. Това значи да говорим за инфраструктурата, за влаковата връзка между София и Скопие, която трябва да бъде реалност с планове, бюджети, дата на изпълнение“, каза Петков.

Хубаво е българският бизнес да продава на пазара в РСМ, както и този от Северна Македония да продава у нас.

Историята е важна, но не е единствената тема, убеден е премиерът. Българският интерес трябва да бъде защитен, но и надграден. Петков изтъкна, че пазарът на Балканите е с размера на Франция, тъй като в региона живеят 65 милиона души. Но осъществените възможности са близо до минималното.

„Когато риториката от двете страни на границата стане „Колко имаме да спечелим“, тогава дискусиите за компромиси във важните за нас точки, включително правата на българите в РСМ, нещата ще станат по-добре“, прогнозира Петков.

Срокове не са обсъждани. Иначе Кирил Петков иска още с встъпването в длъжност на новия премиер на РСМ да се срещне с него в Скопие. Тогава трябва да бъдат създадени и работните групи, които да се събират всеки месец. Колкото повече се напредва по всички теми, толкова по-добре.

„Когато в предишни изказвания казвах за срок от 6 месеца, имах предвид 6 месеца за процеса с тези 5 работни групи. И ако може, всеки месец да имаме положителен резултат“, уточни Кирил Петков.

По-рано днес той се срещна с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.